Пандемия и война оформят световната икономика

Сътресенията от последните години бяха предизвикани не от познати икономически сили, а от Covid и войната в Украйна. Това ни напомня, че най-разрушителните сили, които познаваме, са безмилостната природа и злото в човечеството. В последните си „Световни икономически перспективи“ (WEO) Международният валутен фонд (МВФ) подчертава „кризата с издръжката на живота“ и икономическото забавяне в Китай. И все пак отговорът на властите на пандемията, небалансираното възстановяване от тази болест и войната на Владимир Путин причиниха първото, докато отговорът на Китай срещу коронавируса причини второто. Болест и война наистина разтърсиха нашия свят, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Тези огромни изненади също ни напомниха, че е невъзможно да се прогнозира икономиката. Често по-осветляващо е изследването на това как се развиват прогнозите. В този случай промените спрямо предишните прогнози могат да се обобщят съвсем просто: „Почти всичко, което можеше да се обърка, се обърка“. На езика на инвеститорите, материализираха се „рисковете в посока надолу“.

Какви бяха тези негативни рискове?

Първо, инфлацията е по-силна и много по-устойчива от очакваното преди: както WEO отбелязват, „световната основна инфлация, измерена чрез изключване на цените на храните и енергията, се очаква да бъде 6,6 процента за четвъртото тримесечие на годишна база“. В резултат на това паричната политика беше рязко затегната.

Второ, икономическото въздействие на войната на Русия срещу Украйна е по-голямо от опасенията дори преди само шест месеца. Това е особено вярно за Европа след драматичното намаляване на износа на газ от Русия.

И накрая, Covid все още е в състояние да причини хаос, поне в страни, чиито политики не се развиха съществено, като Китай, а вероятно и в Африка, където нивата на ваксиниране са обезпокоително ниски.

Резултатът от тази комбинация от събития е, че САЩ претърпяха рязко монетарно затягане, тъй като инфлацията е толкова силна, и въпреки това са в много по-добра икономическа форма от Европа или Китай. Това, плюс обичайния им статут на „сигурно убежище“ в трудни времена, предизвика рязко поскъпване на долара. Това е потенциално пагубно за кредитополучателите с големи задължения, деноминирани в долари. Може да няма обща дългова криза, но дълговите кризи в уязвимите страни са сигурни.

Резултатът от всичко това е допълнително понижаване на прогнозите. В базовата прогноза на Фонда не влиза спад на глобалния БВП (нито на общото му равнище, нито на глава от населението), но свиване на реалния брутен вътрешен продукт в две последователни тримесечия (рецесия) се очаква в даден момент през 2022-23 г. в икономики, които представляват повече от една трета от световния БВП. В резултат на това последните шокове ще доведат до допълнителни загуби в световния БВП спрямо прогнозите преди 2020 г.

Освен това рисковете все още са негативни. Те включват: влошаване на въздействието на войната; възраждане на Covid или друга пандемия; парична политика, която е твърде строга, причиняваща дълбока рецесия, или такава, която е твърде хлабава, позволяваща постоянно висока инфлация; огромен срив на имотния сектор в Китай; по-големи различия в политиките между икономиките с високи доходи, предизвикващи още повече финансов стрес; широко разпространени дългови кризи в развиващите се икономики; и по-нататъшно прекъсване на сътрудничеството между силните държави. Последното допълнително би фрагментирало световната икономика и би направило невъзможен какъвто и да е съвместен подход към широк спектър от глобални предизвикателства, от дълга до климата.

Войната на Русия е извън обсега на нормалната политика. Бяха изпробвани санкции, но очаквано те не промениха курса на Москва, поне в краткосрочен план. Политиката на Китай относно Covid е еднакво извън сферата на глобалните действия. Може да се предполага, че тя ще бъде променена в някакъв момент. Кога и как остава загадка.

И така, какво може и трябва да се направи?

Първо, трябва да се победи инфлацията. Както казва МВФ: „Поддаването на натиска за забавяне темпото на монетарно затягане само ще подкопае доверието, ще позволи инфлационните очаквания да се повишат и ще наложи по-късно по-агресивни и болезнени действия. Като обърнат курса, паричните власти ще причинят само болката от затягането, без никаква печалба.“ Инфлационните очаквания останаха закотвени, защото хората вярват, че централните банки ще направят това, което трябва. И те трябва да го сторят.

Второ, координиране на фискалната и монетарната политики. Това е напълно съвместимо с независимостта на централните банки. Няма логика тези два аспекта на макроикономическата политика да се бият помежду си.

Трето, защита на уязвимите. Кризата с „издръжката на живота“ е най-лошият възможен момент за намаляване на разходите за най-слабите. Фондът се противопоставя на таваните върху цените на енергията. Не съм съгласен. Но те трябва да са насочени към предотвратяване на екстремните ценови движения и да бъдат фискално поносими.

Четвърто, разработване на по-добра рамка за справяне с дългови проблеми. Особено важно в това отношение е тясното сътрудничество между Китай и Запада. Системните финансови кризи са друг риск: рамките трябва да бъдат всеобхватни.

Пето, признаване, че управлението на глобалната икономика ще изисква сътрудничество. Явен пример е войната на Путин. Невъзможно ли е да убедим Китай, че това бедствие може да застраши и неговите интереси?

И накрая, основният проблем: климатът. МВФ предоставя окуражаващ анализ на това най-голямо колективно предизвикателство, като посочва, че икономическата цена на незабавните и решителни действия за намаляване на вредните емисии е малка, особено когато се съпостави с ползата. Но вече е отчайващо късно. Това, което правим (или по-вероятно не правим) относно емисиите през следващото десетилетие, може да определи бъдещето на тази планета като дом за нашия собствен и други видове.

Не трябва да позволяваме на спешните мерки да попречат на важните действия. Нито трябва да позволяваме на различията ни да осуетят съгласието ни около политики. В екологичната криза природните сили се комбинират с човешката глупост. Това е страховит съюз. Трябва да му сложим край.