Путин на 70. Психограма на един псевдолидер

И в този биотоп на несигурност Путин може да потисне опозицията почти по свое усмотрение и да анексира Крим, без да рискува твърде голяма съпротива от страна на Запада. Напротив. Било му е позволено да се чувства възнаграден, когато Меркел се съгласи с него за газопровода „Северен поток 2" в Балтийско море година след анексирането на Крим.  

След инвазията си в Крим Путин все повече се превръща в „анти-Горбачов", в контрапункт на реформатора, който искаше да създаде „социализъм с човешко лице". Путин обаче иска „капитализъм с лицето на Сталин", както пишеше московският всекидневник „Независимая газета", когато критичните изказвания на руските медии все още не бяха табу в Русия. 

Ръководната му клика, съставена от високопоставени служители на държавния репресивен апарат, корумпирани висши чиновници и бизнесмени, се утвърждава в агресивните си действия: в потъпкването на опозицията, във военните действия срещу Грузия и Украйна и в поставянето на лостовете на властта в ръцете на съюзници от времето на Путин в Петербург.

Бившите колеги от КГБ от неговото обкръжение днес не само оглавяват органите за сигурност, но и чрез роднини и други поставени лица са взели в ръцете си гигантски фирмени конгломерати. Общото между всички тях е, че са станали милиардери благодарение на Путин. 

А над всички тях се възкачва властелинът на Кремъл, чийто баща го е възхвалявал на смъртния си одър като „новия цар". Депутатът от опозицията Волков нарича новите олигарси „сламените човечета на Путин", чието състояние до голяма степен е негово: „Техният капитал всъщност е частна собственост на Путин, те са само номинални собственици“. Путин се грижи всички негови верни хора да са в постоянна конкуренция помежду си. „Това прави самият него незаменим за тях", пише Волков в „Путинландия".

Но най-лошото е, че „Владимир Путин установява фашистка диктатура в Русия, а светът позволява това да се случи". Той е пропуснал да му покаже навреме границите и да му окаже съпротива, пише Волков. В крайна сметка неговите слуги, деградирали до „йес мени", нямаше да могат да го спрат дори от действието, което можеше да повлече Русия към гибел: нахлуването в Украйна. 

През последните години действията на Путин все повече придобиват параноични черти, преценява историкът Снайдер. Така например самият той изпраща своите клакьори пред публика предварително под карантина за 14 дни по време на пика на пандемията. Той приемаше чуждестранни гости на абсурдно дълга бяла маса.

Путин вече е достигнал „върха на тиранията" в своята изолация, смята историкът Снайдер: „Няма гражданско общество, парламент или друга институция, която би могла да контролира Путин. Личните интереси и желанията му управляват всичко. Русия се е превърнала в перфектна тиранична държава“.

В реторичен план изблиците на Путин все повече приличат на езика на Хитлер и Сталин, когато той нарича опонентите си „комари, които просто трябва да изплюеш". Освен това той все повече проектира атрибути от своето обкръжение върху опонентите си: например, когато нарича украинското ръководство „наркозависими нацисти". „Фашист, който нарича някой друг фашист, не е по-малко фашист, защото го прави. Поради това той е още по-голям фашист", казва изследователят на Холокоста Снайдер.

И добавя: „Истинският център на фашизма в света е Москва“. Путин превърна страната си в държава, в която опозицията вече не може да се изявява, в която парламентът и медиите се контролират и в която ширещата се бедност и стагнацията в собствената му страна се компенсират с агресивен външнополитически реваншизъм. Снайдер дори говори за „стремеж към геноцид".

Междувременно ядрените заплахи на Путин го изолираха още повече. В началото на войната той все още успяваше да продаде на Индия рекордни количества суров петрол, а също така успяваше да засили значително партньорството си с Китай и Турция.

След мобилизацията и подновяването на ядрените заплахи обаче държавните глави на тези страни ясно се дистанцираха, както стана ясно на срещата на „Шанхайската организация за сътрудничество" в узбекския град Самарканд.

Китай, Индия и Турция също не искат съюзник, който прави политика с атомни бомби. Не искат това и неговите генерали, които сега уволнява масово, защото не изпълняват безусловно бойната му мисия.  

Путин вижда, че е заобиколен от все повече предатели и затова се самоизолира все повече. С непредвидими последици. Отиващият си украински посланик в Берлин Андрий Мелник предупреждава с паралел с някогашния император Нерон, който някога е подпалил Рим при падението си: „Путин вече е в своята фаза на Нерон“.