Когато привърженици на конспиративни теории управляват държави

Мислех, че теориите на конспирацията са убежището на безсилните и необразованите. Убеждението, че тъмни и потайни сили манипулират световните събития, беше белег на аутсайдера, сърфиращ в интернет или крещящ по улиците. В коридорите на властта имаше по-голямо познание. Както британските държавни служители обичат да мърморят, когато нещата се объркат, това обикновено е „провал, а не конспирация“.

Но привържениците на конспиративните теории се преместиха от улиците в кабинетите. Те станаха президенти на държави, включително Турция и Бразилия. В САЩ Доналд Тръмп – който вижда заговори срещу себе си навсякъде – планира своето политическо завръщане. Най-опасният теоретик на конспирацията от всички обаче е Владимир Путин, който в момента заплашва света с ядрена война, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахмън.

Неговата реч неотдавна, в която обяви незаконното анексиране на части от Украйна, беше изпълнено с конспиративно мислене. Според Путин колективният запад „не иска да сме свободни; те искат да бъдем колония… Искат да ни крадат.” В предишни случаи Путин и неговите ключови съветници се позоваха на конспиративната теорията за „златния милиард“. Тя гласи, че западът е решил, че светът разполага с достатъчно ресурси, за да поддържа само милиард души - и че следователно възнамерява да разбие Русия и да открадне нейните ресурси. Наскоро Путин заяви, че западните страни са изоставили религията и са прегърнали „сатанизма“.

Става все по-очевидно, че Путин наистина вярва на много от теориите на конспирацията, които разпространява. Дълбоко конспиративният поглед върху света ръководи действията му от години. Той многократно е настоявал, че „цветните революции“ в Украйна и Грузия не са били спонтанни демократични движения, а „преврати“, генерирани от западните разузнавателни агенции.

Путин е опасен по уникален начин. Но той не е единственият президент, който е и теоретик на конспирацията. Докато е изправен пред възможността от изборно поражение, бразилският лидер Жаир Болсонаро прокарва идеята за огромен левичарски заговор за открадване на изборите от него. Той също така застана зад недоказаната теория, че вирусът Covid-19 е произведен в лаборатория.

Джорджа Мелони, която се очаква да бъде следващият премиер на Италия, също е любителка на теориите на конспирацията. Тя флиртува с теорията за „голямото заместване“, която твърди, че има план, измислен от финансовия елит, за размиване на християнската култура в Европа чрез насърчаване на имиграцията. Очевидно крайната цел е европейците да се превърнат в „роби“ и безмозъчни потребители, лишени от националната и полова идентичност.

С мрачна предсказуемост Мелони – подобно на Тръмп и Виктор Орбан в Унгария – посочи, че ключовата фигура, работеща срещу нейната страна, е 92-годишният евреин, финансистът филантроп Джордж Сорос. „Когато си роб, действаш в интерес на Сорос“, заяви тя.

Друг силен лидер, който се противопоставя на Сорос, е Реджеп Тайип Ердоган. Президентът на Турция често обвинява за икономическите проблеми на страната си не собствената си неспособност, а мистериозно „лихвено лоби“, което ужким иска да наложи лихварски ставки на обикновените хора.

Възходът на Тръмп разби всяка илюзия, че добре установените демокрации на Запада са имунизирани срещу подобни неща. Бившият, и може би бъдещ, президент стартира политическата си кариера, като популяризира лъжата за „раждането“, според която Барак Обама не е роден в САЩ. Оттогава той е плодовит популяризатор на теории на конспирацията. Това кулминира в убеждението му, че президентските избори през 2020 г. са му били откраднати.

Теориите на конспирацията съществуват от векове, от епохата на изгарянето на вещици и преди това. Но в нашата ера на глобализация те са особено предпочитани от крайни националисти, които виждат сенчести чуждестранни сили, които дебнат зад всеки неуспех или национално унижение.

Прибягването до такива теории включва бягство от реалността, което след това предизвиква нови бедствия. Когато нещата се объркат, естествената реакция на конспиративните теоретици е да затънат още в тях, твърдейки, че бедствието, което техните политики са причинили, е още едно доказателство за изначалната конспирация.

Натискът на събитията може да накара дори обикновено рационални политици да посегнат към комфортния щит на конспиративните теории. В разгара на кризата с еврото се натъкнах на функционери в ЕС, които флиртуваха с идеята, че всичко е причинено от хедж фондове, в съглашение с Financial Times. Сега, когато е ред на Великобритания да премине през финансовата криза, някои десни коментатори в Обединеното кралство подозират чуждестранен заговор за дерайлиране на Брекзит.

Онези лидери, които вече са били склонни към конспиративно мислене, обикновено стават още по-параноични, когато нещата се объркат. Речта на Путин по повод на анексията беше класически пример. Всичко, което се е объркало за Русия след решението й да нахлуе в Украйна, беше цитирано като допълнително доказателство за дяволския западен заговор, който първоначално е „оправдал“ инвазията.

Преди няколко години Ангела Меркел, бившата германска канцлерка, предположи, че Путин е изгубил връзка с реалността и живее „в друг свят“. Става въпрос за свят, който изобилства от скрити врагове и заговори. Това е светът на конспиративните теории. За съжаление, болното въображение на Путин отприщи ненужна, брутална и все по-опасна война.