Правенето на бедните британци още по-бедни е фалшива икономика

Когато бившият министър на финансите на САЩ Лари Самърс оприличи Обединеното кралство на „потъващ пазар“, си помислих, че той преувеличава. Но в една оживена хранителна банка в южен Лондон „потъване“ ми се стори точната дума, пише колумнистът и асоцииран редактор на Financial Times Сара О‘Конър.

Опашка от хора се изви на паркинга пред църква за пакет безплатна храна и топло ядене. Някога посетителите тук биха били предимно необвързани мъже. Но миналата седмица имаше невръстни деца, които тичаха наоколо, и майки, които поклащаха бебета в скута си. „Наскоро имахме хора, които питат дали може да им дадем храна, която не трябва да се слага в хладилника, защото са го изключили?“, казва Кейт Лот, ръководител на проекта в хранителната банка Living Well Bromley. Други искат храна, която не трябва да готвят, защото са си спрели газта, казва тя.

Броят на посещенията в тази хранителна банка се е повишил от 530 възрастни със 183 зависими от тях през август миналата година до 843 възрастни с 372 зависими този август. Около 1000 души са дошли за топла храна през септември, което е почти двойно повече от преди година. Много от тези нови посетители никога преди не са прибягвали до хранителна банка. Според доброволката Тамара Купър много от тях са работещи хора, които не могат да плащат нарастващите разходи за храна и енергия.

Куаси Куартенг, новият финансов министър на Обединеното кралство, направи обратен завой в понеделник относно решението си да намали пределната данъчната ставка от 45% за богатите. Но той все още има фискална дупка за запълване. Един от обсъжданите варианти е да се намалят разходите за социални помощи, като обезщетенията не се индексират с инфлацията. Според аналитичния център Resolution Foundation увеличаването на обезщетенията в трудоспособна възраст спрямо доходите, а не спрямо инфлацията, през следващата година би струвало на типично работещо семейство с ниски доходи с две деца повече от 500 паунда годишно и би спестило на хазната 5 млрд.

Обединеното кралство наистина харчи много за обезщетения на непенсионери: сметката достигна около 4,6 процента от БВП през 2019/20 г., спрямо около 3 процента през 70-те години. Но разходите вече бяха намалени от около 5,7 процента през десетилетието на строги икономии, последвало финансовата криза. Идва момент, в който правенето на бедните още по-бедни се превръща във фалшива икономика - и мисля, че го достигнахме.

На семействата, които остават без дом, трябва да бъдат осигурени скъпи подслон и закуска. Хората, които се разболяват психически или физически, добавят към сметката за здравеопазване и напускат работната сила. Повече от 640 000 души в трудоспособна възраст вече са напуснали пазара на труда от началото на пандемията. В проучване от миналата седмица сред лидерите на тръстовете към Националната здравна служба (NHS) 72 процента казаха, че са забелязали увеличение на хората с психични проблеми поради стрес, дългове и бедност. Повече от една четвърт от тези лидери посочиха, че са създали хранителни банки за собствения си персонал.

По-добрият начин да бъдете строги по отношение на социалните разходи би бил да ограничите причините за тези разходи. Приблизително три четвърти от обезщетенията за хора в трудоспособна възраст се изразходват по един от следните три начина: добавки за работниците с ниски доходи; жилищни помощи за плащане на наеми; и обезщетения за инвалидност, болест и неработоспособност.

С други думи, размерът на сметката за социални помощи е следствие от дълбоко вкоренените проблеми на Великобритания с ниското заплащане, високите жилищни разходи и лошото здраве. По-специално се откроява нефункциониращият жилищен пазар. Обединеното кралство харчи по-малко за обезщетения за безработица от повечето други страни от ОИСР, но повече от всяка друга страна от ОИСР за жилищни помощи в натура.

Тези проблеми не са непреодолими. Те се нуждаят от по-добри базирани в общността и превантивни здравни услуги, повече изградени социални жилища и по-големи бизнес инвестиции в умения и производителност на работната сила.

Алтернативата е отново да се намалят разходите за помощи и да се оставят хората да се опитват да си помагат взаимно. Но това е икономически шок, който се предава далеч нагоре по стълбицата на доходите. Хората, които обикновено са достатъчно заможни, за да даряват на други, сега се тревожат за собствените си сметки за енергия и ипотечни плащания.

Хранителната банка Living Well Bromley разполага с транспортен контейнер на паркинга, който обикновено е пълен с дарения. Сега той е полупразен. Две други местни хранителни банки в района предупредиха, че може да се наложи да затворят. И все пак хората дават каквото могат. А Лот казва, че хората, които имат най-малко, дават най-много. „Хората влизат и казват: „Мога ли да ви дам три паунда? Преди бях клиент и искам да помогна.“