Как крайната десница в Европа се измъкна от кучешката колиба

Европейските крайнодесни политици спечелиха вота в Италия и постигнаха исторически резултати във Франция и Швеция.

„Навсякъде в Европа хората се стремят да върнат съдбата си в свои ръце“, коментира Марин льо Пен, лидер на френската крайнодясна партия „Национално обединение“, цитирана от онлайн медията Politico.

Ако мислите обаче, че идва нова вълна от десен радикализъм, която залива Европа, грешите. Нещо друго се случва, посочва медията.

Крайнодесните партии в региона средно не са увеличили подкрепата си дори с един процентен пункт между началото на руската инвазия в Украйна през февруари и днес, показва анализ на изданието. Като цяло резултатите показват, че ако е имало увеличение на подкрепата за крайнодесните партии, това се е случило преди няколко години.

Задържане на по-голямата подкрепа

Първият скок в подкрепата за Шведските демократи се случи след изборите през 2014 г., когато подкрепата за партията нарасна от около 10 процента на 20 процента – същите гласове, които политическата сила получи на изборите тази година.

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) увеличи драстично подкрепата си през 2015 г. и 2016 г., като достигна 14% в анкетите на Politico. В Италия Северната лига изпревари Forza Italia за първи път в началото на 2015 г. и достигна своя връх през 2019 г. с 37 процента подкрепа, преди да започне низходяща тенденция, завършила с 9 процента на изборите миналия месец.

Крайнодесните се преместиха от периферията на политиката в мейнстрийма, като не само повлияха на политическия център, но и навлязоха на арената на властта.

„Налице е нормализиране на крайнодесните партии като неразделна част от политическия пейзаж“, казва Катрин Торлейфсон, която изследва екстремизма в Университета в Осло. „Те бяха приети от електората, а също и от други, конвенционални партии“, допълва тя.

Сътрудничеството на крайнодесни и дясноцентристки партии не е табу

Сътрудничеството между дясноцентристките и крайнодесните партии вече не е чак такова табу. „Възходът на крайнодесните партии е само част от историята. Улесняването и интегрирането на крайнодесни партии, както и възприемането на крайнодесни рамки и позиции от други партии, е също толкова важно“, допълва Кас Муде, водещ учен по въпроса.

Това обаче рискува да дестабилизира Европа дори повече от спечелването на няколко процентни пункта в анкетите.

Италианската крайнодясна лидерка Джорджа Мелони е ясен пример. Въпреки че нейната партия произхожда от групи, основани от бивши фашисти, сега тя ще ръководи третата по големина икономика в ЕС.

В Швеция дясноцентристката партия започна коалиционни преговори за правителство на малцинството, което ще трябва да черпи подкрепа от опозицията, най-вероятно от крайнодесните Шведски демократи. Крайнодесни партии също влязоха в правителствата в Австрия, Финландия, Естония и Италия.

Други държави също ще се сблъскат с тази реалност

Джордж Симион, лидер на румънската крайнодясна партия „Алианс за съюза на румънците“ (AUR), отпразнува победата на Мелони в Италия, като каза, че неговата партия вероятно ще последва техните стъпки.

Испания се насочва към избори през следващата година и социалистическият премиер Педро Санчес трудно ще бъде преизбран. Консервативната Народна партия е между пет и седем пункта пред испанските социалисти във всички публикувани социологически проучвания, но е малко вероятно да събере достатъчно гласове, за да си осигури категорично управляващо мнозинство. Това означава, че може да се наложи да постигне споразумение с крайнодясната партия Vox, чийто лидер Сантяго Абаскал е съюзник на Мелони.

Докато Народната партия преди отказа да управлява с Vox, миналата пролет нейният новоизбран лидер, Алберто Нунес-Фейхоо, освети коалиционното споразумение с ултранационалистическата група в централния испански регион Кастилия и Леон.

Том ван Грикен, десен белгийски политик, също посочва Испания като следващ вероятен пример на възход на крайнодесните в управлението. „В цяла Европа виждаме консервативни партии, които обмислят прекъсване на санитарния кордон“, казва той, като има предвид отказа на други партии да работят с крайната десница. „Те са уморени от компромиси с идеологическите си партньори, партиите в левия край на спектъра“, допълва той.

Излъскване на имиджа

Това обаче не се случи за една нощ. Крайнодесните работиха усилено, за да се отърсят от своя екстремистки, неонацистки образ.

„В някои от репортажите за Шведските демократи бихте си помислили, че ще депортират хора с влакове веднага щом вземат властта. Те обаче се промениха“, казва дипломат от ЕС.

Крайнодесните инвестираха в „коригиране на имиджа и се опитваха да подходят внимателно към някои проблеми, докато безсрамно угаждаха на други“, коментира и Нина Визехомайер, политолог от IE University of Madrid. „Това е особено очевидно в Италия в момента, като Мелони се придържа към лозунга „Бог, родина, семейство“ и същевременно се опита да прочисти партията от по-радикални елементи“, допълва тя.

В северния регион на Белгия Фландрия дясната Vlaams Belang (Фламандски интерес) изрично отхвърля етикета „крайно дясна“. Точно като своите колеги в Италия, Швеция и Франция, Ван Грикен, председателят на партията, осъди по-екстремистките позиции на бащите-основатели на своята група и модерира политическото си послание, за да направи гласуването за крайната десница социално приемливо.

Явният расизъм е табу. Вместо това реториката се променя към критикуване на миграционната политика на отворени врати. Като се грижи внимателно за центристките гласоподаватели, крайната десница се стреми да получи по-голямо парче от тортата, като същевременно продължава да язди и недоволството от властта.

„Има ясна разлом между победителите от глобализацията и националистите“, коментира Ван Грикен пред Politico. „Това е на върха на опасенията относно масовата миграция, независимо дали е в Малмьо, Рим или други европейски градове“, допълва той.

Перфектна буря

Сега е подходящият момент да се възползваме от тази трансформация. Докато Европа се бори с рекордна инфлация и европейците се подготвят за скъпи сметки за енергия, правителствата предупреждават за политическите последици от „зима на недоволство“.

„Това е масово източване на европейския просперитет“, каза наскоро белгийският премиер Александер де Кроо пред медията. „В настоящата ситуация е трудно да се повярва в напредъка, много е трудно да се постигне напредък. Така че има много песимистично усещане“, допълва той.

Войната в Украйна е последната в поредица от кризи – в глобалните финанси, миграцията и пандемията. Експертите твърдят, че това е ключът към разбирането на нарастващата подкрепа за крайната десница.

„Такива екзистенциални кризи имат дестабилизиращ ефект и водят до страх“, казва Карл Девос, професор по политически науки в Университета в Гент. „Страхът е благодатната почва за крайнодесните. Хората са склонни да превърнат този страх и възмущение в радикално избирателно поведение“, допълва той.

Миграцията и политиката на идентичност са по-малко важни в медиите поради войната в Украйна и нарастващите цени на енергията, но те все още са ключови въпроси в десния дебат. В Австрия коалиционните партии се бориха за това дали търсещите убежище трябва да получават климатични бонуси, или не. В Нидерландия смъртта на бебе в центъра за бежанци „Тер Апел“ доведе до подновен дебат за пренаселените миграционни центрове.

Комбинацията от тези проблеми вероятно ще доведе до повече десни победи на целия континент. „Крайнодесните предлагат националистически, протекционистки решения за глобализираните кризи“, коментира Торлейфсон. „Виждаме как въпросът за миграцията за момент беше извън дневния ред по време на пандемията, но сега се върна“, заключава той.