Населението на България се топи по-бързо и продължава да застарява

Намалява и възпроизводството на население в трудоспособна възраст. Ако през 2011 г. всеки сто лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 70 млади хора, през 2021 г. показателят намалява до 61 души.

Най-благоприятно е съотношението в Сливен (79), Варна (71) и София (70) благодарение на по-високия им дял на младо население. Най-влошен е показателят в Смолян и Кърджали, където всеки сто души, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от под 50 души, които навлизат в активна възраст. Коефициент на демографско заместване по области към 7 септември 2021 година. Графика: НСИ

Хората в трудоспособна възраст към 7 септември 2021 г. са малко над 3,8 млн. души, или 58,5% от населението в България. Спрямо 2011 г. трудоспособното население намалява със 762 хил. души, или с 16,7%. Българите в над трудоспособна възраст са 1,7 млн. души, или 26,5%, а под трудоспособна възраст са 979 хил. души, или 15%.

99,1% от населението на страната са български граждани, от които 0,5% са с двойно гражданство – българско или друго. Гражданите на Европейския съюз, които пребивават постоянно у нас, са 10 549, или 0,2% от населението. Преобладаващата част от тях са граждани на Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния.

Гражданите на трети страни са 49 453, или 0,7% от населението, като над една трета от тях са руснаци, следват гражданите на Украйна, Обединеното кралство, Турция и Сирия. Чужденците също не са разпределени равномерно на територията на страната ни. 30% от тях са в София, следват Варна, Бургас и Пловдив. Над 75% са в активна възраст между 15 и 64 години.

97,9% от преброените лица са родените на територията на България. А извън страната ни най-много българчета са родени в Руската федерация, Украйна, Великобритания, Гърция и Германия.

Проблеми при преброяването

Около 600 хил. души не са били обхванати от преброяването на населението миналата година, като за тях са били използвани 15 административни регистъра, за да се установи, че действително са в България. Критериите са били в минимум два от регистрите хората да фигурират като активни – да са социално осигурени и да имат здравна осигуровка например, съобщи Дияна Янчева, заместник-директор на НСИ.

2,5 млн. души са се преброили по електронен път, или около 37% от населението. Това е спад спрямо 44% при предишното преброяване през 2011 г. „За нас беше необяснимо защо толкова много хора се отказаха от електронното преброяване, въпреки че срокът му беше удължен“, отбеляза Янчева и предположи, че това може да се дължи на притеснение за личните им данни.

„Преброяването беше трудно, то беше отложено заради пандемията, което предизвика суматоха в организацията. Много от набраните предварително преброители се отказаха“, съобщи Янчева. Новата кампания за набиране на преброители не е била толкова успешна заради страх от общуване с населението в условията на пандемия, въпреки че са били осигурени ваксинация и лични предпазни средства за преброителите, допълни тя.

Още резултати от преброяването на населението ще бъдат обявявани поетапно – всеки месец до февруари догодина, съобщи председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов.