Първите предварителни резултати от общите избори в Босна и Херцеговина показват, че склонният към сътрудничество босненски кандидат Денис Бечирович ще спечели място в тристранното президентство на страната.
Към Бечирович, кандидат на обединения босненски опозиционен фронт, вероятно ще се присъедини представителят на босненските хървати Боряна Кристо, кандидат на Хърватския демократичен съюз на Босна, и босненската сръбкиня Желка Цвиянович от Алианса на независимите социалдемократи, съобщава RFL.
На 2 октомври се проведе вот за тримата членове на общото президентство, депутати в парламента на държавно, областно и регионално ниво и президент на частта на страната, управлявана от сърбите. Повече от 60 хил. наблюдатели бяха акредитирани да наблюдават процеса.
Предварителните резултати са на база обработени 1816 избирателни секции, или 54,83 на сто от общия брой. Избирателната активност достигна 50% - над 2 процентни пункта по-малка в сравнение с общите избори през 2018 г.
Очакваше се изборите да не доведат до сериозна промяна в ръководството на страната, раздирана от клиентелизъм, корупция и бедност. Длъжностни лица казват, че вотът е преминал по задоволителен начин въпреки съобщенията за нередности и задържането на някои хора за фалшифициране на бюлетини.
Гласуването в една избирателна секция беше спряно и петима служители бяха задържани, след като независими наблюдатели съобщиха за нередности с бюлетините, съобщи по-рано новинарският портал Klix.
След затварянето на избирателните секции върховният представител на международната общност на Босна и Херцеговина обяви, че е наложил промени в изборния закон, за да предотврати блокадите на правителството. „Наложих мерки, които ще подобрят функционалността на институциите във Федерация Босна и Херцеговина. Те ще дадат възможност на всички граждани да бъдат чути гласовете им и ще гарантират, че наистина са представени от тези, които са избрали“, казва Кристиан Шмид в съобщение.
Гласоподавателите в страната избираха измежду 100 партии и коалиции на осмите общи избори. Следизборният пейзаж в балканската държава почти сигурно ще бъде доминиран от много от същите личности, които процъфтяват на фона на екзистенциалната криза и етническите сблъсъци.
Войната на Русия в Украйна допълнително разделя Босна и Херцеговина и подклажда страховете от повишаване на температурата по отдавна тлеещите проблеми на страната. Тя остава разделена на босненска и хърватска федерация и предимно сръбската област Република Сръбска съгласно условията на Дейтънските споразумения от 1995 г., които сложиха край на бруталната тригодишна война в бившата югославска република.
Голяма част от вниманието ще се фокусира върху управляваната от сърбите част на Босна, Република Сръбска, и нейния лидер Милорад Додик, който настоява за ускоряване на сепаратистките усилия на доминирания от сърби регион. Додик избра да се кандидатира за президент на Република Сръбска, вместо да търси втори мандат в тристранното президентство.
И Додик, и основният му съперник Йелена Тривич обявиха победа в надпреварата за президент на Република Сръбска.
Додик поддържа тесни връзки със съседна Сърбия и с Русия за дипломатическа и друга подкрепа, за да устои на федералната структура на Босна и международния натиск. САЩ обявиха санкции срещу Додик през 2017 г. и отново през януари заради сепаратистката му работа.