Гражданите на Босна и Херцеговина отиват в избирателните секции, за да изберат нови президенти, правителство, както и нови местни власти, съобщава Ройтерс.
Близо 3,4 милиона души имат право на глас в страна, изправена пред най-тежката политическа криза от края на войната през 90-те години на миналия век.
За тези общи избори са предвидени над 5900 избирателни секции, които ще останат отворени до 19 часа. Първите официални резултати се очакват в полунощ, но политическите партии ще представят преди това собствените си резултати.
Според сложилото край на войната в Босна (1992-95 година) Дейтънско мирно споразумение страната е съставена от Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби (31 процента от цялото население на Босна), и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят предимно босненски мюсюлмани - бошняци (около 50 процента) и босненски хървати (15 процента), информира БТА.
Предизборната кампания на управляващите етнически партии беше доминирана от речта на омразата и националистическа реторика, като се фокусираше по-скоро върху теми за защита на националните интереси и критика срещу опонентите, отколкото върху въпроси като работните места и ускорената инфлация.
Липсата на надеждни социологически проучвания затруднява прогнозирането на резултата от вота, но много анализатори смятат, че националистическите партии ще останат доминиращи и че най-голямата промяна може да настъпи в лагера на босненските мюсюлмани, или бошняците, който е най-голям и политически най-разнообразен.
Лидерът на най-голямата политическа формация в страната, Партия на демократичното действие (ПДД), Бакир Изетбегович, се кандидатира за представител на мюсюлманското население в тричленното Президентство на страната, като за поста ще спори с Денис Бечирович от Обединени за свободна Босна и Херцеговина, чиято кандидатура се подкрепя от 11 граждански ориентирани опозиционни партии.