Актуални проблеми на макроикономическата ситуация в България

Нарастващото геополитическо напрежение, продължаващите пандемични смущения, рискът от енергиен недостиг и постоянният, неблагоприятен макрофинансов контекст все повече хвърлят сянка върху глобалните икономически перспективи. След като Русия намали драстично износа и доставките на газ за Европа, през пролетта и лятото до около 20% от капацитета на газопровода "Северен поток 1", на 2 септември доставките бяха преустановени напълно, заради нужда от ремонт на турбините. 26 дни по-късно двата газопровода – Северен поток 1 и 2, бяха взривени и надали някога ще заработят отново. На практика това означава катастрофа за икономиката на Германия, респективно за държавите от ЕС.

На този фон глобалните икономически перспективи се влошават с бързи темпове, в това число и за България. Не бива, разбира се, да забравяме, че правителството на „Продължаваме промяната“ имаше собствен негативен принос.

Тенденцията за забавяне на растежа на икономиката продължава

По предварителни данни на НСИ, БВП на България нарасна с 4,0% на годишна база през второто тримесечие спрямо предходната. Това е вече трето поредно тримесечие, през което растежът на икономиката се забавя (от 7,8% през второто тримесечие на 2021 г. до 4% за изтеклия период). Тенденцията на влошаване обхваща всички компоненти на БВП. Износът на стоки и услуги се увеличава с 10,4%, а вносът с 16,7%, което означава, че ние внасяме от чужбина все повече стоки срещу които реално няма какво да предложим на пазара.

На този фон прогнозата на Министерство на финансите (МФ) за 2,9% растеж на икономиката е тревожна, а вероятно и нереалистична. Това е така, защото България е страна с най-енергоемкото производство в региона и в същото време  проявява особено усърдие по прекъсване на отношенията с традиционните си доставчици на енергоносители. Това поставя българската икономика в положението на една от най-силно засегнатите от оскъпяването на енергийните източници и нанася тежък удар върху конкурентоспособността на българските производители. Сега страната ни се нарежда на една от челните позиции по ръст на цените (заемайки през м. август пето място – след трите балтийски републики и Чехия) и на едно от последните места (двадесет и второ в Европейския съюз (ЕС) по темп на растеж в края на изтеклото тримесечие). Почти всички краткосрочни показатели за икономиката отчитат спад през август 2022. Промишленото производство намалява  своя ръст от 19% на годишна база през май на 17,6% през август. За същия период трендът на строителството намалява от 3,9% през май на 0,8% през август. Показателят бизнес климат се понижава от 19,6 индексни пункта през май на 16,2 индексни пункта през август. Потребителското доверие отчита подобрение, но все още не може да се измъкне от дълбоката отрицателна зона, демонстрираща недоверието на потребителите (-41,4 през май на -38,4 през август). Търговията на дребно отчита драстичен спад от 5% през май до - 0.7 през август.

Инфлацията продължава да расте

Инфлацията през август се повиши до 17.7% на годишна база и 15,0% на годишна база за хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Това е най-високата стойност за последните 24 години и се дължи на високите цени на суровините и особено на енергията. Повишената и ускоряваща се инфлация остава основен проблем, който едва ли ще бъде решен в близко бъдеще, особено като се има предвид “българският принос” от около 10% (в резултат на 30-процентното покачване на цените на газа, внасян чрез посредници, вместо директен внос от Газпром) спрямо средната инфлация за страните от еврозоната. Инфлацията в ЕС вече стигна 10% и не дава признаци са спад. Голямото увеличение на индекса на цените на продукцията от 42,5% на годишна база е доказателство за този процес. Поради продължаващия спад на търсенето и стабилизирането на енергийните пазари, съчетано със силни базови ефекти, се очаква инфлацията да достигне връх през следващите тримесечия от двуцифрени стойности, като се имат предвид и високите стойности от 42,5% на индустриалната инфлация, както и поради риска от загуба на контрол върху инфлацията, който междувременно се засилва от  силния натиск за увеличаване на заплатите.

Общите разходи на работодателите за един отработен час изостават с 3,3 процентни пункта спрямо инфлацията

С 14,4% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през второто тримесечие на 2022 г. спрямо второто тримесечие на 2021 година (по предварителни данни на Националния статистически институт). В същото време, според последното допитване на НСИ, над 2/3 от анкетираните изпитват затруднения да покриват дори ежедневните си разходи. Проблемът тепърва ще се задълбочава, тъй като потребителските цени най-вероятно ще продължават да нарастват, докато не се изравнят с темпа на цените на производител (т. е. докато цялото увеличение на производствените разходи не бъде пренесено върху крайната цена), а възможностите за подпомагане от хазната ще се ограничават все повече.

По последни данни на МФ в края на  м.юли държавният дълг достига 31 198,1 млн. лева, като заема 20,7% от БВП. Факт е, че съотношението между дълга и БВП намалява за период от една година (от 24,7% до 20.7%), но това е закономерен ефект от ускряването на инфлационните процеси, тъй като нарастващите цени влияят върху пълния размер на брутните приходи в икономиката за този период и само върху една малка част от дълга, по-точно върху онази част, която е емитирана през този период от време.

Бюджетното салдо е положително, но намалява от 1% от БВП към края на юни на 0,1% от БВП към края на юли. Очакванията са това намаление да се задълбочи. Отчетеният излишък в голяма степен се дължи на ефекта на високата инфлация и от неспазване на сроковете за изпълнение и плащане по важни инфраструктурни проекти в някои случаи. Това обаче води до нарастване на риска от загуба на финансиране от фондовете на ЕС.

Проблемите не свършват дотук. В опит да се харесат на своите избиратели политическите партии приеха с актуализацията на бюджета  предложения, с които, от една страна, се увеличават разходите на бюджета (за пенсии, помощи, заплати в определени сектори, стипендии и така нататък), а в същото време данъчната тежест бива облекчавана с всички познати методи, като например понижаване на ставката за данък добавена стойност върху тестените изделия, отлагане на въвеждането на нови акцизни ставки върху цигарите и тютюневите изделия и пр. Това, което предстои, е да се извършват по-високи разходи в условията на мерки, водещи до по-ниски приходи, императивно заложени в актуализирания бюджет. Което е макроикономически абсурд! Но за съжаление вече е факт. От своя страна това ще окаже натиск в посока към формиране на дефицит, който трябва да се компенсира. Най-уместното и предпочитано решение би било подобряване на събираемостта. Проблемът е, че заложеното увеличение няма нищо общо с така дългоочакваното подобряване на събираемост на данъците за сметка на потоците в сивата икономика. България все още е сред страните с изключително висок дял на сивата икономика (29,6% от БВП  за периода 2015-2019 г. според изследване на МВФ). Допълнително, и показателят “пари извън банките” продължава да набира скорост и надхвърля 15% от БВП. Така той се явява солидна база за растежа и добруването на сивата икономика под определението на България като кешова икономика. Тези показатели говорят за дълбоки структурни дисбаланси във фиска и паричните агрегати.

Разходите за лихвените купони по емисиите от дългови инструменти на МФ нарастват драстично

Очакванията са бюджетният дефицит да се покрива чрез емисия на дълг. Лошото е, че последните емисии на държавни облигации поскъпнаха драстично. Министерството на финансите преотвори емисия ДЦК с падеж 27.07.2026 г. при 3,01% среднопретеглена доходност, което е скок от около 3 процентни пункта за период от една година. В международен план МФ пласира на 15.09.2022 г. облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият транш е със срочност 7 г., обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125 %. Вторият транш е със срочност 12 г., обем от 0,75 млрд. евро и лихвен купон 4,625 %. Тук разликата спрямо доходностите по подобен тип инструменти спрямо предходната  година е около 4 процентни пункта. Това, естествено, ще утежни бюджетното салдо и в крайна сметка ще бъде за сметка на доходите на хората.

Заключение

България, като член на ЕС, е изправена пред изключително сериозни трудности в следващите месеци. Нарастваща инфлация, дефицит на енергоресурси, високи цени на енергията доколкото я има, засилване на безработицата. Всичко това ще доведе до сериозно социално напрежение, а и вероятни сътресения през следващите месеци.

От голямо значение ще са резултатите от предстоящите избори на 02.10.2022 г. и дали новият парламент ще бъде в състояние да излъчи стабилно правителство.

Възраждане е с номер 14 в бюлетината.

Възраждане за България!

Купуването и продаването на гласове е престъпление.