Ескалацията на военните действия повишава рисковете за Путин у дома и в чужбина

Мобилизацията получи одобрението на твърдолинейните националисти в Русия. Те искат от Путин да продължи военните действия, като твърдят, че широката мобилизация ще излекува разделението в Русия.

„Ако има война, тогава всички участват във войната - милиардерите, бедните, жителите на малките градове, урбанистите, учените, бездомните, президентът и неговото семейство и моето собствено семейство", написа миналата седмица Александър Проханов, редактор на националистическия вестник „Завтра".

Проханов, който отдавна оплаква разпадането на Съветския съюз, а след завземането на Крим възхвалява политическия ред в Северна Корея, заяви, че очаква мобилизация на „цялата страна, възстановяване на дълбоката справедливост чрез тази мобилизация".

А напоследък висши представители на парламента призовават за ограничаване на преминаването на границите само за да бъдат опровергани от служители на Кремъл.

В обръщението си от миналата седмица Путин описа призоваването на войските като частична мобилизация, която ще активира само ветерани и резервисти. Бързо обаче се разпространиха опасенията за общ набор и по-широка мобилизация, която ще засегне и икономиката и ще задължи със закон предприятията да съдействат за регистрацията на служителите си, ако са годни за военна служба, а също и да подпомагат снабдяването на армията.

Прокремълските политически анализатори в Русия се обединиха около мобилизацията. В интервю, публикувано тази седмица, Сергей Караганов, ръководител на руския Съвет за външна и отбранителна политика, заяви, че Русия се бори за оцеляването си в Украйна.

Путин намекна, че Русия може да прибегне до ядрени удари, за да се защити от това, което той определя като агресия от страна на САЩ и други съюзници на Украйна. В интервюто Караганов предположи, че САЩ няма да отвърнат на удара, ако Русия нанесе удар по незначителен град в Полша.

„Те ще отвърнат с ядрен удар на ограниченото използване на ядрени оръжия от страна на Русия само ако в Белия дом има луд", заяви Караганов пред руското списание „Профил". „Или човек, който мрази Америка и е готов да пожертва, да речем, Бостън заради Познан“, допълни той. 

Служители от администрацията на Байдън заявиха, че са предупредили Русия, че ще се сблъска с „катастрофални последици", ако използва ядрено оръжие в Украйна.

Според социологическите проучвания повечето руснаци не проявяват ентусиазъм към идеята за водене на бойни действия в Украйна. Обществените протести обаче остават приглушени, а Кремъл бързо потуши появилите се през последната седмица демонстрации срещу мобилизацията.

Гражданските групи, които биха могли да свържат недоволните военнослужещи помежду им или да помогнат на руснаците да избегнат наборната служба, бяха премахнати или прогонени в нелегалност от огромната структура за сигурност на Путин. Тези групи обаче биха могли да се обединят с напредването на войната.

Путин, който отдавна твърди, че границите на Украйна са случайност на съветското планиране и че тя исторически е неразделна част от Русия, публикува през миналата година дълъг трактат, който беше и претекст за инвазията, като заяви, че Украйна никога не е била независима държава и няма собствена култура или език.

Въпреки че оттогава насам Путин повтаря тези аргументи по телевизията и в интервюта, не е ясно дали много руснаци или дори елитът на Кремъл споделят мнението му, казва Томас Греъм, сътрудник в неправителствената организация Council on Foreign Relations. 

Греъм заяви, че липсата на ентусиазъм ще свие военните усилия. „Ако погледнете историята, руснаците са упорити в защитата на собствената си територия", каза Греъм. „Малко по-различно е да се биеш навън - и да умираш за какво? Много руснаци не се интересуват от историческата идея, че Украйна е част от Русия“, каза той.