Кога Европа ще се научи да се защитава сама?

Липса на решения от Брюксел

Брюксел се опитва да убеди европейските страни да обединят военните си проекти, но напредъкът е слаб.

През май Европейската комисия предложи нов план за координиране на военните разходи сред страните членки на ЕС. Дали държавите купуват американски или европейски оръжия се превърна в ключов въпрос на обсъжданията. Върховният представител по външната политика Жозеп Борел подчерта, че Европа купува около 60% от оборудването си извън блока и призова за преминаване към местни източници.

Предложението сега се проучва от експерти по отбраната в Европейския съвет и има надежда, че може да стигне до военните министри през ноември, преди да отиде в Европейския парламент. Дипломатите, работещи по досието, обаче не са убедени, че подобен график е реален, тъй като обсъжданията все още са на ранен етап. Обсъжданите суми също са малки. Комисията предлага 500 млн. евро за две години в подкрепа на съвместни покупки на оръжия, а дипломатите смятат, че това е твърде малка сума, за да се засили европейският капацитет.

Основните несъгласия включват правилата за отбранителните компании, които получават субсидии извън блока или имат глобални структури на собственост и използването на високотехнологични компоненти, идващи от страни като САЩ или Обединеното кралство. Дипломатите казват, че Франция има по-строга позиция върху тези проблеми в сравнение например с Италия или Швеция.

Фундаменталният въпрос обаче е, че за да купуват от Европа, страните членки първо трябва да бъдат убедени, че взимат най-съвременните продукти, създадени с най-добрите налични технологии. „Не можем да купуваме европейско оборудване просто за да купуваме от европейските индустрии, за мен това е ясно“, казва високопоставен дипломат.

Загуба на доверие

На моменти изглеждаше сякаш силата на войната в Украйна може най-накрая да накара Франция и Германия да мислят еднакво.

Миналия месец Шолц очерта своята визия за „по-силен, по-суверенен, геополитически Европейски съюз“. В Париж изявлението на Шолц беше разчетено като закъснял отговор на призива на Макрон от 2017 г. за „стратегическа автономия“. Макрон се надяваше да даде нова енергия на отбранителната политика на Европа и говори за необходимостта да се изградаят „общи сили за намеса, общ бюджет за отбрана и обща доктрина за действие“.

Но отвъд дипломатическите любезности нито Шолц, нито Макрон успяват да поемат лидерството във войната. Франция и Германия се провалиха пред Полша, Скандинавието и Прибалтийските страни в опитите си да насочат европейския дневен ред.

Някои френски официални лица твърдят, че публично наличните цифри за военни дарения не отразяват напълно реалността, тъй като Франция не е разкрила всичките си дарения. Ако е така, това е решение, което има обратен ефект, смята Филип Мейз-Сансие, експерт по обществени въпроси в Institut Montaigne и глобален председател по обществените въпроси в Hill+Knowlton Strategies.

„Решихме да не играем комуникационната игра, но това означава, че Франция е на седмо място в международните класации, наравно с Норвегия. Но ние не играем в същата лига като Норвегия. Нищо чудно, че не сме легитимни, когато става въпрос за оглавяване на Европа по отношение на отбраната“, казва Мейз-Сансие.

Опитите на Макрон да се превърне в посредник в конфликта, представяйки Франция като „балансираща сила“ на Украйна, също предизвикаха подозрения относно дългосрочните му цели. Решението му да запази отворени линиите за комуникация с Кремъл и предишни призиви „да не се унижава Русия“ бяха осмивани в много части на ЕС, посочва Мейз-Сансие.

„[Франция] загуби доверие заради позицията си към Украйна. Грубо казано, нашите приятели в скандинавските страни, прибалтийските държави и в Източна Европа се чувстват разочаровани и дори го сравняват с [липсата на солидарност] през Втората световна война“, допълва той