Избори 2022: Какво ни обещават партиите за държавните финанси?

В разгара на политическата кампания във фокуса на медиите влизат и предизборните програми и обещания на партиите и обединенията, които имат шанс да влязат в парламента. В Investor.bg ще се фокусираме върху онези сфери, които имат най-голямо влияние върху икономическото развитие. Днес Ви обобщаваме обещанията в рамките на държавните финанси и социалните политики на партиите, които според социолозите имат шанс да ни управляват и само след няколко месеца да взимат решения, които касаят всеки един от нас. 

ГЕРБ-СДС: Еврозоната, ОИСР и средна заплата от 1400 евро 

Цялостната политика, която предлага ПП ГЕРБ, наред с членството в Еврозоната и ОИСР, осигурява и може да гарантира за мандата достигането на 1 400 евро средна и 600 евро минимална работна заплата, се казва в предизборната програма на коалицията. 

Според ГЕРБ-СДС за първи път в историята на страната след колапса на икономиката през 1996 – 1997 г. тя отново е изправена пред ситуацията основен и градивен фундамент на икономическата политика да бъде стабилността на финансовата и фискална система. През изтеклата 1 година според бившите управляващи е бил разрушен 25-годишния консенсус за водене на разумна и дисциплинирана фискална политика. За да се противопостави на това, водената от Бойко Борисов партия предвижда възстановяване провеждането на благоразумна, стабилна и консервативна фискална политика, за да се запази устойчивостта на публичните финанси. Предвижда се запазване на данъчния модел, полагане на максимални усилия за увеличаване на събираемостта на приходите с цел недопускане повишаването на данъците.

„Една от целите, които ще преследваме в тази посока, е в края на мандата на нашето управление да преминем към спазване на европейските правила, както и на „Пакта за стабилност и растеж“ и насоките на Комисията за насърчаване на структурните реформи и инвестициите. Приоритет за нас ще е в края на мандата да гарантираме спазването на заложените финансови параметри в Закона за публичните финанси“. 

От ГЕРБ си поставят за цел да водят комплексна финансово-икономическа и енергийна политика, която да снижи темповете на инфлация до нива, близки до средноевропейските. Предвижда се и реален ръст на доходите, за да се спре обедняването и намалената покупателна способност на населението. Възстановеното доверието към България на европейските партньори и активни действия следва да доведат до постигане на най-важната интеграционна стъпка след присъединяването ни към ЕС - членството в Еврозоната.
 
„Продължаваме промяната“: Еврозоната, без промяна на данъците

От „Продължаваме промяната“ се обявяват за балансирана фискална политика, която да запази финансовата стабилност и да гарантира подкрепа за всички държавни, социални и капиталови нужди на България. От досега управляващите искат и ефективно използване на парите на данъкоплатците без повишаване на данъците, като обещават засилен контрол, за да може най-добрите, а не най-добре свързаните да печелят обществените поръчки. Досега управляващата партия ще гарантира и ускорено, прозрачно и ефективно управление на средствата от ЕС, така че да допринесат за реално приближаване на стандарта на живота до средния за ЕС.

От ПП искат намаляване на административната тежест чрез по-нататъшно увеличение на прага за задължителна регистрация по ЗДДС и данъчни облекчения за семейства с деца., както и разширяване на обхвата на патентния данък за микро и малки предприятия. Те искат и прозрачност и проследимост, включително онлайн в машинночетим вид, на критериите, обявяването, изпълнението и отчитането на резултатите от обществените поръчки пред гражданите. От организацията на Кирил Петков и Асен Василев за пореден път се обявяват за намаляване на поръчките с един кандидат или без директно обявяване и ограничаване на „инхаус” и „инженеринг” до минимума спрямо европейското законодателство. Също така искат и преглед на концесионните такси и анализ на условията и нарушенията по концесионните договори при стриктно спазване на българското и европейското законодателство. 

От ПП искат и въвеждане на капиталово бюджетиране и приемане на многогодишна капиталова програма на база на анализ разходи-ползи, както и гарантирано финансиране за необходимите инвестиции във физически и човешки капитал при наличието на готови и защитени проекти, а не на базата на проценти от БВП. 

Организацията се обявява за продължаване на процеса на присъединяване към еврозоната и искане на нов доклад за конвергенцията от ЕЦБ. Предвижда се промяна в Закона за БНБ за привеждане в съответствие с изискванията и изпълнение на последващите ангажименти от влизането във Валутния механизъм ERM II. 

БСП: диференциран ДДС, фискална децентрализация, облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор

Социалистите настояват за „фискална стабилност за устойчиво социално-икономическо развитие, прозрачно и ефективно управление на европейските фондове и програми и тясно обвързване на фискалната политика с ускоряването на растежа на БВП“. 

Тези идеи следва да се реализират с редица мерки, сред които предвидимост и устойчивост на данъчно-осигурителната система. И прилагане на „широко използваните в ЕС практики за диференциран ДДС“, в т.ч. за основни хранителни стоки, лекарства и медицински услуги, образователни услуги. От БСП се обявяват за равно данъчно третиране на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове с данъчните ставки върху доходите от труд, както и за фискална децентрализация чрез преминаване към програмно бюджетиране на местно ниво и прозрачност на местните финанси. Освен това социалистите ще се борят за преразпределение на част от данъка върху доходите на физическите лица в полза на общините и облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор с цел генериране на ресурс за адекватно и навременно подпомагане на домакинствата и бизнеса. 

Също така се предлага и увеличение на дела на капиталови разходи в БВП и тяхната реализация главно чрез публично-частното партньорство.

Възраждане: Запазване на лева, обединяване на НАП и агенция „Митници“, създаване на финансов омбудсман

От „Възраждане“ смятат, че постъпките за отпадане на валутния борд и ликвидиране на българския лев са предпоставка за разюздано харчене и натоварване на бъдещите поколения с нови заеми. За тях валутният борд трябва да остане в сила, а българският лев да се запази, като по този начин в бъдеще ще се запази възможността едно бъдещо, компетентно и националноотговорно правителство да провежда по-независима от ЕЦБ валутна политика. От организацията настояват и за създаване на институцията на финансов омбудсман. Той трябва да има и право на законодателна инициатива. Предвиждат и създаде арбитраж по банкови, застрахователни и осигурителни спорове към Финансовия омбудсман.

Трябва да се засили ролята на КФН. Тя трябва да поеме надзорните функции и върху банковата система. Преди това е необходима подмяна на състава ѝ и въвеждането на нови принципи за избиране на ръководството на КФН, смятат от „Възраждане“. 

За националистическата партия е изключително важно държавният финансов ресурс да се разходва оптимално, като се набляга на създаването на стабилна основа за увеличаване на бъдещите приходи – извеждане на икономиката „на светло“, стимулиране на изграждането на нови, експортно ориентирани производствени мощности и услуги, подкрепа на малкия и средния бизнес. Предвижда се и въвеждане на принципа на семейно подоходно облагане. Вместо социални надбавки ще има данъчни облекчения за работещите родители. Ще бъдат диференцирани ставките и намалено ДДС. Максималната ДДС ще бъде намалено от 20% на 18%. ДДС върху храни и лекарства ще бъде премахнат. Ще бъде премахнат данък „лихви“, който добавя излишна административна тежест, без видим фискален ефект. 

От партията на Костадин Костадинов предвиждат и премахване на данък „уикенд“ – по същата причина, както защото дава възможност за произволни тълкувания, натиск и корупционни практики. В данъчното облагане на фирмите за присъщи фирмени разходи ще се признават разходите за инвестиции в придобиване на собственост, предназначена за дейността на фирмата. Предвижда се да бъдат обединени в единен орган - единна приходна агенция Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” чрез вливането на митниците в НАП.

От партията искат данък върху приходите от хазартни игри със значителна данъчна ставка и облагане с акцизи рекламата и пропагандата на хазартни игри. Предвижда се въвеждане на данък върху приходите на НПО-тата от чуждестранни източници. 

Според „Възраждане“ пенсионната система трябва да премине към индивидуални партиди.Необходимо е да се приеме почтена методика за индексиране на пенсиите, която да осигури адекватен еквивалент на платените от пенсионерите суми и регламентиране на унаследяването на партидите, поясняват от националистическата партия. 

От партията смятат за нужна забрана за търговските банки да кредитират собствен бизнес на акционери и свързани с тях лица. Според „Възраждане“ държавата следва да стимулира, но и стриктно да контролира създаването на взаимоспомагателни, популярни и кооперативни каси.

Според партията застрахователите трябва да са подложени от сериозни санкции от регулатора при неизплащане на обезщетения без основание. Изплатените застрахователни премии следва според партията да намаляват облагаемата данъчна основа. Необходимо е повишаване на застрахователната култура и стимулиране на застраховки „живот” и здравните застраховки. Необходимо е застраховката „гражданска отговорност” да се преформулира – от застраховане на автомобила към застраховане на водача, респективно преоценяване на рисковете не на база „мощност на автомобила”, а на база „предходно поведение на водача”.

Демократична България: активна работа за въвеждане на еврото и влизане в ОИСР

Според предизборната си програма Демократична България си поставя за цел да остави повече разполагаем доход в ръцете на гражданите и бизнеса и да ограничи инфлационните процеси, както и да подготви и проведе присъединяването на България към еврозоната във възможно най-кратки срокове. От алианса се обявяват за запазване на ниски нива на публичен дълг, намаляване на административната тежест, свързана с данъчните задължения, за малките и средните предприятия и децентрализиране на публичните финанси, така че решенията за разходване на публични средства да се вземат на възможно най-ниските управленски нива и това да става с максимална прозрачност. От ДБ искат създаване на силни и работещи регулатори и предприемане на всички необходими действия за приемане на България в ОИСР. 

Организацията ще се стреми към запазване на ставките на преките и косвените данъци и въвеждането на допълнителни антикризисни данъчни облекчения. Планира се разширяване на програмата за ваучери с включване на необлагаеми ваучери за образование, туризъм и спорт и запазване на намалените ставки на ДДС за топлоенергия и природен газ до нормализирането на цените на международните пазари. Демократична България би запазила също намалените ставки на ДДС за книги, продукти за бебета, хляб и брашно до нормализирането на инфлацията. Планира се и въвеждане на  необлагаем минимум по ЗДДФЛ от 500 лева месечно.

В областта на данъчното облагане Демократична България ще работи за повишаване на прага за регистрация по ДДС до 166 000 лева от януари 2024 г. Планира се фокусиране на контролните функции на НАП върху големите данъкоплатци и повишаване капацитета на НАП за пресичане на схеми за избягване на данъчното облагане с участие на офшорни компании, свързани чуждестранни компании, подставени фирми и др. От демократическата формация си поставят за цел силно ограничаване на сивата икономика и преустановяване на възможностите за съществуване на компании, неподлежащи на реален данъчен контрол. Искат и опростенипроцедури за данъчна отчетност на микро- и малките предприятия и намаляване на административните санкции за незначителни нарушения. ДБ иска опростяване на изискванията към отчетността и облагането на извършваните от търговските дружества разходи за лични нужди. Предвжда се предоставяне на  20% от приходите от данъка по ЗДДФЛ на общините след 2024 година и създаване на законодателство за данъчно третиране на криптовалути и инвестиции в крипто старт-ъп средата.

От ДБ ще работят и за намаляване преразпределението през бюджета под 40% от БВП със средносрочна цел за достигане до 35%. 

ДПС: Въвеждане на еврото и стабилизиране на бюджета 

От „Движението за права и свободи“ са лаконични в областта на държавните финанси. От партията се обявяват за стабилизиране на бюджета, овладяване на бюджетния дефицит и в средносрочен план неговото намаляване. Освен това се настоява за овладяване на инфлацията с инструментите на данъчната, фискалната и парична политики – включително и контрол върху цените на енергоносителите, както и за запазване на данъчните ставки. От ДПС за пореден път се обявяват и за въвеждане на еврото от 01.01.2024 г. 

Български възход: Запазване на плоския данък

Още по-кратки в описанието на бюджетната и финансовата политика са от партията на Стефан Янев. Те настояват за запазването на плосък данък за гражданите, малките и средни предприятия, и прогресивно подоходно облагане за всички, които ползват обществен ресурс.

Има такъв народ: Нито дума за еврозоната, намаляване на данъчната тежест 

От партията на Слави Трифонов се обявяват за осигуряване на финансова макро- и микросреда за възстановяване и устойчиво развитие. Организацията отчита, че за момента липсва прозрачна политика, определяща критериите за оценка на финансовата рамка. От ИТН искат преструктуриране на разходната и приходната част на държавния бюджет с оглед постигане на функционално бюджетно равновесие и цикличното му балансиране. Те настояват и за поетапно намаляване на бюджетния дефицит от 1,5% до 1% в рамките на един мандат. 

ИТН ще преследва политика по намаляване на данъчно – осигурителната тежест и въвеждане на необлагаем минимум. Предвиждат се и стъпки за фискална децентрализация. Обявяват се и за поетапно въвеждане на семейно подоходно облагане и необлагаем минимум. Според ИТН липсата на реални реформи в публичната администрация и прозрачност при структуриране на публичните инвестиции води до изтичане на публични средства, което налага и предприемане на спешни действия за реформи. 

Организацията иска и подобряване ефективността и контрола на финансовите институции. Според ИТН липсват конкретни действия за изпълнение на докладите за конвергенция на ЕЦБ. Има необходимост от създаване на единен интегриран център за кредитна информация, подпомагащ финансирането на МСП в България.