Изкуственият интелект посяга към икономиката

През следващите няколко месеца вие и вашият компютър можете да измислите план за спасяване на планета. Говорим за виртуална планета, разбира се, но такава, която симулира икономиката, геополитиката и климата на нашия реален свят. И може би вашите идеи скоро ще се окажат полезни тук, на затоплящата се Земя, пише журналистът на Financial Times в областта на данните Оливър Рьодер.

Стартирал миналия месец, „Изкуствен интелект за глобално климатично сътрудничество“ е конкурс, организиран от Mila (институт за изкуствен интелект в Квебек, Канада) и Salesforce Research. Групата, работеща в пресечната точка между изкуствения интелект и икономиката, приема предложения под формата на нови климатични споразумения и протоколи за преговори.

Академичната икономика като цяло е консервативно начинание, но изкуственият интелект (AI) бавно започва да се просмуква. Вместо да записва и решава надеждни формални математически модели, с предположенията и трудностите, които те носят, изкуственият интелект може да позволи на икономистите да хвърлят всичките си съставки в симулирана „яхния“ и да разберат как е на вкус.

Що се отнася до спасяването на планетата, тези съставки ще бъдат включени в „мултирегионален интегриран модел за оценка“, наречен RICE-N, калибриран според най-новите данни от реалния свят. Всяко предложение ще променя симулирания свят по някакъв начин, докато неговите AI агенти вършат своята работа. Фиктивната температура ще бъде проверена и победителите ще бъдат обявени. Но с това работата не приключва.

„Това състезание е просто средство за общността бързо да изпробва много нови решения“, посочва Стефан Джън, изследовател в Salesforce и организатор на конкурса. Ако работата премине етичната и партньорската проверки, „можем да започнем да мислим за съобщаване на резултатите на властите в света по отношение на действителния климат“.

„Можем да правим неща, които са трудни за вършене аналитично“, коментира Дейвид Паркс, член на журито на конкурса. „Икономическите модели са склонни да бъдат силно стилизирани – може би с AI можем да се доближим до истинския проблем.“

Истинският икономически проблем в този случай е изменението на климата. Но подобен подход може да хвърли светлина върху други сложни предизвикателства за икономистите - данъчна политика, дизайн на договорите, търговски сделки или веригата на доставки.

Предимствата са много. AI агентите може да са в състояние да свършат част от мръсната работа вместо нас, като нагаждат нашите предложения към техните заключения. Те също така гарантират, че ако объркаме нещата, няма да причиним изчезването на собствения си вид. Нека симулацията се бори със сложния бизнес на геонауката, метеорологията, макроикономиката, международната политика и националните интереси.

„Изкуствен интелект за глобално климатично сътрудничество“ (може би един алгоритъм би могъл да измисли по-добро име) се основава на по-ранния проект AI Economist, в който AI обитатели се скитат из симулиран двуизмерен дигитален свят на къщи, монети, гори и камъни. AI правителство наблюдава зорко, като се стреми да максимизира производителността и равенството, учейки се в процеса относно поведението на своите цифрови „избиратели“ и относно отговорите на новите политики, като например промени в ставката на подоходния данък.

Има надежди, че нарастващото влияние на изкуствения интелект в икономиката може също така да се справи с трио упорити трудности в тази област. Първата е големият брой хора, които съществуват, с всичките им различни интереси. За улеснение икономистите често предпоставят съществуването на платонов „представителен агент“ или просто игнорират факта, че много реални хора съставляват реалния свят. С достатъчно изчислителна мощност може би можем да ги симулираме.

На второ място са логистичните, политическите и финансовите бариери, които съществуват, когато става дума за експериментиране. Често не е възможно да се тества предпочитана данъчна политика, социална програма или международно споразумение в реалния свят. Но е достатъчно лесно да промените законите и параметрите на виртуална планета.

Последното препятствие е главоблъсканица в сърцето на теорията на игрите. Само защото едно споразумение е чудесно за хората или климата, не означава, че отделните участници ще се придържат към него - основният резултат от „дилемата на затворника“ (психологически модел на поведение, намиращ приложение в икономиката – бел. прев.) Нито един орган не може да наложи оптималната сделка, така че успешните споразумения – включително тези за климата – трябва да бъдат поддържани чрез скеле от подкрепящи стимули. Може би една симулация може да тества много от тези възможни скелета без риск цялата конструкция да се разпадне.

Но изкуственият интелект не може да реши сам най-важните проблеми в икономиката или в друга област. Най-интересните проблеми са мултидисциплинарни и изискват мъдрост отвъд моделите и алгоритмите. И в крайна сметка реални индивиди ще трябва да си стиснат ръцете, да подпишат споразумения и да приемат закони. В един момент хората ще трябва да се включат.