Путин ще се влюби в европейската "гореща есен" на популистки протести

Да започнеш война на агресия и да не успееш да я спечелиш – руският президент Владимир Путин има малко поводи да празнува тези дни. Това, което ще го развесели, е гледката на множество западноевропейци, излизащи по улиците тази есен. Той ще използва всеки тласък и стимул в арсенала си от дезинформация, за да подтикне протестиращите да разделят собствените си общества – така да отслаби международния фронт срещу себе си, пише редакторът на Bloomberg Андреас Клут.

Тази есен има вероятност да се разгорят граждански вълнения в 101 страни (от 198 наблюдавани), според индекс, разработен от консултантската компания Verisk Maplecroft. Горещите точки варират от Шри Ланка и Алжир до сравнително заможната Европа. Основният двигател, разбира се, е инфлацията, най-вече растящите разходи за храна и електроенергия (до голяма степен причинени от Путин). Но други фактори също играят своята роля. Чехите и германците предложиха ранни проблясъци за един особено тревожен модел.

Десетки хиляди хора излязоха по улиците на Прага преди ден. Те поискаха Европейският съюз да премахне санкциите срещу Русия, да сключи нова газова сделка с Путин и да спре въоръжаването на Украйна. Мнозина обвиняват ЕС и НАТО, а не Путин, за всичко, което не е наред в света.

Миналия понеделник чехите предадоха щафетата на север към регион, който преди бе част от Източна Германия, където хиляди се събраха в Лайпциг и Магдебург. Привидните проблеми на демонстрантите отново бяха инфлацията, енергийните цени и предполагаемият безчувствен и некадърен политически елит. Протестиращите обаче явно бяха нетърпеливи да изразят симпатията си към Путин, безразличието си към Украйна и яростта към водения от САЩ Запад. Както и в Прага, те идваха най-вече от популистката крайна десница и посткомунистическата левица.

Партията, мобилизираща германците в крайно дясно, е „Алтернатива за Германия“, а представяща другите крайни е „Левицата“ - партия, произлязла от комунистическия режим, властвал над Източна Германия. И двете са до голяма степен без значение в бившата Западна Германия, но са част от мейнстрийма в отчуждените източни региони. В съвета в Турингия „Алтернатива за Германия“ и левите заедно (ако си сътрудничат) имат по-голямата част от местата.

И двете партии обещават „Гореща есен срещу студените крака“ - както се казва в един лозунг, с шествия, планирани всеки понеделник. Официално обаче те правят всичко възможно, за да се дистанцират една от друга. В крайна сметка в рамките на политическия спектър те би трябвало да са в двата края.

Всъщност позициите им подозрително се припокриват. Поддръжниците им идват от същата (основно източногерманска) среда, която протестираше и срещу бежанците през 2015-2016 г., а наскоро – срещу мерките около Covid. Те изглеждат непропорционално нетърпеливи да поддържат конспиративни теории.

Едва ли е новината, че крайното ляво и дясно споделят много психологическо ДНК – Бенито Мусолини бе социалист, преди да се застъпи за фашизма. Нагласата и на двете страни е авторитарна, популистка и колективистка за разлика от индивидуалистката - основната разлика са целите на тяхното негодувание (богатите за левите, племенните аутсайдери за десните). И всички те са странно проруски настроени.

Тези пристрастия правят хората от политически периферии в цяла Европа идеална публика от „полезни идиоти“ - терминологията се приписва на Ленин – за пропагандата на Кремъл срещу Запада. Това важи за популисти от Франция до Италия и отвъд. Но Путин, който бе агент на КГБ в Източна Германия през 80-те години – познава най-добре своите полезни идиоти в Централна Европа.

На места, които преди са били заложници на Кремъл зад Желязната завеса, тази възраждаща се русофилия е горчиво иронична – случай на колективен Стокхолмски синдром. Унгария е най-лошият пример, но Източна Германия също е шокираща. Сякаш подчертавайки цинизма си, „Алтернатива за Германия“ и левите са избрали понеделниците за протестите си през есента, напомняйки за „понеделнишките демонстрации“ на източногерманците през 1989 г., които доведоха до падането на Берлинската стена.

Този коктейл от лековерност и недобросъвестност, разбираемо, е трудно поносим за други европейци, които са били зад Желязната завеса и са били жертви на царете още преди СССР. Освен украинците сред тях са поляците, литовците, латвийците и естонците. Те смятат Путин за екзистенциална заплаха и като цяло възприеманото колебание на техните западни съюзници, особено Германия, за форма на предателство – което едва ли е първото в тяхната история.

В своето продължително противопоставяне срещу Путин и бруталния неоимпериализъм, който той представлява, Западът може да спечели само ако остане единен. Ето защо Путин ще направи всичко възможно, за да продължи да разпространява лъжи и дезинформация на Запад, надявайки се да изгради „пети стълб“, който да се бие за него в тила на врага. Западните лидери - и не само онези, които заемат политически постове - трябва да направят всичко възможно, за да изложат тези лъжи на показ и да им противодействат с истина. Най-голямото изпитание за момента ще дойде през тази гореща есен.