Защо Путин прости на Елцин, но не и на Горбачов?

Последният лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов ще бъде положен в същото централно московско гробище, където е погребан първият президент на Русия Борис Елцин.

За разлика от Елцин обаче, Горбачов няма да бъде изпратен с държавно погребение с фанфарите и помпозност, пише Politico.

Кремъл вече съобщи, че настоящият президент на Русия Владимир Путин няма да присъства на погребението на човека, когото западните лидери хвалят за това, че е помогнал да се сложи край на Студената война.

Денят на погребението на Елцин беше ден на национален траур и церемонията беше предавана на живо по руската държавна телевизия. На гроба му Путин отбеляза: „Пътят на Елцин е толкова уникален, колкото и съдбата на нашата страна, която премина през безпрецедентна трансформация и тежки сътресения, за да защити правото си на свободно и независимо развитие“.

За разлика от това, Кремъл изчака няколко часа след смъртта на Горбачов, преди да излезе с изявление от Путин, което беше лаконично и направо неуместно. В него Путин поднася съболезнования на семейството на Горбачов, придружени от силно двусмислен комплимент – че Горбачов е „политик и държавник, който е оказал огромно влияние върху хода на световната история“ – без да изясни дали това е било добро, или лошо.

Говорителят на Путин Дмитрий Песков донякъде запълни риторичната празнина, като коментира пред репортери, че Горбачов „искрено е искал да вярва“, че Студената война ще свърши и ще изгрее „нов романтичен период“ „между обновения Съветски съюз“ и западните сили. „Тези романтични очаквания не се сбъднаха. Кръвожадният характер на нашите опоненти излезе наяве и е добре, че го осъзнахме навреме“, добави той.

С други думи, Горбачов е бил наивен и е позволил да бъде препънат от западните измамници – по-скоро глупак, отколкото мошеник.

Горбачов в много отношения е идеализиран в САЩ и Западна Европа по погрешни причини. Твърде често той е идентифициран като либерал, въпреки че никога не е искал разпадането на Съветския съюз. Той призова съветските републики да останат в реформиран Съветски съюз, като изпрати войски за потушаване на сепаратистите в Грузия, Латвия, Литва и Азербайджан. Неговите реформи нямаха за цел да сринат комунистическата система, а да я поправят.

За реваншиста Путин обаче Горбачов е по-виновен от всеки друг за разпадането на съветската империя – дори повече от Елцин, който подписа Беловежките споразумения през 1991 г. за признаването на независимостта на Украйна и Беларус. Разпадането на СССР Путин смята за „най-голямата геополитическа трагедия на ХХ век“.

За Путин разпадането на СССР и падането на Берлинската стена са унизителни. Като млад офицер от КГБ в комунистическа Източна Германия той е пряк свидетел на зараждащите се и набрали скорост промени в страните от Варшавския договор. В последните дни на комунизма при обсадата на сградата на разузнаването Щази в Дрезден група демонстранти се насочват към сградата на КГБ там. Тогава той е този, който предупреждава протестиращите да се махнат, защото са обградили съветско заведение. Когато е потърсил подкрепа от началниците си, те му казват, че нищо не могат да направят, защото „Москва мълчи“.

Въпреки че тълпите се разпръскват без да има сблъсъци и жертви, биографите на Путин казват, че унижението от този ден е останало с него.

Гневът му е продължил да го гризе и след като напуска КГБ и започва да работи за кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак. В документален филм за него, правен по това време, той открито заявява, че съжалява за разпадането на Съветския съюз.

Миналата година той се върна към темата, като отново изрази недоволството си в коментари, публикувани от руската държавна телевизия. Като оплаква смъртта на това, което той нарича „историческа Русия“, той посочва, че икономическите сътресения са го засегнали лично, че е трябвало понякога да кара такси през нощта, за да преживяват със семейството му. Коментарът си той приключва с „Неприятно е да се говори за това“.

Оттогава Путин се опитва да върне часовника назад с все по-голяма спешност, да отмени наследството на Горбачов, като се опитва да преобърне регионалното влияние на Русия и териториалните загуби, понесени при разпадането на Съветския съюз – до голяма степен поради поредицата от събития, предизвикани от Горбачов.

Именно това недоволство от разпадането на Съветския съюз подхранва решението му да нахлуе в Украйна през февруари.

Вътрешен човек от Кремъл коментира преди няколко години, че на Елцин може да му бъде простено – той играе с картите, които Горбачов му е оставил. А и в края на краищата избира Путин за свой наследник.

Горбачов обаче не може да бъде оправдан, въпреки факта, че през последните му години той звучеше повече като Путин с оплакванията, че Западът не уважава Русия. За напрежението с Украйна преди войната той коментира, че САЩ и европейците са по-виновни, отколкото Москва.

През 2013 г. Горбачов каза пред BBC, че разпадането на Съветския съюз е „престъпление“. На следващата година той подкрепи незаконното анексиране на Крим от Путин, като коментира пред Moscow Times: „Докато преди това Крим беше присъединен към Украйна въз основа на съветските закони. . . без да питат хората, сега те сами решиха да поправят тази грешка“.

Дори това обаче изглежда недостатъчно за Путин да го оправдае. Руският държавен глава ясно даде да се разбере какво мисли, като отказа пълно държавно погребение на човека, когото Западът хвали за прекратяването на надпреварата във въоръжаването, която самият Путин сега поднови.

„Горбачов е мъртъв“, написа в Twitter Маргарита Симонян, ръководител на Russia Today и пропагандист на Кремъл, след новината за смъртта му. „Време е да съберем счупените (парчета).“ Очевидно дори ако това означава разбиването на Украйна на парчета.