Втори мандат на Тръмп е опасност за републиката в САЩ

Наскоро САЩ направиха още една стъпка по пътя си към автокрацията, тъй като Лиз Чейни загуби първичните избори на Републиканската партия за нейния окръг Уайоминг. Баща й е бившият вицепрезидент Дик Чейни, който беше мозъкът зад войната в Ирак при Джордж Буш-младши. Освен това тя е необратимо консервативна. Въпреки това Чейни се превърна в анатема за републиканците. Нейното престъпление ли? Тя вярва, че приемането на резултатите от честните избори е по-висше задължение от пропагандирането на лъжите на техния „велик лидер“, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Републиканската партия възприе „фюрер принципът“ на германците от 30-те години. Това е схващането, че лоялността към лидер, който определя какво е истина и кое е правилно, е първостепенно задължение. Възприемането от републиканците на Голямата лъжа на Тръмп, че той е спечелил последните президентски избори, е перфектен пример за този принцип. Тук, освен това, той е директно противопоставен на основна ценност на либералната демокрация - честните избори. Преди десет години повечето от нас биха помислили подобно развитие за немислимо в САЩ. Но с изкачването на Доналд Тръмп то стана вероятно. Сега, реакцията не толкова на Тръмп на неговото поражение, колкото на неговата партия спрямо лъжите му, е новият решаващ момент.

Както Стивън Левицки и Даниел Зиблат от Харвардския университет твърдят в своята прекрасна книга „Как умират демокрациите“, не е трудно да се разруши една демокрация. Случвало се е много пъти, както в миналото, така и неотдавна. Първо, подкопавате избирателната система. Второ, „хващате“ арбитрите (съдебната система, данъчните власти, разузнавателните агенции и правоприлагащите органи). Трето, изтласквате или елиминирате политическите опоненти и преди всичко медиите. Чрез всички подобни атаки ще се разкрие „нелегитимността“ на опозицията и „фалшивостта“ на информация, която не е в съответствие с лъжите, които лидерът намира за най-полезни днес.

През първия си мандат Тръмп постигна голям напредък в утвърждаването на лъжите си като истина за своите поддръжници. Но нито той, нито неговите подчинени все още са измислили как да преработят избирателната система или управлението, отчасти защото той все още нямаше „правилните“ – тоест фанатични, компетентни и отдадени – помощници. Беше заобиколен от хора, които сега се смятат за „нелоялни“, а именно такива, които имаха поне някакви принципи.

Това се промени. Сега той направи партията до голяма степен своя. Отстраняването на Чейни е доказателство за това. Също толкова важно е и широко споделяното убеждение сред републиканците, че Тръмп е над отговорността за поведението си пред закона или Конгреса. Той и неговата партия, както твърди Робърт Кейгън, също така са използвали лъжите за „изборната кражба“, за да оправдаят подривната си дейност на изборите в САЩ, по отношение на което се постига голям напредък.

Решаващият следващ етап за тръмпизма е смяната на лидерите и персонала на основните институции на държавата с хора, лоялни лично към него. За да стане това, първо трябва да стане президент. Ето защо напредъкът в подкопаването на изборите е важен, както и това да не бъде в затвора. Но в две скорошни статии Джонатан Суон от Axios описа нещо друго, което би било жизненоважно: план, който да гарантира, че правителството ще бъде съставено от истински лоялни нему от горе до долу. Решаващ аспект от това, сочи Суон, е да се замени постоянният персонал на правителствените агенции с внимателно проверени лоялни служители. Ако републиканците успеят да контролират Конгреса, това може да не е толкова трудно за представяне.

Да предположим тогава, че лоялни привърженици на Тръмп оглавяват и напълнят ФБР, ЦРУ и Данъчната служба. Да предположим, че лоялни членове също са поставени на всички висши военни длъжности при предан министър на отбраната. Да предположим, че лоялните хора са назначени в борда на Федералния резерв и всички значими регулаторни агенции. Представете си какво би означавало това за върховенството на закона и гражданските права. Представете си също натиска, който подобни агенции биха могли да окажат върху независимите бизнеси, особено медиите.

Логиката на пазара при автокрация е тази на връзкарския капитализъм. Дали САЩ биха станали толкова различни? Може би федералната система и съдебната власт биха защитили личната независимост. И все пак, ако хора, чийто единствен принцип е лоялността към лидера, заработят във федералното правителство, на волята му ще бъде трудно да се устои.

Деспотизмът означава безотчетно управление. Той не означава компетентно или натрапчиво управление. Възможно е деспотизмът да е некадърен и мързелив. Има безброй примери за това. Но все пак би било деспотизъм.

Какво би означавала втора администрация на Тръмп от такъв вид за света? Какво би означавала най-вече за своите съюзници? Какво би означавало управлението на националист под девиза „Америка на първо място“ с описаната по-горе администрация за остатъчното доверие в либералната международна икономическа система? Какво би означавало това за глобалното сътрудничество? „Нищо добро“ е отговорът на всички тези въпроси. Краят на „американската изключителност“ вероятно ще означава формирането на отделни сфери на интереси като основа на глобалния ред. Някои може да харесат това. Но то също би било трансформация - катастрофална, според мен - към свят на деспотизъм.

През 27 г. преди Христа Римската република се трансформира във военната диктатура, която наричаме Римска империя. Не е невъзможно подобна трансформация да е в ход и в САЩ. Това все още може да изглежда немислимо за повечето хора. Надявам се да е така. В крайна сметка Тръмп е стар. Той може да няма подходящ заместител. Въпреки това всеки ден той експлоатира и по този начин показва деморализацията на Американската република. Американският консерватизъм се превърна в радикално националистическо движение, лоялно към истините, измислени от един човек, и посветено на премахването на „Дълбоката държава“, под което се има предвид тяхно собствено правителство. Дик Чейни казва, че Доналд Тръмп е „най-голямата заплаха досега за нашата република“. Трябва да вярваме на Чейни: Тръмп е точно това.