Шест урока за външната политика на САЩ след Афганистан

Начинът, по който САЩ се изтеглиха от Афганистан преди година, породи съмнение сред техните партньори и съюзници по света, че те са надеждни и компетентни. Решението да се прекрати най-дългата военна мисия в историята на Америка беше правилното, но има шест важни външнополитически урока, които трябва да се извадят от това хаотично напускане, пише за Financial Times Джейн Хармън, член на комисията за разузнаване към Конгреса.

Първо, народът на Афганистан се нуждае от постоянна подкрепа на САЩ - особено жените и момичетата, чиито мечти бяха попарени от строгото налагане на талибанския религиозен кодекс, както и преводачите и персонала, които обещахме да защитаваме, пише Хармън. Америка вече е най-големият донор на хуманитарна помощ за Афганистан, а програмата за специални имигрантски визи за афганистански граждани, които са работили с американските войски, беше рационализирана и подкрепена с допълнителни ресурси.

Второ, САЩ трябва да покажат подобаваща признателност към своите съюзници. Преди няколко месеца водих делегация от изтъкнати жени, експерти по външна политика, във военновъздушната база Ал Удейд в Катар. Една история остави незаличимо въздействие. След самоубийствения атентат на летището в Кабул на 26 август миналата година, при който загинаха 13 американски военнослужещи и около 170 афганистанци, четиригодишно момче беше натикано в претъпкан самолет С-130. По пътя си то взело малко вързопче, в което се оказало тримесечно бебе. Сега и двете деца са здрави и са събрани с оцелелите членове на семействата си.

Какво щяхме да правим без катарците, които помогнаха за преместването на 80 хил. бежанци? Емирът беше добре дошъл във Вашингтон и страната му получи „специален статут“ като основен съюзник извън НАТО – нещо, което засилва нашето партньорство с ключова държава от Близкия изток.

Третият урок е да се подбират внимателно военните мисии. По-добър модел е ролята, която САЩ възприеха в отговор на непредизвиканата и незаконна руска война срещу Украйна. Президентът Джо Байдън беше категоричен, че няма да има американски войници на терен. Вместо това той се присъедини към НАТО и ЕС в осигуряването на оръжие и помощ.

Рядко и добре дошло двупартийно действие от Конгреса е почти единодушната подкрепа за милиарди долари военна и икономическа помощ. Администрацията на Байдън също така продължи мисията за борба с тероризма, както се вижда от убийството на лидера на Ал Кайда Айман ал Зауахири в Кабул. Това са примери за ограничени и постижими цели.

На следващо място, трябва да се избягва изместването на целта на мисията, което се случи след приключването на ограничената военна операция, разрешена от Конгреса след атаките от 11 септември. Много от нас имаха съмнения относно стратегиите, които натовариха американската армия с изграждането на институции в западен стил в Афганистан и изправянето на военна командна структура, проядена от корупция. Особено скандален епизод беше видимата подкрепа за Ахмед Уали Карзай, брат на бившия афганистански президент Хамид Карзай, за да запази той мира в района на Кандахар.

Пето, Конгресът трябва да остане ангажиран. Разрешението за използване на военна сила от 2001 г. (AUMF), което аз и всички конгресмени с изключение на един подкрепихме, беше изтърканото оправдание за 41 военни действия на САЩ в 19 страни. Конгресът така и не го измени или замени. Актуализирането на AUMF би било чудесен начин да се аргументира пред американската общественост защо и кога трябва да се използва американска сила.

И накрая, шестият урок: необходима е глобална стратегия за лидерство на САЩ. Крайно време е да се изтъкнат убедителни аргументи за американското лидерство в света след Студената война. Разбирането на грешките на САЩ в Афганистан, намирането на начини за предоставяне на постоянна ефективна помощ там и правилното справяне с предизвикателствата в Украйна и другаде биха били добро начало.