Франция е новият болен човек на Европа

Франция се превърна в новия „болен човек“ на Европа – точно преди предстоящите президентски избори.

След два поредни уикенда, през които стотици хиляди протестиращи излязоха по улиците с искания правителството да увеличи заплатите на учителите, да ремонтира занемарените училищни сгради и да подпомогне справянето с рязко растящите разходи за живот, втората по големина икономика в Европейския съюз (ЕС) е въвлечена в порочен кръг от фискална и социална криза, които взаимно се подхранват.

„Франция е на ръба на финансова криза“, коментира пред Politico бившият министър-председател Мишел Барние. „Трябва да изпратим сигнал към пазарите“, добавя той.

В края на миналата седмица властите успяха да предотвратят безредиците и грабежите, които белязаха първата вълна от демонстрации на 17–18 октомври, но финансовите пазари остават силно разтревожени.

Разпродажби на френски дълг

Още преди началото на протестите инвеститорите започнаха да разпродават френски държавни ценни книжа или да изискват исторически висока доходност. Причината е неспособността на правителството значително да намали упорито високия бюджетен дефицит, да свие държавния дълг от 3,5 трлн. евро, да стимулира икономическия растеж и да реформира неустойчивата пенсионна система.

Перспективата за балотаж на президентските избори следващата пролет – с участието на крайнодясната фаворитка Марин льо Пен и нейния крайноляв съперник Жан-Люк Меланшон (който според повечето проучвания има шансове за второто място), допълнително плаши инвеститорите. И двамата кандидати планират да похарчат милиарди за намаляване на възрастта за пенсиониране.

Според предварителните оценки безредиците до момента са нанесли щети за десетки милиони евро, голяма част от които ще бъдат покрити от застрахователи. Хаосът обаче налива масло в огъня на една и без това взривоопасна ситуация и изпраща тревожни сигнали към инвеститорите, особено ако гражданските вълнения продължат.

Протестите на „жълтите жилетки“ в периода 2018–2020 г., случили се в началото на мандата на президента Еманюел Макрон, костваха на френската икономика 0,1% от брутния вътрешен продукт, а търговските обекти отчетоха загуби в размер на 2 млрд. евро.

„Ясно е, че протестите оказват влияние върху пазарите“, коментира пред Politico Ерик Ломбар, който през миналата година заемаше поста министър на икономиката и финансите.

Като се има предвид, че предложеният от настоящия министър-председател Себастиан Льокорню бюджет за 2027 г. вече включва икономии в размер на 43 млрд. евро, което оставя съвсем малко възможности за допълнителни съкращения, правителството е изправено пред невъзможен избор: или да вземе още заеми, като обремени следващото поколение с милиарди евро под формата на лихвени плащания, или да се надява, че протестите ще стихнат от само себе си.

„Трябва да покажем, че сме чули общественото недоволство, но предвид пазарната ситуация възможностите ни за маневриране са силно ограничени“, коментира министър от правителството, пожелал анонимност.

Игра с огъня

Марио Монти, който като министър-председател на Италия се сблъска с подобна ситуация и успя да предотврати финансова криза през 2011 г. чрез съкращаване на разходите и пенсионна реформа, коментира пред медията, че „нещата могат да се развият много бързо“.

Тогава спредът в доходността между италианските и германските 10-годишни държавни облигации – показател за риска, свързан с дълга на дадена страна спрямо този на исторически стабилната Германия, скочи от около 150 базисни пункта до над 500 само за няколко месеца, припомня Монти.

В края на търговията в петък разликата между френския и германския дълг възлизаше на 169 базисни пункта, а предния ден доходността по основните 10-годишни френски облигации достигна 5,14% – най-високото ниво от 2002 г. насам.

Според Монти Франция дълго време е била възприемана като „глезеното дете“ на ЕС, което се възползва от политическата и икономическата си тежест, за да заобикаля или нарушава фискалните правила на блока. Малцина обаче са предполагали, че една толкова голяма и мощна държава може да се окаже на предна линия в европейска дългова криза.

Макар че възможността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да изкупува държавни облигации на вторичния пазар (при определени условия) представлява мощен инструмент за предотвратяване на криза в еврозоната, Монти подчертава, че френските избиратели трябва да осъзнаят, че кризата с държавния дълг в тяхната страна вече не е просто сценарий от сферата на фантастиката.

„Основният проблем е, че обществото не е достатъчно загрижено за този риск“, отбелязва Монти. „Франция не е психологически готова да се възприема като мишена на криза или дори като отправна точка на криза, която би могла да се разрасне“, добавя той.

Песимизъм обхваща страната

Това неразположение не е само от икономически характер: редица показатели сочат, че Франция е загубила вяра в себе си.

Според проучване от миналия месец 9 от всеки 10 французи са песимистично настроени за бъдещето и смятат, че децата им ще живеят по-зле от самите тях. Общоевропейско изследване, проведено по-рано тази година, показва, че едва половината от анкетираните французи изпитват гордост от демократичната система. За сравнение, при германците този дял е две трети, а при британците – близо 70 процента.

Този песимизъм тласка избирателите към по-крайни кандидати като Льо Пен, чиято икономическа програма е определяна от някои икономисти като нереалистична и несериозна, и Меланшон, който иска буквално да „подпали“ френския държавен дълг.

Според обобщените данни от социологически проучвания на медията от началото на този месец Льо Пен се ползва с подкрепата на 34% от избирателите, а Меланшон – на 15%. Това означава, че близо 50% от електората възнамерява да гласува за фигура, която се противопоставя на статуквото.

Кандидатът на центристкото дясно Едуар Филип – вероятно най-подходящата фигура от традиционния политически спектър, която би могла да се изправи срещу Льо Пен, се опитва да се представи пред избирателите като привърженик на фискалната дисциплина, който не се страхува да назовава болезнени истини. Кампанията му обаче среща сериозни трудности.

Омагьосан кръг на разрухата

Длъжностните лица, законодателите и дипломатите, с които Politico разговаря, са единодушни, че Франция не е изложена на риск от сценарий, подобен на гръцкия, при който правителството би било принудено да спре плащанията към държавни служители и кредитори. Възможно е обаче страната да преживее криза, подобна на тази в Италия през 2011 г., когато Марио Монти замени Силвио Берлускони.

„Все още не сме „бананова република“, която е изправена пред риск от фалит“, коментира Шарл дьо Курсон, опитен центристки депутат и експерт по бюджетни въпроси.

По време на безредиците по-рано този месец обаче, пред разбитата витрина на вече разграбен супермаркет в парижкия 11-ти район, един мъж без видима връзка с обекта подтикваше минувачите да влязат вътре и да вземат каквото им е необходимо. На няколко метра оттам собственик на китайски ресторант заключва вратата след всеки клиент, за да е сигурен, че участниците в безредиците няма да нахлуят вътре.

Това са сцени, които човек би очаквал да види в държава, която е на ръба на криза с държавния дълг, а не в страна членка на Г-7. От позициите си в Брюксел, Вашингтон или Ню Йорк дипломати и икономисти отчитат, че Париж вероятно няма да успее да намали бюджетния си дефицит до 3% от БВП до 2029 г., както по-рано обеща пред ЕС.

Франция е „загубила всякакво доверие“ сред европейските си партньори по отношение на фискалните въпроси. Ломбар, бившият министър на икономиката, отбелязва: „Не успяхме да изпълним ангажиментите си“, но изразява надежда, че ситуацията може да се промени.