През февруари инфлацията във Великобритания се е забавила леко до 2,8% на годишна база, разминавайки се с очакванията на анализаторите, предаде CNBC. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакваха, че индексът на потребителските цени в страната ще достигне 2,9%.
Темпът на инфлация се повиши рязко до 3% през януари, след като през декември спадна до по-ниските от очакваното 2,5%.
Според данните на Националната статистическа служба (ONS) от сряда базисната инфлация, която изключва волатилните цени на храните, енергоносителите, алкохола и тютюневите изделия, се е ускорила до 3,5% през февруари, което е спад спрямо отчетените 3,7% през януари.
Новите данни дават храна за размисъл на Английската централна банка (АЦБ), която на заседанието си миналата седмица запази лихвените проценти без промяна на ниво от 4,5%, тъй като икономиката на страната се бори с несигурността около световната търговия, възможните мита от САЩ, прогнозираното временно ускоряване на инфлацията и очертаващата се стагнация у дома.
В изявлението си тогава централната банка посочи, че „несигурността по отношение на световната търговска политика се е засилила, а Съединените щати направиха редица изявления за мита, на които някои правителства вече реагираха“.
„Други геополитически фактори също се увеличиха, а показателите за волатилност на финансовите пазари в световен мащаб нарастват“, добавиха британските финансисти.
През февруари АЦБ предупреди, че очаква инфлацията временно да се ускори до 3,7% през третото тримесечие на тази година, тъй като разходите за енергоносители ще се повишат. Тя също така намали наполовина прогнозата си за растежа на икономиката на Обединеното кралство през 2025 г. до 0,75%.
По-късно в сряда министърът на финансите Рейчъл Рийвс ще информира законодателите за плановете си за разходите и данъчното облагане, както и за икономическите перспективи на страната.
Очаква се Рийвс да обяви съкращаване на разходи на стойност милиарди лири като начин за преодоляване на бюджетния дефицит, причинен от повишаването на разходите по заемите след първия ѝ фискален план, публикуван миналата есен.
Финансовият министър вече обеща да се придържа към наложените от нея фискални правила, за да гарантира, че ежедневните разходи се покриват от данъчни приходи и че публичният дълг намалява като дял от икономическото производство до 2029-2030 г.