ING: Политическата стабилност е основен фактор за влизането на България в еврозоната

Икономиката на България дава смесени сигнали - очаква се умерен ръст на брутния вътрешен продукт, подкрепен от вътрешното търсене, но и предизвикателства, свързани с промишлеността, търговския дефицит и инфлацията, пише в коментар аналитичното звено на нидерландската банка ING. От там отбелязват, че на този фон от съществено значение за членството на България в еврозоната през 2026 година обаче си остава политическата стабилност.

Какво е състоянието на българската икономика?

Анализаторите очакват икономическият растеж от 2024 година, който достига 2,7 на сто, да се запази през 2025 година и 2026 година. Промишлената активност остава под нивата отпреди пандемията, като има известно повишение в производството, но минната и преработвателната индустрия, както и производството на електроенергия изостават.

От ING посочват още, че търговският дефицит се влошава през 2024 година , но приходите от туризма през 2025 година ще подобрят ситуацията около баланса на текущата сметка.

Инфлацията ще се ускори заради променените ставки на данък добавена стойност (ДДС) и ръста на заплатите. През 2025 година се очаква инфлацията да достигне 4,6 на сто, спрямо 2,2% към края на 2024 година.

В парламента все още се дискутира бюджета за 2025 година, в който е предвиден дефицит от 3%, който ING отбелязва като "изпълним".

От институцията смятат, че задачата за влизане в еврозоната през 2026 година изглежда изпълнима, но ключовото условие е да бъде запазена политическата стабилност.

Икономически растеж с грешна основа

Анализаторите са категорични, че през 2024 година има видим растеж - от 1,3% до 2,7%, на икономиката, подкрепен от потреблението (на фона на ръста на заплатите) и правителствените разходи. Но инвестициите се свиват след две години видимо повишение, а липсата на реформи в енергетиката и борбата с корупцията отмениха плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на стойност 653 млн. евро.

Натиск върху икономическия ръст е и по-бързото възстановяване на вноса спрямо износа, допълват още от ING.

Все още има шансове икономиката да запише по-съществен ръст като се появят и първите позитивни резултати от членството на България в Шенгенското икономическо пространство, регионални проекти като Вертикалния газов коридор, инициативата "Три морета" и т.н.

От друга страна обаче, политическата нестабилност ще намалява допълнително инвестициите, особено сега, след като Конституционният съд се произнесе по отношение на изборните резултати и Централната избирателна комисия (ЦИК) преизчисли мандатите.

Индустрията все още не е във форма

ING отбелязва, че индустрията все още не може да се оттласне от негативната територия, което до голяма степен обаче е свързано със слабостта на ключови търговски партньори на страната, включително Германия и Румъния.

В последните три месеца някои сектори показват възстановяване - като например производството на метални части, фармацевтични продукти, химическа индустрия и производство на тютюневи изделия. Допълнително обаче се влошава производството на енергийни продукти, автомобилни части, както и на дрехи и кожени изделия.

Инфлацията се ускори рязко

2025 година започна с рязко ускорение на инфлацията - 2% на месечна база, и се наблюдава значително повишаване на цените в различни сектори - ресторантьорство, комунални услуги, храните и т.н. Причината е промяна в данъчната политика и отпадане на намалените ставки на ДДС.

Допълнителен натиск ще окаже още ръстът на заплатите и фискалните стимули от правителството. Този ефект може да бъде ограничен от безработицата, ако наблюдаваният ръст се окаже трайна тенденция през годината.

По отношение на инфлацията основен фактор, който трябва да бъде наблюдаван (и засега неясно дали ще се случи) е пълната либерализация на електроенергийния пазар.

Според ING предвиденият в бюджета дефицит от 3% изглежда изпълним, но фискалната стабилност ще бъде разклатена на фона на политическите конфликти. Вероятно може да се наложат корекции през втората половина годината, прогнозират още анализаторите.

Достатъчно ли ще е това за членството в еврозоната през 2026 година?

Като цяло в ING поддържат мнението, че България ще бъде готова за членство във валутния съюз през следващата година. Все пак се появяват някои несигурни моменти, които на първо място са свързани с инфлацията, а не се изключва отказ от целта, включително и по политически причини.

С новата структура на парламента не е ясно как ще бъдат гласувани промени, които се налагат във връзка с членството, например.

По тази причина влизането не изглежда безпрепятствено и най-важният критерий всъщност ще се окаже политическата стабилност.