Хърватия инвестира в насърчаване на раждаемостта, но усилията може да са твърде закъснели

Сенка Угрин не е израждала бебе от над две години. 62-годишната акушерка работи в единственото родилно отделение в южния хърватски град Син и помни времена, когато там са се раждали стотици бебета. Скоро отелението ще затвори поради липса на работа. Този сценарий се разиграва в цяла застаряваща Източна Европа, която преживява най-ниската си раждаемост от 250 години насам, пише Bloomberg.

Раждаемостта спада рязко в много страни и на всички нива на доходите по целия свят, като принуждава правителствата да обмислят причините за това, за да могат да преобърнат тенденцията и да предотвратят икономическа и социална криза. Населението на Хърватия е намаляло с една пета до 3,8 млн. души, откакто страната получи независимост след разападането на Югославия през 1991 г. Много хора заминаха за чужбина в търсене на по-високоплатена работа. Хората, които останаха в страната, имат по-малко или изобщо нямат деца.

Акушерката Сенка Угрин в родилното отделение в Син. Снимка: Jasmina Kuzmanovic/Bloomberg

Спадът в Хърватия дори не е най-резкият в Източна Европа – България, Босна и Херцеговина, Латвия и Литва отчитат по-големи спадове. Но правителството на премиера Андрей Пленкович е едно от най-активните в търсенето на решения и едно от най-готовите да приеме мигранти, до момента въз основа на краткосрочни разрешения за работа, като част от усилията за решаване на проблема.

„Трябва да спрем това“, казва министърът на демографията и имиграцията Иван Шипич в столицата Загреб. „Нашата икономическа сигурност, нашата отбрана, нашето оцеляване са заложени на карта“, допълва той.

Министърът, който е роден в Син, казва, че властите подготвят ново законодателство, Lex Specialis, което цели да повиши раждаемостта и да върне диаспората. Той го нарича „хоризонтални демографски усилия на всички нива на управление и с включването на всички министерства“.

Около 769 млн. евро ще бъдат отделени за финансирането на усилието през 2026 г., казва Шипич. Това е най-големият в историята на страната „пакет от мерки за бебета“, допълва той. Това е ръст спрямо 685 млн. евро, близо 1% от брутния вътрешен продукт, които страната ще разходва тази година. Шипич не разкрива подробности, но отбелязва, че предотвратяването на умирането на градове като Син е приоритет.

Градът, който е известен с вековното си конно състезание, което се провежда всяко лято, е емблематичен за промените в Хърватия. Населението му намаля с около 12% до 23 хил. души от 1991 г. насам, когато войната за независимост превърна стотици хиляди граждани в бежанци, някои от които, особено етнически сърби, така и не се върнаха. Още хора, главно работещи младежи и семейства, напуснаха, когато страната се присъедини към Европейския съюз през 2013 г.

Населението на Хърватия се свива и застарява бързо. Графика: Bloomberg LP

Родилното отделение в Син има само няколко легла за раждане и възстановяване и двама местни гинеколози на повикване. Повечето бременни жени избират да родят в по-добре оборудвани болници в Сплит, голяма туристическа дестинация на Адриатическо море, който се намира на около 40 км от Син.

Водещият хърватски демограф Степан Стерц казва, че родилното отделение е въвлечено в „омагьосания кръг“ на спадаща раждаемост и намаляващи инвестиции. И местните власти сега планират да го превърнат в част от разширяващото се отделение за палиативни грижи на клиниката, още един показател за застаряващото население на Хърватия. Над 40% от жителите на града са на възраст над 50 години.

От 20-те страни с най-бърз спад на населението през последните три десетилетия 17 са в Източна Европа, т.е. регионът като цяло преживява най-тежкия спад в света, показват най-новите данни на Световната банка от 2023 г.. Другите са Сейнт Винсент и Гренадини, Маршаловите острови и Пуерто Рико.

Това до голяма степен се дължи на хората, които емигрираха през десетилетията и останаха в чужбина и така поколения източноевропейци раждат извън региона. Макар че животът значително се подобри след падането на комунизма, на структурно ниво промените не бяха достатъчни, за да задържат младите хора у дома или да ги върнат в родината им, Полша е едно от забелижителните изключения през последно време. Заплатите са по-ниски, отколкото в други части на Европа, образователната, пенсионната и здравната система трябва да бъдат реформирани, корупцията и ангажимента към върховенството на закона остават проблем.

Жени с кучетата им на пейка до празно баскетболно игрище в Загреб. Снимка: Petar Santini/Bloomberg

Жените в Източна Европа имат средно 1,49 деца, което е под изискваното ниво от 2,1 за запазване на населението.

„Трябва да предоставим финансови стимули, но това не е достатъчно“, казва Айрис Голднър Ланг, преподавател по право на ЕС в Загребския университет и председател на Свободното движение на хора, миграцията и интеркултурния диалог към ЮНЕСКО. „Хората с малки деца или хората, които мислят да имат деца, обмислят къде искат да израснат децата им, дали оставането тук или заминаването ще увеличат шансовете им да бъдат успешни и щастливи“.

Източна Европа губи бързо население. Графика: Bloomberg LP

Шипич, който е член на социално-консервативната партия „Движение за родина“, по-малкия партньор в управляващата коалиция, казва, че властите са ангажирани да решат тези проблеми, включително корупцията. След присъединяването към ЕС десетина министри са напуснали постовете си поради твърдения за корупция. Бивш премиер е в затвора. В периода след войната Хърватия е доминирана от една политическа партия – Хърватския демократичен съюз.

Ако Хърватия продължи да застарява и да се свива с този темп, тя може да загуби един милион души до края на века, казва Шипич. Министърът, който е теолог по образование, призова младите хора „да бъдат може би не толкова самовлюбени“ и да имат деца, за да помогнат за спасяването на страната. Това послание вероятно ще прозвучи като желание за държавен контрол от едно време, какъвто поне някои хора в правителството се опитват да възприемат.

Как междувременно ще се изплащат пенсии и кой ще предоставя ключови услуги е дилема, която продължава да се засилва. Правителството вече субсидира изплащания на пенсии от бюджета, тъй като съотношението работещ към пенсионер е 1,1 към 1, а би трябвало да бъде 1,4 към 1, казва Стерч, който съветва демографското министерство, създадено миналата година. Моментът и дълбочината на икономическата криза зависи от това дали празнините на пазара на труда могат да бъдат запълнени с чуждестранни работници, допълва той.

Властите отмениха квотата за чуждестранни работници през 2021 г. и около 113 хил. мигранти, включително от далечни страни като Филипините, Индия и Непал, в момента работят в страната. Но малцина от тях се задържат за дълго време. И повечето запълват нискоквалифицирани работни места в процъфтяващия туристически сектор, когато Хърватия се нуждае също от висококвалифицирани служители, включително лекари, медицински сестри и IT експерти.

Докато реши дали иска тези хора да останат и да бъдат интегрирани в обществото или да продължи да издава само краткосрочни разрешения за работа, Хърватия ще трябва да се справя с деликатни разговори, от които крайнодесни политици се опитват да се възползват.

Чуждестранни работници чакат пред ресторант да вземат поръчки като доставчици в обедна почивка в Загреб. Снимка: Petar Santini/Bloomberg

В други страни от региона унгарският премиер Виктор Орбан дойде а власт чрез насърчаването на нативистичен поглед към света, който отхвърля имиграцията от някои от най-слабо мултикултурните части на Европа и иска жените да имат повече деца, след което да останат у дома, за да ги отглеждат. Неговите демографски срещи на върха, които се провеждат два пъти в годината, привличат световни лидери като италианския премиер Джорджа Мелони и лидера на британската партия „Реформирай Обединеното кралство“ Найджъл Фараж. А новата му инициатива за повишаване на раждаемостта – данъчно облекчение за майките с две или повече деца, беше похвалено от собственика на Tesla и ръководител на министерството на президента на САЩ Доналд Тръмп за съкращаване на разходите и дерегулация Илон Мъск.

Но сега Орбан става мишена на политическите си опоненти и изниква напрежение, след като той бе принуден също да признае, че икономиката отчаяно се нуждае от чуждестранна работна ръка.

Динамиката в Хърватия е различна. Макар че нарастващите цени на стоките подлагат на натиск правителството, икономиката му се е разширила с 3,8% миналата година, което я превръща в една от най-бързо растящите в ЕС заедно с Полша. И тя е ревностен привърженик на ЕС. „Движение за родина“ набира скорост от създаването си през 2020 г., като влезе в правителството за първи път след изборите миналия април. С това тя смекчи позицията си по много социални проблеми, като заяви, че политиките трябва да се основават на най-добрите европейски практики. Но някои от последователите ѝ са по-твърдолинейни.

„Хърватия, подобно на останалата част от Европа, се превръща в общество на отделни хора. Колкото по-богато е едно общество, толкова по-радикален е индивидуализмът“, казва Тихомир Чипек, преподавател по политология в Загребския университет.

Възрастна жена пристига рано за пазар на открито в Загреб. Снимка: Petar Santini/Bloomberg

„С идването на Тръмп и други популистки движения обществата може пак да се превърнат в група, племе, а правейки неща, които са добри за страната, като да имаме повече деца, ако е необходимо, ще видим как тази фаза се развива“, отбелязва той. „Но говорейки за други решения, например увеличение на населението чрез имиграция от чужбина, повечето страни от Източна Европа не са страни на имиграция. Правителствата и обществата все още не изглеждат готови да я приемат“, допълва Чипек.

Колкото до Син, когато през февруари в родилното отделение на града проплакало момиченце, първото раждане в клиниката от над две години насам, причината била, че майката не могла да стигне до Сплит навреме. Всяка пряка инвестиция чрез новия закон вероятно ще бъде твърде закъсняла. Затварянето на отделението е неизбежно, казва Марко Раджа, ръководител на здравните грижи на първично ниво в региона.

Някои от служителите ще се пенсионират. Други като Угрин вероятно ще работят, докато и те достигнат пенсионна възраст от 65 години.

„Такава е реалността. През последните две години и половина в Хърватия има повече раждания в хеликоптери, отколкото в Син“, отбелязва Раджа.