Какво означава бързо променящият се свят за парите?

Отидох в Източен Берлин малко след отварянето на границата, падането на комунистическата диктатура и на стената, която разделяше Европа през целия ми живот. Тогава всичко се промени, пише Джеймс Макинтош за The Wall Street Journal.

Сега виждаме началото на промяна, толкова важна, колкото и тази през 1989 г. Тя обаче идва без поразителните образи на тълпи, нахлуващи през разбити контролно-пропускателни пунктове, и инвеститорите се затрудняват да определят цената ѝ в новата реалност, добавя Макинтош.

Има три големи въпроса за инвеститорите, но на нито един от тях няма прост отговор. Най-важното е преработването на глобалните съюзи и дългосрочните последици. Най-незабавната е реакцията на Федералния резерв на митата. Между тях са деглобализацията, загубата на доверие между държавите и потенциалът за финансови бариери, посочва той.

Да започнем с краткосрочния план. Митата на САЩ върху вноса от Канада и Мексико, заедно с допълнителните 10% за Китай, носят риск от незабавни увеличения на цените и прекъсване на производството в САЩ, докато компаниите се опитват да размотаят интеграцията на своите вериги на доставки в Северна Америка.

Икономистите на Goldman Sachs, които очакваха отлагане на митата, прогнозират, че ставките за Канада и Мексико ще добавят 0,6 процентни пункта към основната инфлация, която изключва нестабилните цени на храните и енергията, малко повече в сравнение с митата за Китай.

С нарастващите инфлационни очаквания на потребителите Фед е в трудна позиция. Традиционно централните банки се опитват да игнорират сътресения в предлагането, като мита, тъй като увеличенията на цените, които произтичат, са еднократни. Това би им позволило да намалят лихвите, за да се опитат да подкрепят икономиката, което също би намалило щетите върху акциите.

Ако обаче потребителите и фирмите смятат, че увеличенията на цените ще се повторят, Фед ще се тревожи, че тези очаквания сами по себе си могат да доведат до по-голяма инфлация. Така институцията няма да гори от желание да намалява лихвите.

Засега трейдърите залагат, че Фед ще бъде по-фокусиран върху икономиката и ще намали лихвените нива, посочва Макинтош. Вероятността, калкулирана във фючърсите, да има четири понижения на лихвите тази година, скочи до 38% от 4%, откакто президентът Доналд Тръмп встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г., според CME FedWatch.

Дали обаче Фед ще намали лихвите, ако митата тласнат инфлацията нагоре, пише Макинтош.

В дългосрочен план новите глобални съюзи застрашават постсъветския ред. Решението на Тръмп да застане на страната на Русия и Северна Корея срещу Украйна в Организацията на обединените нации (ООН) е мощен символ, както и отношението към украинския президент в Овалния кабинет.

Европа разбра посланието, като политиците се наредиха да предупреждават, че континентът трябва да стане военна сила сам по себе си и повече не може да разчита на НАТО. Новите заеми, обсъждани от Европейската комисия и Германия, биха могли да съберат стотици милиарди евро за военни разходи.

Откакто Берлинската стена падна, преживяхме почти половин век, без да даваме приоритет на оръжията, но с възхода на Китай и след като САЩ вече не се възприемат като надежден съюзник, оръжията отново ще имат приоритет. Преструктурирането на икономиката, търговията и данъчните системи, за да се замени потреблението с разходи за отбрана, ще бъде политически спорно и скъпо.

Европейските военни компании са категорични победители. Кои са губещите, пита Макинтош. При промяна на глобалните съюзи тази промяна може да ни придвижи към многополюсен свят за първи път след Втората световна война, посочва той.

Някои приятели на Америка се опитват сами да се убедят, че мандатът на Тръмп е само четири години и следващият президент ще бъде по-склонен да се придържа към обещанията, дадени от страната. Дори някои отдадени атлантици, като новоизбрания канцлер Фридрих Мерц, признават, че веднъж нарушено, доверието не може да бъде бързо възстановено.

Доверието се стопи и съюзниците на Америка трябва да могат да устоят сами, дори ако САЩ – при Тръмп или неговия наследник, отново станат приятелски настроени.

Колко щети ще нанесат превъоръжаването и потенциалът за нова многофронтова студена война на световната икономика? Какви нови съюзи ще се образуват? Инвеститорите, които смятаха, че президентът на САЩ блъфира, са разочаровани от желанието му да навреди на икономиката на САЩ и отношенията с най-близките ѝ съседи. Глобалната производителност и растеж ще бъдат по-ниски с повече търговски бариери, а отмъщението – от Китай и Канада до беше сервирано веднага, означава, че тези бариери могат да се увеличават.

Митата, наложени по прищявка на Белия дом, увеличават властта на правителството над бизнеса. Компаниите трябва да лобират за изключения и вече не могат да разчитат на търговски пактове, когато вземат решение за местоположение на фабрики или доставчици - дори когато търговската сделка е сключена от същия президент, както при споразумението между САЩ, Мексико и Канада от 2018 г.

Несигурността сама по себе си е лоша за бизнеса, дори без действителните мита. Някои вече започват да се тревожат за това колко може да се забави икономиката. Макар да смятам, че е твърде рано да се говори за рецесия в САЩ, самата дума все по-често се чува, пише Макинтош. Кривата на доходност отново се обърна, като доходността по 10-годишните американски облигации падна под доходността по тримесечните - въпреки че това класическо предупреждение за рецесия мигаше в червено две години до декември без рецесия, припомня той.

В дългосрочен план има по-големи проблеми. Правителствата в Европа вече са силно задлъжнели и преди да започнат да трупат разходи за отбрана. САЩ се намират на това, което се нарича „неустойчива фискална траектория“ – дългът расте без изгледи да бъде овладян. По-високите данъци са политически предизвикателство навсякъде, а свиването на разходите не е популярно и също вреди на растежа. По-малко ефективната световна търговия прави справянето с дълга още по-трудно.

Когато правителствата на развитите страни заемат твърде много, инвеститорите бягат от облигациите и доходността се покачва, както се случи в Европа по време на кризата в еврозоната от 2010-2012 г., а във Великобритания - през 2022 г. Решението за много страни след Втората световна война е финансовата репресия, поддържането на лихвените проценти изкуствено ниски и използването на капиталов контрол, за да се попречи на инвеститорите да изнесат парите си от страните, а дългът се намали чрез инфлация.

В момента сме много далеч от западния капиталов контрол, но нещата се развиват бързо и никой не може да каже колко лоша може да стане ситуацията и как да се предпазим от рисковете.