Войната, а не мирът, е двигател на европейските надежди за рестартиране

Последните седмици увеличиха надеждите за европейско икономическо съживяване, но не благодарение на мирния дивидент, който може да дойде от края на войната в Украйна, а по-скоро от превъоръжаването на целия континент, пише Майк Долан за Ройтерс.

Извънредното решение на Вашингтон да проведе ексклузивни разговори с Москва, като загърби както Киев, така и дългогодишните си европейски съюзници, предизвика шок на континента през последните дни. Привидното приемане от страна на президента Доналд Тръмп на разказа на Кремъл за тригодишната му инвазия в Украйна само разшири нарастващия разрив между двете страни на Атлантическия океан.

Сега Европа е изправена пред реалността, в която вече не може да разчита на военната подкрепа на САЩ във време на значителни заплахи и трябва да преориентира приоритетите си – както и да финансира това пренастройване.

Европейският съюз (ЕС) свикна да се справя с пристъпи на интензивни кризи, най-вече с взрива на държавния дълг през 2010-2012 г. и пандемията от Covid-19, които доведоха до по-голямо регионално сближаване и интеграция.

На тези кризи беше противодействано с огромна икономическа сила, нарушени табута и по-тясна координация. Първата беше разрешена до голяма степен чрез извънредни интервенции на Европейската централна банка (ЕЦБ), считани преди това за невъзможни, а втората беше посрещната чрез безпрецедентни съвместни заеми на ЕС.

Инвазията в Украйна през 2022 г. постави началото на третата голяма криза, но едва сега тя достига крайна точка по отношение на трайния дългосрочен отговор на Брюксел.

Трудна математика

Непосредственият фокус на Стария континент през изминалите дни бяха резултатите от предсрочните парламентарни избори в Германия.

Малцина наблюдатели вече се съмняват, че отбранителният приоритет ще бъде изпълнен, независимо от многото препятствия, които новото правителство ще трябва да прескочи.

Финансовите пазари определено смятат така. След изборите те продължиха да повишават стойността на германските и европейските акции в областта на отбраната, независимо от сложните парламентарни процедури, свързани с разхлабването на дълговата спирачка, което в крайна сметка беше прието от парламента.

Книжата на германските компании Rheinmetal, Renk и Hensoldt, например, са поскъпнали с 40% до 60% за годината досега, а акциите на по-широкия европейски авиационен и отбранителен сектор са скочили с 16%. Повишението от 14% на германския индекс на сините чипове DAX е десет пъти по-голямо от тазгодишния слаб ръст на американския бенчмарк S&P 500.

Но тези стъпки може да се окажат дори скромни, като се имат предвид огромните цифри, които експертите обсъждат по темата за това как Европа ще замени американската подкрепа в областта на сигурността.

Плановете за увеличаване на разходите за отбрана вече са в ход.

Правителството на досегашния германски канцлер Олаф Шолц създаде фонд от 100 млрд. евро за обновяване на германската армия след нахлуването в Украйна през 2022 г., като увеличи разходите за отбрана до целта на НАТО от 2% от БВП. Но той вече е почти изчерпан от обществени поръчки.

Отиващото си германско правителство вече говори за вдигане на тази цел до 3%, а Великобритания също се ангажира с цел за отбрана от 3% от БВП.

Според Deutsche Bank сериозността на ситуацията в областта на сигурността означава, че германското правителство вероятно ще проучи много различни начини за набиране на това финансиране, включително чрез освобождаването от ограниченията на „дълговата спирачка“.

Банката допълва, че спешността, с която вероятният нов канцлер Фридрих Мерц решава въпроса, предполага, че новите средства ще бъдат потърсени скоро.

Докладът на Драги

Преди германските избори експерти от мозъчния тръст "Брюгел" в Брюксел и от Института за световна икономика в Кил заявиха, че Европа не би трябвало да има големи проблеми да замени парите, които Вашингтон дава на Украйна - сравнително скромните 0,12% от БВП на ЕС.

Те обаче твърдят, че действителната цифра ще бъде много по-висока в случай на евентуално „мирно“ споразумение в Украйна, при което Русия ще продължи да изгражда военните си сили и ще представлява непосредствена заплаха за границите на ЕС.

За да се справи с това, Брюксел ще се нуждае от 300 хил. допълнителни военнослужещи и ще трябва да увеличи годишните си разходи за отбрана с 250 млрд. евро до около 3,5% от БВП в краткосрочен план. Експертите предполагат, че половината от тях ще бъдат финансирани на ниво ЕС, а другата половина - на национално ниво.

Според Bruegel новите съвместни заеми на ЕС ще възлязат на 625 млрд. евро до 2030 г. - недалеч от 700-те млрд. евро, които вече са набрани от програмата за възстановяване след пандемията „ЕС от следващо поколение“ (Next Generation EU).

Икономическият съветник на Unicredit Ерик Нилсен смята, че поддържането на програмата за съвместни заеми има много други ползи, като например разширяване на „безрисковия“ актив на еврото за нарастващите световни спестявания и засилване на глобалната роля на еврото.

Нещо повече, Нилсен смята, че общите разходи за отбрана може да не покриват всички заплахи за регионалната сигурност и може да се наложи да бъдат увеличени за борба с по-широки заплахи за киберсигурността или медиите, например за осигуряване на цифрова устойчивост или дори за да се даде възможност на блока да се конкурира в предстоящата надпревара в областта на изкуствения интелект и квантовите изчисления.

Ако съберем всичко това, ще видим, че става дума за трансформационни инвестиции, описани в миналогодишния доклад на председател на ЕЦБ Марио Драги за това как да се възстанови европейската конкурентоспособност.

В доклада на Драги се твърдеше, че за да може Европа да навакса и да не изостава от световните си съперници, вероятно ще са необходими допълнителни 800 млрд. евро годишно за инвестиционни разходи, т.е. около 5% от БВП на ЕС.

Благодарение на Тръмп и на руския лидер Владимир Путин Европа може да постигне това много по-рано, отколкото много хора мислеха миналата година.