Европа губи икономическата надпревара на глобалната сцена. Делът на Европейския съюз (ЕС) в световната икономика е намалял от 25,8% през 2004 г. до 17,6% през 2024 г. Икономиката на ЕС изостава от тази на САЩ и скоро ще бъде изпреварена от Китай. За двадесетгодишния период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18,9% до 14,8%. Застаряващото население, значителен публичен дълг и високи данъци върху труда и капитала, както и прекалено строгите регулации ограничават потенциала на европейската икономика и водят до усещане за продължаваща стагнация, особено в най-големите икономики на континента.
Новият доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ): "Европа в глобалната надпревара: Преоткриване на конкурентоспособността на ЕС", дава ясна рецепта за връщане на Европа към икономическия растеж, основана на подобрена рамка за фискална устойчивост, както и на амбициозна програма за премахване на регулациите и приоритизиране на свободите в рамките на единния пазар - с цел повишаване на конкурентоспособността.
Новите страни членки от региона на Централна и Източна Европа се превръщат в източник на динамика и растеж. Икономиките на страните в ЦИЕ нарастват с между над 40% и близо 100% в реално изражение от 2005 до 2023 г., и повечето от тях удвояват своя дял в износа на ЕС към глобалния пазар. Успехът на новите страни членки може да послужи като пътна карта за бъдещето на конкурентоспособността в Европа, пише в анализа.
Най-големият потенциал на ЕС в глобалната конкуренция се крие в единния пазар, основан на свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. Все още обаче редица политики създават бариери пред инвестициите и разрастването на бизнеса отвъд съответните национални пазари. Такива пречки ограничават ефективното насочване на талантите към най-производителните бизнеси, мащабирането на успешни иновативни технологични услуги, както и достъпа до финансиране в условия на голям и отворен капиталов пазар, отключващ пълните възможности за инвестиции в ЕС.
Бъдещето на конкурентоспособността на Европа не е свързано с повече публични разходи и субсидии, още по-малко – в нови регулации и повече координация на икономическите политики. Вместо това е нужно прилагане на свободите и отвореността на единния пазар чрез премахването на съществуващите бариери и фрагментация, и заедно с това приемане на свободната конкуренция.
Запазването на водеща позиция в глобалната надпревара чрез трансформирането на европейската икономика към високопроизводителни дейности зависи и от приемането на по-високата динамика, неизменно съпътстваща спонтанно възникващите пазарни иновации. Комбинацията от конкурентните предимства на новите страни членки, както и по-стабилните институции в старите страни членки, може да бъде формулата за успеха на Европа, посочва се в анализа.
Защо ЕС губи конкурентоспособност?
ЕС изостава по отношение на икономическата свобода в сравнение със САЩ най-вече по отношение мащаба на държавната намеса и строгостта на регулациите. ЕС е конкурентен на САЩ по отношение на правната система, стабилността на парите и свободата на търговията, инвестициите и движението на хора. Но високите данъци, прекомерната държавна намеса, високият дълг и строгите регулации подкопават конкурентните предимства на ЕС.
Единният пазар в ЕС е уникален пример за успех в световен мащаб, но въпреки това не е разгърнал пълния си потенциал. Той се е спрял на средата на пътя, като първоначалният ентусиазъм за интегриране в свободно за предприемачество и стопанска инициатива пространство е заменен от умора. Укрепването на единния пазар би довело до създаване на допълнителна добавена стойност в мащаб от 713 млрд. евро за едно десетилетие (Европейска комисия 2020 г.). Несъвършенствата на единния пазар допринасят за по-слабия растеж в ЕС.
През последните три десетилетия в ЕС се наблюдава спад в конкурентоспособността, като разходите за труд нарастват чувствително, а производителността на труда в големите икономики е в застой. Държавният дълг често се използват за стимулиране на вътрешното потребление и повишаване на разходите за труд, вместо да се насочват към увеличаващи продуктивността инвестиции. Нарастването на публичния дълг е следствие от увеличаването на държавните разходи, главно във времена на криза. Равнищата на дълга в държавите членки на ЕС показват значителни различия, което се отразява както на икономическата свобода, така и на фискалната гъвкавост (Евростат, 2024 г.).
Загубата на конкурентоспособност на ЕС се дължи и на застаряването на населението и недостатъчното развитие на пенсионните фондове като важен инструмент за стимулиране и насочване на спестяванията в половината от страните в ЕС. Тези фактори водят до увеличаване на разходите за труд, което е в ущърб на ценовата конкурентоспособност на европейските предприятия. Повишаването на разходите за труд намалява и размера на наличния капитал за финансиране на растежа и иновациите, което обяснява защо ЕС изостава от САЩ и други по-привлекателни региони.
За съживяването на единния пазар
Единният пазар трябва да е основен приоритет. Първоначалната цел за премахване на регулаторните и административните бариери пред трансграничния обмен трябва отново да се постави в центъра на европейската политика. ЕС следва да формулира и преследва амбициозни цели за единния пазар. Напредъкът спрямо тези цели трябва да се оценява редовно с помощта на количествени показатели за ефективност. Всяко ново законодателство на ЕС следва да бъде придружено от оценка на въздействието върху функционирането на единния пазар. Законодателството трябва да бъде периодично оценявано и преразглеждано, за да се избегне свръхрегулиране, посочва анализът.
Единният пазар не трябва да свършва на границите на ЕС. Трябва да се положат усилия за премахване на тарифните и нетарифните бариери, за да се улесни търговията с държави извън ЕС. Необходими са повече търговски споразумения и отваряне на единния пазар към държавите кандидатки за членство в ЕС, които са от ключово значение за региона на ЦИЕ.
Анализът отчита още, че капиталовите пазари в ЕС изостават от тези в САЩ. ЕС трябва да се откаже от национализма и да насърчава и приветства сливания, придобивания и сътрудничество. Правилата за конкуренция следва да бъдат адаптирани към мащаба на единния пазар. Все още съществуват значителни пречки и разпоредби, ограничаващи обхвата на търговията с услуги в рамките на ЕС, които следва да бъдат премахнати.
Държавните помощи в последните години се увеличават, нарушават пазарните отношения и често облагодетелстват малцина избрани. Правилата за държавните помощи следва да се върнат към първоначалната си уредба, при която член 107 от Договора за функционирането на ЕС определя условията за предоставяне на помощи и позволява отпускането на държавни помощи само в случай на пазарен провал.
Националните схеми за достъп до определени пазари и издаване на разрешителни трябва да бъдат преразгледани в цялата индустриална и инфраструктурна екосистема, за да се улесни предприемачеството в рамките на единния пазар. Трябва да се насърчава спазването на принципа на взаимното признаване на секторни и продуктови изисквания. Инструментариумът на ЕС за по-добро регулиране (Европейска комисия, 2023 г.) следва да бъде укрепен и прилаган по-ефективно, констатира анализът.