През есента на 2023 г. китайският президент Си Дзинпин е посетил монетния двор на страната след посещение на централната банка, според запознати източници на The Wall Street Journal. Посещението разкрива желанието на Си да запази китайската валута силна.
Сега, когато наближава нова търговска битка с Вашингтон, Пекин е раздвоен относно това дали ще е необходимо да остави валутата да отслабне в отговор на новите мита от администрацията на Доналд Тръмп – лекарство, което ръководството не иска, но може би трябва да преглътне, посочва медията.
В телефонен разговор с новоизбрания президент Доналд Тръмп Си сигнализира желанието си да се включи в преговори със следващата администрация, че и двете страни трябва да „намерят подходящи решения на проблемите“.
Юанът е важен политически символ и от решаващо значение за начина, по който китайските лидери проектират сила. Всеки ден Народната банка на Китай управлява движението на националната валута в тесен диапазон, но общите решения за нейната посока са политически и идват над банката.
В предишната търговска война със САЩ, която започна в началото на 2018 г. по време на първия президентски мандат на Тръмп, Китай девалвира юана с около 13%, за да отвърне на митата на Тръмп: по-слабият юан направи износа на Китай по-евтин. Стратегията на моменти допълнително вбесяваше Тръмп, чиято администрация през 2019 г. определи Китай като валутен манипулатор, но помогна за укрепване на китайската икономика.
Този път е по-сложно. Юанът не е имунизиран срещу пазарния натиск и централната банка вече трябваше да го остави да отслабне, отчасти в резултат на икономическо неразположение и отчасти защото пазарите очакват повече търкания между САЩ и Китай. Това ограничи използването на юана от Пекин като инструмент за борба с митата.
В Пекин, според хора, близки до властимащите, вътрешният дебат сега е фокусиран върху това доколко да се остави юанът да отслабне. Единият лагер, който включва предимно пазарно ориентирани длъжностни лица и правителствени икономисти, смята, че централната банка трябва да възприеме по-непристрастен подход, което би означавало да позволи на пазарите да натиснат юана надолу. Според тях по този начин институцията може да се освободи от защитата на юана и да се съсредоточи върху стимулирането на растежа чрез парични политики, например намаляването на лихвените проценти.
„По-гъвкавата политика на обменния курс ще доведе до по-гъвкава политика на лихвените проценти“, казва правителствен съветник, участващ в дискусиите.
Другият лагер включва тези, които са натоварени с поддържането на финансова стабилност. Те смятат, че този подход е твърде рискован. Те се притесняват, че обезценяването на валутата, колкото и постепенно и организирано да е, ще отблъсне капиталите от Китай в момент, в който банковата система на страната търси по-голяма подкрепа. Според тях юанът трябва да бъде защитен срещу пазарите, които – според тях, ще продължат да го притискат заради очакванията, че ще се обезцени.
Засега политическият указ на Си е да се предотврати прекаленото отслабване на валутата.
В изявление за The Wall Street Journal от китайската централна банка изброяват фактори, които подкрепят стойността на юана, като търговският излишък на страната и валутните резерви. В изявлението се посочва, че регулаторите са „уверени, добре позиционирани и способни да поддържат основната стабилност на обменния курс на юана на разумно и равновесно ниво“.
Заповедта за поддържане на юана стабилен усложнява другите решения на централната банка. Ако понижава лихвените проценти например, това означава повече пари да се наливат в системата, което неизбежно ще тласне валутата надолу. Си даде да се разбере обаче, че понякога юанът трябва да има предимство.
Този приоритет е напълно видим при посещението му в централната банка през октомври 2023 г., при което е пропуснал среща в отдела за парична политика, който отговаря за лихвените проценти. Вместо това той се е съсредоточил върху агенцията, която контролира валутните резерви на страната на стойност около 3 трлн. долара, който може да бъде използван за защита на юана.
Още по-необичайно за китайски лидер – Си след това е посетил държавната China Banknote Printing and Minting Corp., която физически произвежда монети и банкноти за централната банка. Тогава юанът се търгуваше на 16-годишно дъно спрямо долара, отражение на колебливото икономическо възстановяване на Китай след пандемията, както и на икономическата сила на САЩ.
Веднага след посещението на Си държавните банки на Китай засилиха усилията си да подкрепят юана, като започнаха да продават свои доларови активи.
През изминалата година китайският лидер призова за мощна валута като начин да превърне Китай във финансова суперсила. Среща на високо ниво през декември, която начерта икономическата програма на ръководството за 2025 г., повтори официалната мантра за поддържане на относително стабилен обменен курс с обещания за по-голяма политическа подкрепа за икономиката.
С наближаването на встъпването в длъжност на Тръмп валутните трейдъри продължават да тласкат юана до възможно най-слабите дневни нива, толерирани от централната банка, в очакване, че Пекин в крайна сметка ще трябва да остави валутата да падне още повече, за да подкрепи икономиката в друга търговска война с Вашингтон.
Тръмп обеща да наложи мита върху вноса от Мексико, Канада и Китай веднага след встъпването си в длъжност. По време на предизборната си кампания той обеща да наложи мита до 60% върху вноса от Китай.
Друга причина, поради която Пекин иска да избегне голям спад в стойността на юана, е желанието да не изглежда, че се противопоставя на Тръмп и да запази отворени канали за преговори с неговия екип, според хора, близки до властите. В коридорите на властта на Пекин все още са пресни спомените за събитията след решението да се позволи на юана да премине нивото от 7 за долар на 4 август 2019 г., за първи път от повече от десетилетие. Тогава Тръмп незабавно повиши митата в отговор.
В продължение на седмици централната банка се опитва да поддържа юана стабилен на сегашното ниво от около 7,33 за долар, което е приблизително 11% спад спрямо зелените пари от началото на 2018 г. Властите също така затрудниха залозите на трейдърите върху националната валута, като в някои случаи призовават за разпит на онези, за които се смята, че „злонамерено притискат“ валутата.
Анализатори смятат, че Китай разполага с достатъчно резерви в долари, от които може да се възползва, ако иска да защити юана на определено ниво. Централната банка похарчи около 1 трлн. долара за поддържане на валутата преди десетилетие, когато разхлабването на валутния контрол доведе до постоянни разпродажби. Властите също така могат да затруднят изнасянето на пари от Китай както за бизнеса, така и за физическите лица.
Един недостатък е разширяващата се пропаст между рязко намаляващите печалби в Китай и растящите печалби в САЩ. Това накара китайските износители да трупат пари в брой в чужбина, вместо да върнат средствата обратно в Китай – тенденция, която също допринася за отслабването на валутата.
Ако няма държавна намеса, юанът би се търгувал около 8 юана за един долар, според анализатори, които признават трудността при оценката на пазарната стойност на китайската валута, тъй като юанът никога не е бил движен от пазарни сили. Goldman Sachs очаква китайската валута да поевтинее до 7,5 спрямо долара до средата на тази година, което е най-ниското ниво от близо две десетилетия.