Повечето хора смятат, че икономическото неравенство е голям проблем за страната им и считат, че прекомерното политическо влияние на богатите е основната причина за него, сочи доклад на института „Пю“, цитиран от Wall Street Journal.
В допитване сред 36 страни базираният във Вашингтон институт е установил, че 54% от анкетираните смятат пропастта между богатите и бедните за „много“ голям проблем в тяхната страна, докато според други 30% тя е „умерено“ голям проблем.
То също така е отчело песимизъм относно перспективите на младите хора и широко неудовлетворение от състоянието на икономиката.
Притесненията от икономическото неравенство станаха по-разпространени след световната финансова криза през 2008 г., която доведе до движания като „Окупирай Wall Street“. Но макар че голяма част от притесненията по проблема се разсеяха през последните години, допитването на „Пю“ сочи, че пропастта в жизнения стандарт продължава да тревожи много хора по света.
В допитването на института турските участници са регистрирали най-високото ниво на притеснение, като 92% считат икономическото неравенство за голям проблем, а тези от Швеция и Полша са най-малко притеснени от него, въпреки че 70% от участниците в допитването от тези страни все пак го считат за голям проблем. В САЩ 83% от анкетираните споделят това мнение.
Измерено чрез широко използвания коефициент Gini, неравенството в доходите е много по-ниско в Швеция и Полша, отколкото в Турция през 2022 г., последната година, за която са налични сравними данни. Неравенството в САЩ е по-високо от това в повечето европейски страни, но по-ниско в сравнение с Турция и редица латиноамерикански държави, включени в допитването, като Мексико и Чили.
Макар че преди „Пю“ не е изследвал САЩ по въпроса за икономическото неравенство, институтът е направил такова изследване в редица други страни. Спрямо 2013 г. мнението, че това е голям проблем е нараснало в Германия, Великобритания, Япония и Канада, но е намаляло във Франция и Италия.
Много от хората, които смятат неравенството за проблем, считат, че упражняването на политическа власт от богатите хора е основна причина, сочи допитването. Тя изпреварва образователната система, технологичните промени и дискриминацията срещу малцинствата.
„В списъка ни с шест възможни фактора силната връзка между парите и политиката отеква най-много сред респондентите, като оглавява списъка в 31 от 36 страни“, отбелязва „Пю“.
Сред 36-те страни 60% от респондентите са заявили, че политическото влияние на богатите хора е допринесло „много“ за проблема с неравенството, а други 26% считат, че то е допринесло „относително“. За сравнение 48% считат, че „голям“ принос за неравенството има образователната система.
Гърците са най-убедени, че прекомерното влияние на богатите хора върху политиката е двигателят на неравенството с 95% от анкетираните в страната, които считат, че то е допринесло много или относително за проблема. Шведите са на обратния полюс, но все пак 64 на сто от тях също споделят това мнение спрямо 89% в САЩ.
Допитването е установило също нарастващ песимизъм в богатите страни относно икономическите перспективи пред младите хора. 57% от участниците в допитването от всички страни очакват децата да бъдат по-бедни от родителите им. Делът на песимистите е най-висок във Франция с 81%, във Великобритания и Италия със 79%, докато в Индия мнението се споделя от едва 19% от участниците.
„До голяма степен песимистичният възглед за икономическото бъдеще се споделя еднакво от младите и старите, както и от хора с високи и ниски доходи“, отбелязва „Пю“.
В резултат на това много хора искат да видят големи промени в начина, по който работят икономиките, въпреки че не са попитани какви промени биха предпочели. В Нигерия 94% от анкетираните виждат необходимост от големи или пълни реформи на икономическата система, а само 29% от сингапурците споделят това мнение. В САЩ 66% от участниците в допитването смятат, че има нужда от голяма или пълна реформа, а във Франция 77% от респондентите искат големи промени. Мнението им се споделя и от 66% от британците.
преди 2 часа 1. Социалистическите нагласи, изразени в ниско образование, мързел, раздаване на незаработени пари, като 13 и 14 заплата, коледни, великденски и т.н. намаляват трудовите нагласи. Особено изразено е в по-младите поколения, които цял ден гледат картинки в телефоните, не учат и кръшкат от работа. Особено силно изразено в Западна Европа, Южна Европа.2. Винаги по-богатите са имали, имат и ще имат по-силно влияние в обществото, не е ли нормално.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар