Ще уважава ли Тръмп независимостта на Фед?

Когато Алън Блайндър се присъединява към борда на Федералния резерв като заместник-председател през 1994 г., централната банка на САЩ е в центъра на вселената за пазарните анализатори и трейдърите. За широката общественост обаче Фед е неясна правителствена агенция, която се занимава с… както един от колегите на Блайндър по това време се шегува, че американците приемат централната банка за национална гора, пише самият той в коментар за Wall Street Journal.

Това обаче вече не е така. Фед често е във фокуса на общественото внимание, както се оказа наскоро, когато обяви, че планира да намали лихвените проценти само с още 50 базисни пункта през 2025 г.

Този въпрос - колко намаления на лихвените проценти ще преследва Фед и кога - има голямо значение на инвеститорите в облигации. И все пак това е с второстепенно значение в сравнение с проблем, с който Америка вероятно ще се сблъска, след като Доналд Тръмп се върне в Белия дом: независимостта на Фед.

Това е дежавю. По време на първия си мандат Тръмп често критикуваше Комисията за отворения пазар и лично гуверньора Джером Пауъл, че не намаляват лихвите достатъчно бързо. Сега изглежда почти сигурно, че Комисията ще спре с намаляването на лихвените проценти на заседанието си на 29 януари. Дали ведомството ще възобнови съкращенията на 19 март е под въпрос. Ако не стане, каква ще бъде реакцията на Тръмп?

Несъмнено би било в интерес на страната, ако Фед удържи на думата си. Доказателства от няколко века показват, че политическият контрол върху паричната политика често води до ускорена инфлация, независимо дали става въпрос за монарси, които манипулират валутата, или правителства, управляващи печатарските преси. По-нови статистически данни, между 60-те и 80-те години на миналия век, показват, че по-независимите централни банки като цяло осигуряват по-бавна инфлация, без да се стига до по-бавен растеж.

Отчитайки, че технократите провеждат по-ефективна парична политика от политиците, много страни по света направиха своите централни банки независими.

Федералният резерв получава истинска независимост от Белия дом в Споразумението между Министерството на финансите и Фед от 1951 г. То обаче я губи за кратко в началото на 70-те години, когато гуверньорът Артър Бърнс позволява на Ричард Никсън да го притиска, допринасяйки за ускорения пристъп на инфлация. Пол Волкър с желязна воля впоследствие успява да възстанови независимостта на централната банка и оттогава автономността ѝ рядко е поставяна под въпрос.

Така стигаме до първия мандат на Тръмп. Като президент той месеци наред заплашваше да уволни Пауъл, но се оттегли от тези закани, когато му казаха, че няма законови правомощия. Ще последва ли същия правен съвет и този път?

Да предположим, че Тръмп реши да не се опитва да уволни Пауъл, както предложи Скот Бесент, неговият кандидат за министър на финансите. Все още има много неща, които президентът може да направи, за да подкопае гуверньора и независимостта на Фед.

Най-очевидно е, че президентът може да запълни свободните места в борда на Федералния резерв, когато възникнат такива. Ако Тръмп успее да задържи атаките си за една година, мандатът на управителя на Фед Адриана Куглър ще изтече през януари 2026 г. Тя е добър гуверньор, който има гълъбов поглед върху паричната политика, така че Тръмп може да я назначи отново. Той трябва да го направи. Но също така е напълно в правото си да изпрати на Сената друго име.

Това, което той направи през януари 2026 г., ще изпрати важен сигнал към май 2026 г., когато изтича четиригодишният мандат на Пауъл като гуверньор. Замяната му с някой, който повече е харесван от Тръмп, също е изцяло в правомощията на президента, стига Сенатът да потвърди номинацията.

Такъв човек начело на Федералния резерв е плашеща мисъл.

Говорейки за кошмари: Тръмп може да не дочака мирен преход. По време на първия му мандат Белият дом издигна идеята за понижаване на Пауъл до обикновен член на борда на Фед. Тази стъпка също вероятно е незаконна, така че бъдещата администрация обмисля друг сценарий: Тръмп може да посочи или дори номинира наследник на Пауъл много преди края на мандата му, като по този начин създаде, по думите на Бесент, гуверньор на Фед в сянка.

Представете си динамиката: всеки път, когато Пауъл предложи предварителни насоки за това какво може да направи Федералната комисия по отворения пазар или дори да изрази мнение за състоянието на икономиката, номинираният за негов наследник може да се обърне към медиите, за да му противоречи. Каква независимост на Фед ще остави това?

Може би най-малко безболезненият вариант, на който можем да се надяваме, е Тръмп да продължи да принуждава Фед да намали лихвените проценти. Това е неудобно за Фед, но не и заплаха.