Намаляването на разходите по заемите от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да бъде „постепенно“, изтъква членът на Управителния съвет на регулатора Янис Стурнарас, цитиран от Bloomberg.
„Като се има предвид повишената несигурност, нашите решения трябва да бъдат постепенни, а темпът, с който действаме – стабилен, като продължаваме да се основаваме на наличните данни“, изтъква управителят на Гръцката централна банка пред вестник To Vima. „Разбира се, не трябва да се изключват по-големи съкращения, ако наличните данни предполагат инфлация под целта в средносрочен план“, добавя той.
ЕЦБ вече намали лихвените проценти четири пъти с по четвърт процентен пункт тази година и се очаква да продължи да разхлабва паричната политика с подобен темп през 2025 г.
Подобно на Стурнарас, повечето централни банкери от еврозоната изразиха предпочитание за постепенни корекции - термин, който обикновено се тълкува от пазарите като понижение с 25 базисни пункта.
„Гледайки напред, средносрочната инфлационна тенденция предполага, че все още има значително място за по-нататъшно облекчаване на паричната политика“, изтъква Стурнарас, който е сред по-ястребовите членове на Управителния съвет на ЕЦБ. „Това, което ме тревожи обаче, е растежът“, подчертава той.
Икономиката на еврозоната вероятно е нараснала само с 0,7% тази година, като ЕЦБ прогнозира, че тя ще се разшири само с 1,1% през 2025 г.
„Икономиката на еврозоната изглежда се затруднява да се върне към предишната инерция“, коментира още Стурнарас. „Геополитическите рискове остават високи, докато международният търговски натиск, който се очаква да се засили поради последните събития в САЩ и на други места, може допълнително да подкопае глобалния икономически растеж, с отрицателни последици за и без това много скромния темп на растеж на икономиката в еврозоната. Подобно развитие на свой ред може да охлади инфлацията в еврозоната под целта“, предупреждава още централният банкер.
Малко преди това Роберт Холцман, управителят на Австрийската централна банка, посочи, че ЕЦБ може да разгледа възможността да изчака повече време преди следващото си намаление на лихвените проценти, ако инфлационните рискове от цените на енергоносителите или по-силното обезценяване на еврото се осъществят.
Попитан за евентуално ново повишаване на лихвите, Холцман каза, че „в момента не виждам“ такова.
„Един вероятен сценарий е митата на Тръмп да доведат до забавяне на растежа като цяло, но също така да създадат инфлационен натиск“, каза Холцман. „Колко силен ще бъде ефектът зависи изключително от това дали и до каква степен доларът поскъпва и еврото отслабва“, допълни той.