Рисковете се трупат за световната икономика през 2025 г.

Световната икономика едва започна за загърбва последиците от коронавирусната пандемия и пред 2025 г. вече се отваря цял набор от нови предизвикателства, пише Ройтерс в анализ.

През 2024 г. световните централни банки най-накрая успяха да започнат да намаляват лихвените проценти, след като до голяма степен спечелиха битката срещу инфлацията, без да предизвикат рецесия.

Акциите достигнаха рекордни цени в САЩ и Европа и Forbes обяви една „значима година за мегабогатите“, след като 141 нови милиардери се присъединиха към списъка на най-заможните хора в света.

Но ако това е трябвало да бъде добра новина, то май някой е забравил да каже на избирателите. В тази изборна година те наказаха действащите власти навсякъде от Индия до Южна Африка, Европа и САЩ заради икономическата реалност, която усещат: безмилостна криза на разходите за живот, предизвикана от кумулативните покачвания на цените след пандемията.

За мнозина може да стане по-трудно през 2025 г. Ако при президентството на Доналд Тръмп бъдат въведени вносни мита в САЩ, които да предизвикат търговска война, това може да означава нова доза инфлация, световно икономическо забавяне или и двете. Безработицата, която в момента е близо до исторически ниските си нива, може да нарасне.

Конфликтите в Украйна и Близкия изток, политическите блокажи в Германия и Франция, както и въпросите около китайската икономика допълнително замъгляват картината. Междувременно увеличаването на безпокойство за много страни е цената на щетите върху климата.

Защо всичко това има значение

Според Световната банка най-бедните страни са в най-лошото си икономическо състояние от две десетилетия, пропускайки възстановяването след пандемията. Последното нещо, от което се нуждаят, са нови насрещни ветрове – например влошаване на търговията или на условията за финансиране.

В по-богатите икономики правителствата трябва да измислят как да се противопоставят на убеждението на много избиратели, че тяхната покупателна способност, жизнен стандарт и бъдещи перспективи са в упадък. Ако не успеят да го направят, това може да подхрани възхода на екстремистките партии, които вече са причина за разпокъсани и нестабилни парламенти.

Новите приоритети по отношение на разходите натежават върху националните бюджети, които вече са притиснати след COVID-19 – от справяне с изменението на климата до укрепване на армиите и грижа за застаряващото население. Само здрави икономики могат да генерират необходимите приходи за всичко това.

„Несигурни времена“

Както каза президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард на пресконференцията си след последното за годината заседание на регулатора, през 2025 г. ще има „изобилна несигурност“.

Все още не е сигурно дали Тръмп ще наложи мита от 10-20% върху целия внос, повишаващи се до 60% за китайските стоки, или тези заплахи са били само начален гамбит. Ако той продължи с тях, въздействието ще зависи от това кои сектори ще понесат основната тежест и кой ще въведе ответни мерки.

Китай, втората по големина икономика в света, е изправен пред нарастващ натиск да започне дълбок преход, тъй като импулсът за растеж от последните години започва да се изчерпва. Икономистите казват, че трябва да се сложи край на прекомерната зависимост от производството и да се увеличат средствата за хората с ниски доходи.

Ще се справи ли Европа, чиято икономика изостана още повече от тази на САЩ след пандемията, с някоя от основните причини – от липсата на инвестиции до недостига на квалифицирани кадри? Първо ще трябва да бъде разрешена политическата безизходица в двете най-големи икономики в еврозоната, Германия и Франция.

За много други икономики перспективата за по-силен долар – ако политиката на Тръмп създаде инфлация и по този начин забави темпа на намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв – е лоша новина. Това ще изсмуче инвестициите от тях и ще направи дълга им, деноминиран в долари, по-скъп.

И накрая, добавете до голяма степен неизвестното въздействие на конфликтите в Украйна и Близкия изток – и двата от които може да имат отношение към цената на енергоносителите, които захранват световната икономика.

Засега политиците и финансовите пазари разчитат на това, че световната икономика ще успее да преодолее всичко това и централните банкери ще завършат цикъла на връщането към нормалните нива на лихвените проценти.

Но както сигнализира Международният валутен фонд в последната си световна икономическа перспектива: „Подгответе се за несигурни времена“.

Ако правителствата решат да направят това, което са правили години наред – да трупат повече дългове – то тогава рано или късно рискуват да бъдат въвлечени във финансова криза.