Силният икономически растеж на Италия след Covid бързо губи пара

Растежът на Италия се възстанови след Covid пандемията, но губи пара много по-бързо от очакванията с повторната поява на структурни слабости, които повишават рисковете за крехките публични финанси на третата по големина икономика на еврозоната, пише Ройтерс.

След като брутният вътрешен продукт неочаквано изпадна в стагнация през третото тримесечие, националната статистическа служба ISTAT съобщи този месец, че не очаква възстановяване в краткосрочен план и прогнозира растеж от едва 0,5% през 2024 г., наполовина по-слаб от официалната цел на правителството за 1%.

Прогнозите на ISTAT биха върнали Италия на обичайното ѝ място сред най-слабо представящите се страни от еврозоната и противоречат на оптимистичната картина, очертана от премиера Джорджа Мелони и от някои икономисти само няколко месеца по-рано.

Даннте през последно време са мрачни. Доверието на бизнеса достигна най-ниското си ниво от 2021 г., дългогодишната криза в промишления сектор се задълбочава, а секторът на услугите, който подкрепяше икономиката през по-голямата част от годината, сега се свива.

„Бизнес моделът на Италия, състоящ се от малки предприятия, вече не води до растеж, той има недостатъчно публични инвестиции и се бори срещу зеления преход вместо да го използва като възможност за растеж“, коментира Франческо Сарацено, преподавател по икономика в Science Po в Париж и университета LUISS в Рим.

Анализатори отбелязват, че положението е още по-тревожно предвид факта, че Италия получава постоянен приток от десетки милиарди евро от Брюксел като част от Плана за възстановяване и устойчивост.

Испания, другият основен получател на средства от фонда, расте най-малко четири пъти по-бързо.

Краткосрочна подкрепа

Сарацено казва, че бързото възстановяване на Италия през 2021-2022 г. се основава главно на финансирани от държавата инициативи за строителния сектор, т. нар. „супербонуси“, водещи до ръст на инвестициите, който спря тази година, тъй като скъпата програма беше прекратена.

Италия има най-вялата икономика в еврозоната от създаването на единната валута преди 25 години, а последният спад може да извади от релси публичните ѝ финанси, които вече пострадаха от супербонусите.

Според прогнози на правителството държавният дълг, който пропорционално е на второ място сред най-големите в еврозоната, ще нарасне до около 138% от БВП през 2026 г. спрямо 135% миналата година.

Ако растежът през 2025 г. е значително под целта от 1,2% на Рим, както очакват повечето анализатори, съотношението между дълга и БВП вероятно ще нарасне по-бързо. Тогава инвеститорите може да не са склонни да купуват италиански облигации, с което ще увеличат вече тежкото бреме за правителството с обслужването на дълга.

Италия вече получи нареждане от ЕС да намали бюджетния си дефицит, който нарасна прекомерно през последните две години, попарвайки надеждата страната да харчи повече, за да постигне растеж.

Испания дръпва напред

Слабостта на Италия е в рязък контраст с Испания, чийто БВП се очаква да нарасне с около 3% тази година. През последната година Испания постигаше тримесечен растеж от между 0,7% и 0,9%, докато този на Италия беше в диапазона от нула до 0,3%.

Анхел Талавера, ръководител на анализите за Европа в Oxford Economics, казва, че успехът на Испания в привличането на мигранти и интегрирането им в икономиката ѝ е ключовият двигател за растежа наред с бума на туризма и стабилните разходи на потребителите.

Далеч по-малобройните мигранти в Италия рядко вършат квалифицирана или дори полуквалифицирана работа и често са ограничени до сивата икономика.

В същото време младите италианци напускат страната с хиляди поради липсата на перспективи за обещаваща кариера. Свиването на населението само по себе си е източник на икономическа слабост.

„Техните икономики са съвсем различни, Испания силно разчита на услугите и на туризма, докато Италия все още има голям промишлен сектор, който става все по-неконкурентоспособен и действа като спирачка на растежа“, коментира Талавера.

„През последните 20 години Испания изглежда свърши по-добра работа в модернизирането на инфраструктурата си и обществените си услуги“, допълва той.

Образованието, глупако

Икономистите са съгласни, че непълният списък с проблеми на Италия включва недостатъчно инвестиции в образование, инфраструктура и обществени услуги, задушаващата бюрокрация, избягващи риска банки, недобре развит фондов пазар и неефективна съдебна система. Всички тези проблеми остават неразрешени с години.

Съществува и вероятно изненадваща степен на консенсус за това какъв трябва да бъде основният приоритет за подобряване на положението, въпрос, който Ройтерс е задала на петима видни италиански икономисти.

Роберто Пероти, преподавател по икономика в университета „Бокони“ в Милано, Лонерцо Бини Смаги, бивш член на управителния съвет на Европейската централна банка, Андреа Ровентини, преподавател по икономика от университета „Сант’Анна“ в Пиза и Сарацено от Science Po считат, че вниманието трябва да бъде насочено към инвестициите в образование и научно-развойна дейност.

Лоренцо Кодоно, ръководител на LC Macro Advisors и бивш главен икономист в италианското министерство на финансите, казва, че приоритет трябва да е по-голямата либерализация на пазара на труда.