Опасенията от ускоряване на инфлацията изключват понижения на лихвите в ЦИЕ

Централна и Източна Европа (ЦИЕ) вероятно ще останат встрани от вълната от мерки за смекчаване на паричната политика, предприети в големите икономики в очакване на възможни сътресения със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, пише Bloomberg.

Съчетанието от упорита инфлация, отслабване на валутите и разширение на бюджетните дефицити кара централните банкери в региона да бъдат предпазливи към понижения на лихвите, а това прави перспективите пред вече крехкото възстановяване още по-несигурни.

Две от четирите най-големи бивши комунистически страни – Унгария и Чехия, вероятно ще запазят лихвите на заседанията на централните им банки тази седмица. Румъния се бори с хаотични избори, след като предприе две понижения на лихвите по-рано този месец. В Полша гуверньорът на централната банка е обвинен, че се меси в политиката, след като отложи пониженията на лихвите за 2026 г.

Трябва да се отбележи, че централните банкери в източноевропейските страни членки на ЕС предприеха ранни действия, за да смекчат слабостта на основния им износен партньор в региона Германия. Ръководителите на централните банки в Будапеща и Прага стабилно понижаваха лихвите по-рано тази година, но пътят напред е по-сложен.

Появява се разделение, след като официални представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) намекнаха миналата седмица, че лихвите по заемите ще продължат да намаляват, след като пристъпиха към четвъртото си понижение на лихвите тази година. Швейцарската национална банка изненада с понижение от половин пункт, след като датските централни банкери намалиха лихвата си с четвърт пункт.

Загърбвайки притесненията от запазващия си ценови натиск, западните централни банкери се стремят да подготвят икономиките си за нарушения на търговията и геополитическо напрежение, които вторият мандат на Тръмп може да донесе. Федералният резерв в САЩ също вероятно ще понижи отново лихвите тази седмица.

Източна Европа ще запази лихвите над ключовата лихва на ЕЦБ. Графика: Bloomberg LP

По източния фланг на ЕС картината е различна, там валутите са особено застрашени от пазарна нестабилност, а инфлацията остава висока.

Очаква се Унгария да се въздържи от смекчаване на паричната политика на третото заседание на централната банка във вторник и да задържи непроменена една от най-високите основни лихви в Европа. Макар че икономиката се върна към рецесия през третото тримесечие, слабият форинт е основното препятствие пред още понижения.

„При нормални обстоятелства картината с инфлацията и възприятията за риск щяха да оставят известна възможност за смекчаване“, считат икономисти на ING Bank в доклад. „Но нестабилността на финансовите пазари отново не позволи това“, допълват те.

Форинтът поевтиня до двегодишно дъно спрямо еврото в края на миналия месец преди да възстанови част от загубите през последните две седмици. Цените на паричните пазари дават основания да се прогнозират само две понижения на лихвите през следващите шест месеца.

Решението ще бъде взето от следващия гуверньор, който ще поеме поста през март. Финансовият министър Михали Варга, когото премиерът Виктор Орбан назначи на поста, обеща да запази независимостта на институцията по време на изслушване в парламента в понеделник. Правителството на Орбан призовава за по-ниски лихви.

Анемичен растеж

В Чехия централните банкери се готвят да спрат кампанията по смекчаване на паричната си политика на заседанието си в четвъртък, след като понижиха основната лихва с три процентни пункта през последната година. „Ястребови“ сигнали от Прага накараха инвеститорите да намалят очакванията си за понижение на лихвите в Чехия.

Макар че икономиката се бори с анемичен растеж, официални представители, включително гуверньорът Алес Михл многократно посочи продължаващия ръст на цените на услугите като ключов риск за перспективите пред инфлацията. Заплатите също растат бързо.

Въпреки това Мартин Гуртлер, анализатор в Komercni Banka в Прага, очаква пониженията на лихвите да се завърнат в центъра на вниманието „предвид продължаващото вяло икономическо представяне и очакванията ни за по-ниска инфлация“. Той смята, че основната лихва ще намалее до 3% през юни спрямо 4% в момента след понижения на всички заседания през следващата година.

Полша и Румъния нямат такъв късмет, тъй като икономиките им преминават през забавяне на разходите на потребителите, което подкопава растежа.

Ръководителят на Полската централна банка Адам Глапински неочаквано отложи по-рано този месец перспективите за лихвени понижения за 2026 г., като се позова на несигурността около инфлацията. Решението му предизвика обвинения от правителството, че действията му са политически мотивирани предвид връзките му с предишната управляваща националистическа партия.

В същото време Румъния е обхваната от политическа криза, която вероятно ще усложни усилията за овладяване на най-големия бюджетен дефицит в ЕС – ключово условие за централната банка да възобнови пониженията на лихвите.