Ще се разедини ли Европа при Тръмп 2.0

В Европа Тръмпологията е на мода. Подобно на кремлинолозите, които изучаваха плановете кой къде седи на срещите на Политбюро, за да отгатнат състоянието на делата в Москва, днешните наблюдатели на Вашингтон се опитват да разгадаят вероятните политики на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, анализирайки коментарите и публикациите в социалните медии на вътрешния му кръг. Факт е, че никой няма представа какво ще направи Тръмп – най-вероятно дори той самият. Вместо да проучват внимателно всяко негово изказване и това на екипа му, по-добре е европейските правителства да оценят собствените си силни страни и уязвимости, пише колумнистът на Foriegn Policy Агате Демарис.

Картината не е особено хубава. За Европейския съюз (ЕС) основният риск при Тръмп 2.0 е, че натискът от САЩ – и въпросът как да му се отговори, ще увеличи разединението между страните членки. Този анализ е валиден за трите най-належащи икономически теми: търговските мита на САЩ, отношенията ЕС-Китай и санкциите срещу Русия. Ако европейците не успеят да се обединят, ще се затруднят да смекчат удара Тръмп 2.0, и то за радост на Москва и Пекин.

Търговските мита са на върха на списъка с тревогите на Европа. Новоизбраният президент спомена планове да наложи мита от 10% до 20% върху вноса от Европа в САЩ, но детайлите са оскъдни. Самата заплаха за мита вдигна тревога в САЩ, като различни страни членки готвят становища защо са достатъчно специални, че да получат изключение. "Успех с това", пише Демарис и допълва, че на ниво ЕС текущото мислене явно е, че блокът може да избегне куршума, обещавайки да увеличи вноса на втечнен природен газ от САЩ. Това може да се окаже недостатъчно, за да бъде убеден Тръмп, който отдавна е обсебен с идеята да намали годишния търговски дефицит от 131 млрд. долара на САЩ с ЕС.

Германия, Ирландия и Италия ще бъдат най-тежко ударени, ако Тръмп изпълни заплахите си. Трите икономики са особено зависими от американския пазар, който поема между 22% и 46% от износа им извън ЕС. А тези три страни също така управляват огромни търговски излишъци със САЩ, превръщайки ги в основни цели на американската администрация, фиксирана върху търговските дефицити. На другия край на спектъра много малки европейски икономики вероятно биха били добре, тъй като САЩ поемат съвсем малка част от износа им. Белгия, Нидерландия и Испания имат рекордни търговски дефицити със САЩ, което предполага, че може да не са незабавни цели, ако Тръмп реши да се прицели в отделни държави, а не в ЕС като цяло.

Тези данни подчертават неудобната истина за европейските политици: има висок риск от фрагментация на ЕС в отговор на потенциалната търговска война САЩ-ЕС, особено ако Тръмп избере различни нива на ставки за всяка една от 27-те страни членки. Тези европейски икономики, които ще бъдат ударени най-тежко от мита (като Германия), може да имат малък интерес към ответни мерки, които може да предизвикват дори по-големи вреди за износа има – особено ако се окажат и в разгара на икономическа и политика криза (отново, като Германия). Подобно нежелание за реакция може да се окаже в противоречие с вероятната готовност на други членки, които имат по-малко за губене (като Франция), да заемат по-твърда позиция срещу САЩ. Тези държави може да възприемат търговската война като възможност да поемат водеща роля, докато Европа отвръща на Тръмп (отново, като Франция). Нещо повече, Тръмп би могъл да избере да изготви двустранни сделки, с които да освободи изцяло от мита страни като Унгария или Италия, а това допълнително ще усложни излизането с единен отговор на ЕС.

Вторият мандат на Тръмп ще усложни и търговските отношения ЕС-Китай. Тръмп предложи налагането на мита от до 60% върху вноса от Китай – ход, който ще доведе до рекордно ниски нива на китайски внос. (Правилото е, че увеличение с 1 пр.п. на американските мита води до спад от 2 про.п. на вноса от Китай в САЩ.) Дори ако Тръмп в крайна сметка наложи по-ниски ставки, реториката му означава, че китайските компании ще удвоят усилията да диверсифицират износа встрани от САЩ, включително към Европа. Фактът, че Пекин се затруднява да подсили местното потребление, правейки износа единствения начин за усвояване на огромната продукция на страната, прави тази ситуация още по-тревожна за Европа.

Това развитие поставя европейците в трудна ситуация в момент, когато намаляването на риска – т.е. намаляването на икономическата зависимост от Китай – е приоритет за Брюксел. Ако китайските компании намалят цените, за да доставят повече от продуктите си в Европа, по-евтиният китайски внос може да изглежда привлекателен за потребителите в ЕС, което ще направи още по-трудно за европейските компании да предприемат усилия за намаляване на риска. Тази ситуация би увеличила разногласията между държавите членки на ЕС относно подхода към Китай. „Ястребите“, включително Прибалтийските държави и Полша, биха могли да видят в затрудненията на Китай да намери купувачи за своя износ възможност за по-твърда позиция на ЕС спрямо Пекин. В същото време други – например Германия и Унгария – може да подсилят приятелския си подход към Китай.

За ужас на европейците Тръмп може да отиде още по-далеч, като принуди европейските компании да избират между САЩ и Китай. За тази цел Вашингтон може да наложи вторични санкции на някои китайски банки, принуждавайки всички предприятия по света да избират между бизнес с Китай или със САЩ. Вече има прецеденти: през 2018 г. администрацията на Тръмп използва вторични санкции срещу руския производител на алуминий „Русал“, предизвикайки глобална вълна от паника, тъй като потребителите на алуминий се опитваха да се сдобият с доставки, различни от тези на „Русал“. Ако китайските банки бъдат поставени под вторични санкции, разединението в ЕС е почти сигурно и някои столици на ЕС може да се опитат да съживят стари предложения за борба с екстратериториалните санкции на САЩ.

Разединението на ЕС по отношение на санкциите може да се прояви и при мерките срещу Русия. След преизбирането на Тръмп европейците обмислят дали и как може да им се наложи да подкрепят Киев сами, ако той реши да спре помощта за Украйна. Предизвиквайки тревога сред европейците, Тръмп неведнъж е обещавал, че ще сложи край на войната за 24 часа. В стремежа си да сключи сделка с Кремъл Тръмп може да предложи да отмени някои или дори всички американски санкции срещу Москва. Отмяната на някои от тези мерки би имала слабо въздействие, например замразяването на активи и забраната за пътуване на руснаци с добри връзки. Оттеглянето на САЩ от съвместните американско-европейски санкции, например ограничението на Г-7/ЕС върху цените на износния руски петрол, обаче би довело до по-големи последици.

Подобен сценарий би принудил европейците незабавно да отговорят на два въпроса. Първо, дали ЕС ще продължи да налага санкции срещу Москва самостоятелно? Второ, дали санкциите на ЕС биха имали голям ефект, ако Вашингтон не се присъедини към тях? В случай на обрат в санкциите от страна на САЩ, приоритет за Брюксел ще бъде изясняването на перспективите на заема от 50 млрд. долара, който икономиките от Г-7 отпуснаха на Украйна. Заемът трябва да бъде изплатен чрез приходите от замразените активи на руската централна банка. Ако Тръмп отмени замразяването на тези резерви, заемът ще се окаже проблематичен. Въпреки това Кремъл може да има друг списък с желания за отмяна на санкциите. От гледна точка на Москва санкциите, които хапят най-много, са тези, които водят до бавно задушаване на руската икономика. Те включват ограничения върху способността на Русия да емитира външен дълг в момент, когато фискалните буфери на Москва са на изчерпване, както и експортен контрол, който ограничава достъпа на Русия до западните технологии, от които тя се нуждае, за да поддържа производството си на нефт и газ.

Ако Тръмп отмени санкциите срещу Москва, трудно е да си представим, че ЕС ще успее единодушно да подновява собствените си санкции срещу Русия на всеки шест месеца, както се изисква по закон. Приятелската на Москва Унгария е начело на списъка на страните, които биха могли да се противопоставят на отмяната на мерките, не на последно място, ако Будапеща успее да издейства отстъпки в митата от Вашингтон в замяна на улесняване на някаква форма на снизходителност на ЕС към Москва като част от голяма сделка между Тръмп и руския президент Владимир Путин. На европейците също така ще им бъде още по-трудно да се борят срещу твърденията на Кремъл, че санкциите са безполезни – популярен наратив въпреки все по-очевидните пукнатини в руската икономика. За първи път пропагандаторите на Кремъл и техните западни поддръжници биха имали право: ако Вашингтон се оттегли, ефективността на мерките, ръководени от ЕС, ще бъде ограничена, не на последно място защото блокът често разчита на американските правителствени агенции, за да открие заобикаляне на санкциите и да налага глоби.

Като се има предвид всичко това, полезността на Тръмпологията е ограничена. Опитът от Тръмп 1.0 показва, че текучеството на персонала обикновено е голямо и че той обича да променя мнението си често и непредсказуемо. Вместо да гледат отвъд Атлантическия океан, лидерите на ЕС биха били по-ефективни, ако положат основите на това блокът да остане единен, независимо какво хвърлят Съединените щати срещу Европа. Това е трудна задача, но е и най-добрият шанс на ЕС да се подготви за предстоящата буря на Тръмп.