Германия достига точка, от която няма връщане назад. Бизнес лидерите го знаят, хората в страната го усещат, но политиците нямат отговори, пише Bloomberg в анализ.
Това постави най-голямата икономика в Европа на пътя на упадък, който заплашва да стане необратим.
След пет години на стагнация икономиката на Германия сега е с 5% по-малка, отколкото би била, ако тенденцията на растеж отпреди пандемията се беше запазила.
По-тревожното е, че според изчисления на Bloomberg Economics по-голямата част от загубеното ще бъде трудно да се възстанови заради структурни ефекти като загубата на евтина руска енергия и трудностите на Volkswagen и Mercedes-Benz Group да поддържат темпа на китайските автомобилни компании. Намаляването на националната конкурентоспособност означава, че всяко домакинство изостава с около 2500 евро годишно.
Евентуални предсрочни избори предлагат шанс за промяна на курса, но тенденцията за постепенно влошаване не създава чувство за неотложност. Рискът е в безжизнените реакции на политическите играчи, които нямат необходимата амбиция за справяне с основните предизвикателства.
„Германия няма да се разпадне за една нощ. Това прави този сценарий толкова ужасяващ“, казва Ейми Уеб, основател и главен изпълнителен директор на Future Today Institute, който консултира германски компании. „Това е много бавен, много продължителен спад. Не на компания, не на град, а на цялата страна, и Европа ще бъде повлечена“, допълва тя.
Това се изразява в загубата на Германия на голяма част от своето енергоемко производство и намаляващия износ, докато нестабилните компании овладяват вътрешните инвестиции. Тъй като стандартът на живот ерозира, гласоподавателите търсят някого, когото да обвинят, а социалното напрежение отблъсква външните таланти, от които страната отчаяно се нуждае. Токсичният коктейл от предпазливост и негодувание ще се разлее после и из цяла Европа.
„Животът на всички малко по малко се влошава, до края на съществуването им“, посочва Уеб.
Години на лошо взети решения и до известна степен лош късмет разбиха икономическия модел на Германия точно когато останалата част от Европа се нуждае от своите индустриални мускули, за да помогне на региона да е в крак с Китай, да се справи с войната в Украйна и да отговори на все по-изолационистките политики на САЩ. Вместо това Германия е изправена пред най-голямата си криза след обединението.
Преди 35 години падането на Берлинската стена обедини германците зад мащабен план за разходи за интегрирането на бившия комунистически изток. Сега страната е жестоко разделена и е малко вероятно поляризираният електорат да даде ясен мандат на правителството, което ще поеме контрола след изборите през февруари.
„Конкурентната позиция на германската индустрия се влоши“, каза Йоахим Нагел, управител на Германската централна банка, в реч в Люксембург по-рано този месец. „Растящите външни пазари не са осигурили импулс за растеж, както в миналото“, посочи той.
След като се раздели с бизнес ориентираната Партия на свободните демократи, Шолц дърпа шнура на правителството си, подлагайки се на парламентарен вот на доверие, който няма шанс да спечели. Това ще задейства предсрочните избори, които са насрочени за 23 февруари, седем месеца по-рано от планирания край на неговия мандат. Но по-слабите традиционни партии сочат към по-голяма политическа парализа.
Фридрих Мерц е фаворитът от Християндемократическата партия (ХДС), но неговите реформи „на сигурно“ едва ли ще стигнат достатъчно далеч, за да преродят икономика, бореща се да осигури благополучие на 84 млн. души.
Мерц се стреми да се върне към политическата рамка, която помогна за следвоенното възстановяване на Германия, включваща ниски данъци, ограничени регулации и основни социални помощи. Това означава по-малка роля на държавата и следователно нежелание за по-значително облекчаване на ограниченията на публичните разходи, известни като дългова спирачка.
„Не се нуждаем от задлъжняло правителство, а от нов политически курс, който се справя с корена на проблемите“, каза Мерц в интервю за радио Deutschlandfunk в края на ноември. „Докато не направим радикални корекции в разходната част, със сигурност няма да има промяна по отношение на дълговата спирачка, допълни той.
Социалдемократите на Шолц (ГСДП), напротив, водят кампания за по-значими промени в конституционните правила за поемане на дълг. Те също така обещаха да защитят работните места в остаряващи сектори, като тези на стомана и автомобилите, и да субсидират цените на електроенергията, за да подкрепят компаниите.
Управляващата лявоцентристка партия остава на далечното трето място с около половината от подкрепата за консерваторите, водени от ХДС. А кандидатурата на Шолц за преизбиране отчасти се основава на циничните очаквания, че Мерц – склонен към противоречиви коментари за жени и чужденци – ще отблъсне избирателите.
Въпреки че една „широка коалиция“ между единствените две партии, издигнали следвоенен германски канцлер, може да успее да осигури мнозинство и да избегне тромав тристранен съюз, за това няма гаранции, тъй като разочарованието тласка избирателите към партиите от политическата периферия.
Крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) е на второ място в проучванията, а левият Алианс „Сахра Вагенкнехт“ (BSW) може да стигне до Бундестага само година след като беше сформиран. Взети заедно, те имат подкрепа от приблизително една четвърт от електората.
Докато икономисти и бизнес лидери настояват за намаляване на бюрокрацията, модернизиране на инфраструктурата и ускоряване на усилията за дигитализация, политическото разделение заплашва да задържи Германия на път, който е фокусиран върху защитата на статуквото, вместо да се обърне към бъдещето. Тази тенденция предхожда Шолц.
По време на 16-годишното управление на Ангела Меркел като канцлер спорната дългова спирачка беше приета, което допринесе за недостатъчните инвестиции в отбраната, транспорта и образованието. Тя също така задълбочи зависимостта на Германия от евтината руска енергия – слабост, която излезе наяве, след като Владимир Путин нареди пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.
преди 33 минути До: Roanoke11Ееее, как да се обясни на хора, като теб, че проблема не е Русия а америка/ пиша и аз с малка буква страната, която считам за ТУМУРА на Земята/. В последните година Германия по един или друг начин скъса връзките си с Русия. Виждаме резултата! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 час Оказва се, че където се появи росия народа се разделя, надвисва мъгла и бъдещето му е мрачно.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 часа Опасната влъзка Германия - Русия е ликвидирана. Германия също. С Русия е малко по-трудно, но ТЕ се надяват отново да дойдат "лихие девяносто". Ще трябва да почакат "малко". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 часа ФАЩ постигнаха целта си - ликвидираха ФРГ и опасната за тях връзка с Русия. Страшна "зависимост", няма що. Благодарение на нея Германия стана локомотива на ЕС. Други имаха големи мераци за разпарчатосването на Русия и заграбването на колосални природни богатства. Затова и гръмнаха Патоците. А сега задължават ЕС да купува суровини и газ от тях. Бандитски капитализъм, демек. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 часа Какви мерки да вземат? Имаш идин Китай, който пройзвежда в пъти по-евтино от теб. Губиш руските суровини и пазар за твойте стоки. Банкерите затягат паричната политика последните 3 години. Гледаш милиони бежанци неправещи нищо. Как няма да потъне Германия?Имаш едно застаряващо население и т.н... отговор Сигнализирай за неуместен коментар