Европа е изправена пред тежки икономически перспективи, освен ако лидерите ѝ не започнат реформи и не създадат условия за значително увеличение на частните инвестиции, посочва мозъчният тръст The Conference Board.
Икономиката на 20-те страни членки на еврозоната ще расте средно само с 0,9% годишно до края на 2039 г. спрямо темп от 1,6% за САЩ през същия период и 1,3% през десетилетието преди пандемията, казва организацията в доклад от петък.
Годишни разширявания от 2,4% теоретично са постижими, макар че това ще изисква „решителни усилия“ както от публичния, така и от частния сектор, казва се още в доклада, цитиран от Bloomberg. Те включват петкратен скок на проучванията и разходите за развитие, по-интегрирани капиталови пазари и над 5 млн. нови работници годишно.
Предизвикателствата пред Европа са огромни. Войната в Украйна подкопа бизнес моделите на цели държави, основани на евтината руска енергия. В същото време конкуренцията от Китай застрашава бъдещето на германската автомобилна индустрия, а регулаторните пречки са широко обвинявани за бавния напредък в областта на зелените инвестиции и цифровизацията.
Към тези предизвикателства се добавят заплахата от търговска война между САЩ и Китай и политическата парализа в Германия и Франция – двете най-големи икономики в региона. Това породи съмнения относно способността на континента за реформиране и засили опасенията относно сигурността на работните места.
„Ако има едно послание тук, то е спешност“, коментира Мария Демерцис, главен икономист за Европа в The Conference Board. „Събитията ни настигат. Но говорейки за геополитика и война, сме склонни да забравяме, че най-големият риск е нещо, което ще се случи със 100% вероятност, ако не обърнем посоката - застаряването.“
Днешното население в трудоспособна възраст в еврозоната е 291 млн. души, докато в САЩ то е 165 млн. души. Според доклада до края на века в Европа то ще е намаляло с повече от една трета, докато в САЩ ще е с почти една пета повече.
Малък или никакъв напредък в преодоляването на недостига на работна ръка ще бъде ключов елемент за допълнителното влошаване на икономическите перспективи пред еврозоната. Ако се комбинират с мудните инвестиции в зелени и цифрови трансформации, ниските бюджети за проучвания и развитие и неуспеха да се премахнат регулаторни препятствия, то има риск растежът да не надвишава 0,2% средно на годишна, изчислява The Conference Board.
Подобни предупреждения бяха отправени от бившия гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, който през септември заяви, че ЕС е изправен пред „бавна агония“, освен ако не предприеме стъпки да засили конкурентоспособността си. Призивът му да се инвестират допълнителни 800 млрд. евро годишно и да има ангажимент за редовно емитиране на общи облигации обаче не бе приет от някои от най-големите икономики в региона.
ЕЦБ под управлението на наследничката му Кристин Лагард публикува собствени прогнози до края на 2027 г. в четвъртък. Те не предвиждат ръстът да надвиши 1,4% в някоя от годините, обхванати в прогнозата, и не включват вероятно негативния ефект от мита върху вноса в САЩ.
08:20 | 14.12.24 г.
