ЕС и МЕРКОСУР финализираха спорната търговска сделка

Европейският съюз и южноамериканският блок МЕРКОСУР сключиха дълго желаното търговско споразумение въпреки яростните възражения на Франция, която обеща да оглави кампания за възпрепятстване на ратификацията му, съобщава Bloomberg.

Страните постигнаха принципно съгласие по условията на търговската сделка в петък, след като председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен пристигна в Уругвай, за да участва в срещата на върха на МЕРКОСУР тази седмица, макар че френският президент Еманюел Макрон заяви, че условията по споразумението са „неприемливи“.

След повече от две десетилетия преговори сделката е шанс за ЕС и южноамериканския митнически съюз, основан от Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, да използват нови пазари за стоките си на фона на ожесточената конкуренция от страна на Китай и заплахите за мита от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. Това ще бъде най-голямото търговско споразумение, сключвано някога и за двата блока.

„Това споразумение е победа за Европа“, заяви Фон дер Лайен при обявяването на споразумението, отбелязвайки, че то включва предпазни мерки, целящи защита на земеделските производители от блока. „Това ще създаде огромни бизнес възможности.“

Ратифицирането ще бъде дълга и трудна битка в ЕС. Ако сделката бъде приета, тя ще създаде интегриран пазар със 780 млн. потребители, който ще даде тласък на затрудненото производство в ЕС и на огромната селскостопанска промишленост на МЕРКОСУР. Тя ще засили и влиянието на ЕС в регион, в който Китай се превърна във водещ промишлен доставчик и основен купувач на стоки, като същевременно ще помогне двата блока да бъдат предпазени от потенциална търговска война на Тръмп.

Специално износителите на автомобили от ЕС могат да се възползват от постепенното премахване на настоящите мита върху вноса от 35%. Високите мита върху промишлени продукти като автомобилни части, машини, химикали, облекло и текстил също ще бъдат премахнати.

Няколко европейски държави обаче, особено Франция и Полша, остават категорично против, най-вече поради опасения как това ще се отрази на селскостопанския сектор. Европейските земеделски производители се опасяват, че притокът на стоки от Латинска Америка, произведени при по-ниски стандарти, ги поставя в неравностойно положение.

Макрон се сблъска с възмущението на земеделците, които се противопоставят на сделката, и в момента се бори с разпадането на правителството си у дома. Представители на Франция, близки до Макрон, критикуват Фон дер Лайен, настоявайки, че сделката може да бъде отхвърлена от държавите членки, дори след като тя я подпише.

Предвид широкия консенсус във Франция срещу сделката, Макрон вероятно ще продължи тази битка, докато в същото време е изправен пред все повече вътрешнополитически предизвикателства. Кабинетът на Макрон не е отговорил веднага на молбата за коментар.

Сделката вероятно ще предизвика политическо напрежение и гняв на фермерите и в Полша, където през пролетта на 2025 г. ще се проведат президентски избори. Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че неговото правителство, в което участва и подкрепяна от фермерите по-малка коалиционна партия, ще се противопостави на сделката. Туск изтъкна вътрешни фактори за решението си, заявявайки, че сделката ще има отражение върху полското селско стопанство.

Германия, която представлява около една пета от населението на ЕС, е силен поддръжник на сделката, както и Испания.

Двете страни по сделката постигнаха по подобен начин предварително споразумение през 2019 г., но така и не го подписаха, до голяма степен поради европейския протекционизъм и враждебността към екологичните политики на бившия бразилски президент Жаир Болсонаро.

Сегашният лидер на Бразилия обаче, Луис Инасио Лула да Силва, е един от най-гласовитите поддръжници на споразумението, откакто встъпи в длъжност през 2023 г. Президентът на Уругвай Луис Лакале Пу също настоява усилено за неговото завършване.

„В живота е по-трудно да разрушаваш, отколкото да градиш“, казва Лакале Поу. „Това обявление изисква най-добрата политика.“

За най-голямата икономика в МЕРКОСУР - Бразилия, сделката ще увеличи още повече износа на гигантската селскостопанска индустрия на страната. Последното проучване на бразилския Institute of Applied Economic Research показва, че свързаният със селското стопанство износ за ЕС може да нарасне с допълнителни 7,1 млрд. долара между 2024 и 2040 г.

Продукти като свинско месо, птиче месо, растителни масла и мазнини биха могли да бъдат основните печеливши, докато при кафето страната се надява да разшири обхвата си от продажба предимно на зелени зърна до доставка на продукти с добавена стойност като разтворимо кафе.

Въпреки че има потенциал за сключване на сделка за намаляване на митата и улесняване на достъпа на бразилски продукти до блока, южноамериканската страна ще трябва да работи и за изпълнение на нарастващите екологични изисквания на Европа. Новите правила за борба с обезлесяването в Европа имат потенциала да засегнат около две трети от износа на бразилски селскостопански продукти за Европа, казва Суеме Мори Андраде, директор на отдел „Международни отношения“ в Бразилската конфедерация за земеделие и животновъдство.