Италия не успява да обере плодовете на средствата по ПВУ от ЕС

На хълмовете около Рим сега е сезонът на маслините, където вековен семеен бизнес, модернизиращ машините си, показва както плодовете, така и недостатъците на усилията на Италия да вложи средствата от Европейския съюз (ЕС), пише Bloomberg.

Пиерлуиджи Чекарели планира да използва своя дял от европейските средства в размер на 100 млн. евро, заделени за италианските производители на маслини, за да увеличи производството в предприятието си с 50% до 6 тона на час и да подобри качеството на прибираните маслини от дърветата със сребристи листа, разпръснати в град Фара Сабина.

„В много от тези градчета намирате свещеника, кмета и производителя на маслини“, казва Паоло Мариани, ръководител на Assofrantoi, италианската асоциация на производителите на маслини. „Финансирането им е начин да запазим територията жива“.

Повече и по-добре може да бъде мотото на това, което премиерът Джорджа Мелони се опитва да направи с дела от 194 млрд. евро на страната от парите от Брюксел. Тестът за успех или провал ще бъде дали тя може да постигне такива резултати, увеличаващи производството, с достатъчно мащаб и въздействие за съживяване на третата по големина икономика в еврозоната.

Мелницата на Чекарели във Фара Сабина. Снимка: Bloomberg LP

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), създаден преди три години в отговор на пандемията, е най-голямото усилие за предоставяне на помощ в Италия от възстановяването ѝ след Втората световна война. Програмата на ЕС насочва средства към сектори като инфраструктура, училища, здравеопазване, цифровизация, зелена икономика, развитие на Юга и подпомагане на бизнеса да подкрепи местните общности.

До момента Италия е получила около 113 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми. В сравнение с предишни програми за помощ на ЕС, където страната често дори не успяваше да кандидатства за средства, целите са изпълнени, а парите са разпределени. Това е от ключово значение за насърчаване на други европейски страни като Германия да обмислят подобни инвестиции в бъдеще.

„Чашата е наполовина пълна, тъй като Италия се справя много добре с получаването на средства и е много напред от останалите страни“, коментира старши анализаторът от Eurasia Group Федерико Санти в интервю. „Но има забавяния във влагането на средства и тези забавяния вероятно ще се увеличат занапред“, допълва той.

На друг идиличен хълм на около 160 км северно от маслиновите горички на Чекарели Марио Драги прекара част от тази година в подготовка на собствената си формула за съживяване на Европа като икономическа и геополитическа сила и бившият премиер заяви ясно, че континентът трябва да направи много повече от това да увеличи производството си на маслиново масло.

„Днешните промишлени стратегии, като тези в САЩ и Китай, съчетават множество политики, вариращи от фискални политики до насърчаване на местното производство, търговски политики, наказване на антиконкурентно поведение, външноикономически политики за подсигуряване на веригите за доставки“, отбеляза Драги в доклада си. „В Европа липсва фокус“, допълни той.

Беритба на маслините във фермата на Чекарели. Снимка: Bloomberg LP

За Италия усилията са съществено значение, ако тя иска най-сетне да излезе от огромния си дълг. С десетилетия на вяло представяне зад гърба си и дълг много над 130% от БВП, страната отчаяно се нуждае от инвестиции, за да стимулира растежа. Но стратегията ѝ за раздаване в малки количества на средствата от ЕС може да не е достатъчна.

„Харчим много пари без в действителност да стигаме до някъде, тъй като те са много фрагментирани и следователно не влияят на дългосрочното производство“, коментира Карло Алберто Карневале Мафе, преподавател по бизнес университета „Бокони“ в Милано. „За да мултиплицираме ефекта, трябва да изберем няколко сектора и да вложим милиарди с план. Не раздаване на хеликоптерни пари в множество проекти в цялата страна“, допълва той.

Според Мафе по-доброто използване на средствата би било те да бъдат съсредоточени в области като фиброоптика и спътници. Колкото до повишаването на производителността, дългогодишно неотложно предизвикателство пред Италия, той счита, че много по-добра възвръщаемост може да бъде постигната от реформи, насърчаващи растежа.

„Ако Италия използва всички безвъзмездни средства и половината от заемите за допълнителни инвестиции, смятаме, че средствата от ЕС ще увеличат нивото на реалния БВП с почти 2% през 2026 г.“, коментира Симона Делле Чиае, старши икономист в Bloomberg Economics.

Но не е трудно да се разбере защо правителството на Мелони се опитва да подкрепя неща като маслиновия бизнес, който се оценява на 1,2 млрд. евро за италианските производители и 3 млрд. евро за мелниците за маслини и компаниите за бутилиране в страната.

Макар че сравнени с общата икономика на Италия заделените пари за маслиновата индустрия са капка във варел с масло, те все пак са добре дошли за района, който се бори с местни предизвикателства – от недостиг на работници до опустошенията на климатичните промени.

Цяла есен теренът около Рим гъмжи от местни жители, които прибират реколтата си на ръка. Кафези, пълни догоре със зелени и тъмнолилави маслини се пренасят към пресите и се изливат във варели за почистване, след което се превръщат в паста, която се върти, за да се отстрани водата.

Резултатът е златист поток от пресен екстра върджин зехтин с остра миризма, за чието производство мелничарите работят извънредно преди ферметнацията.

Чекарели, чийто семеен бизнес в историческата област Фара Сабина северно от Рим датира от 1915 г., счита, че новите му машини не само ще увеличат производството, а и ще запазят по-добре аромата и антиоксидантните полифеноли, които правят продукта все по-популярен като здравословна храна.

Семейният бизнес на Чекарели датира от 1915 г. Снимка: Bloomberg LP

Неговият бизнес е един от малкото късметлии. От около 4300 мелници за маслини в Италия само няколко стотин са поискали средства, сочат данни на фермерската асоциация Confagricoltura.

„Това са добре дошли пари, но никога не е лесно да ги получим“, казва Чекарели, чиято кандидатура за парите от ЕС била една от едва седемте от неговата област. „Виждам как други мелници се отказват“, допълва той.

Получаването на достъп до парите премахва само едно препятствие. Екологични и местни регулации, остарели административни системи и липсата на опит в по-малките градове и компании, които се опитват да използват средствата, допринасят за по-бавното прилагане.

Един от хората, които берат маслини на близките хълмове Сабине този сезон, е Филипо Кавалети, който притежава 500-годишна ферма с 6000 маслинови дръвчета в град Монтелеоне Сабино. Той също се притеснява от бюрократични забавяния и от общия подход.

„Модернизирането на мелниците помага на веригата на стойност, тъй като подобрява качеството, което е силата на Италия, когато става дума за зехтин. Но за да извлечем достатъчно от програмата, ни трябва стратегия и по-широк подход, може би това донякъде липсва“, казва той.