София да бъде отделена като самостоятелен регион на планиране е една от възможностите за развитие на регионите, които предлагат икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) в изследването „Регионални профили: показатели за развитие – 2024“.
„Темата за фискалната децентрализация се разпознава от почти всички политици и партии, всички я подкрепят, но реални стъпки още не сме видели“, каза изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова в началото на представянето. Макар че формално фокус на проучването тази година са общинските бюджети, много по-интересен въпрос се оказа възможността за прерайониране на страната.
Преосмисляне на регионите
В изследването си икономистите от ИПИ поставят въпроса необходима ли е реформа на шестте региона в страната, чието разпределение играе роля за изчисляване на икономическото развитие.
Един от основните критерии за планиране на регионите е демографският – население над 800 хил. души. Два от регионите у нас – Северозападният и Северният централен, вече не спазват този критерии, каза икономистът Адриан Николов от ИПИ. По думите му Североизточният регион също е в риск да падне под този критерий.
Другото, което трябва да се има предвид, е степента на икономическо развитие – критерият, който ЕК използва, за да изчислява съфинансирането на всички кохезионни фондове, обясни Николов. Той се изчислява като брутен вътрешен продукт на глава от населението в стандарт на покупателната способност, в процент от средното за ЕС.
Николов посочи, че при области, в които процентът на развитие е под 75% от средното за ЕС, се получава голямо финансиране, а когато се качи над него, съфинансирането от ЕС е доста по-ниско.
Същевременно Югозападът вече е доста над този критерий. В региона влизат областите Кюстендил, София-град, София-област, Благоевград и Перник. Те заедно се приближават до 100% от средноевропейския БВП на глава от населението, но разглеждайки ги по отделно, без да се включва столицата, той е под 40% от средното за ЕС. Това, от своя страна, ограничава достъпа им до европейско кохезионно съфинансиране до 50% от необходимите суми вместо 75%. Така, въпреки високото развитие на София, области като Кюстендил и Благоевград имат възможност да получат значително по-малко европейски средства.
От ИПИ предлагат варианти за разделяне на регионите на нов принцип, така че общо във всеки от тях процентът на развитие да е до 75%, за да се осигури по-висок достъп до европейско финансиране, като сред предложенията е и това столицата да бъде изведена като отделен регион на планиране.
При разделянето на страната на четири региона – Западен, Северен, Южен и Столичен, всички биха имали ниво на развитие около 40% от средноевропейското, без София, където се достига ниво от 127%.
„Единственият минус е, че тогава София ще загуби достъп до всякакво кохезионно съфинансиране и ще трябва да финансира проекти като метрото и Южната дъга със собствени средства“, каза Николов.
Според него дебатът през следващите години ще е за сблъсък между интересите на София, която ще се бори за запазване на достъп до европейско финансиране, и всички останали.
Как се развиват отделните области?
Бяхме свикнали Северозападът да е на дъното на класацията на икономическо развитие, но наскоро области като Хасково, Силистра и Сливен все по-често застават там, каза Адриан Николов.
София леко отстъпва по отношение на ролята си в националната икономика през 2022 г., формирайки дял от 41% от БВП при 43% година по-рано, показва изследването на ИПИ. По думите на Адриан Николов това е резултат най-вече от процесите, които текат в няколко малки области, но най-вероятно не е и траен ефект. В области като Стара Загора и Враца се наблюдава динамично развитие заради високия дял на енергетиката.
Брутен вътрешен продукт на областите, млн. лв., 2022 г., източник: ИПИ
За съжаление, темповете на нарастване на областите на икономиката са силно неравномерни, коментира Николов.
Услугите заемат висок дял в добавената стойност на водещите икономики, като най-видимо е това в София, Варна и Бургас, отчитат икономистите от ИПИ. Сред най-добре развиващите се области има и такива с подчертано индустриален профил като Стара Загора, Пловдив, Враца и Габрово. За сметка на това, макар че през 2022 г. се наблюдава ръст на земеделието, то продължава да има значителен дял в по-слабо развитите области.
Проучването на ИПИ показва още, че инвестициите се възстановяват след COVID-19 във всички региони с изключение на Разград и столицата през 2022 г. За сметка на това София-област, Пловдив и столицата излизат далеч пред останалите по отношение на инвестиционни разходи.
На дъното на класацията по отношение на инвестиции остават Монтана, Хасково, Кърджали и Видин, което създава предпоставки за допълнително изоставане в икономически план.
Големи разлики се отчитат и по отношение на безработицата, която в столицата е на ниво от 1,6%, докато в области като Силистра, Видин и Монтана през 2023 г. е на нива от над 10%.
Миграционни тенденции
Наблюдава се трайно обръщане на миграционните тенденции, отчете Адриан Николов.
По думите му, ако преди пандемията бяхме свикнали някои от водещите области да съсредоточават към себе си повечето мигриращи, то днес само четири области губят население по тази линия. Това е в резултат от няколко процеса, свързани както с връщането на българи от чужбина, така и със заселването на чужденци в България. Въпреки това естественият прираст остава негативен. Само София и Сливен са близо до балансиране на нивото на раждаемост и смъртност.
Проучването на ИПИ показва и че регионите застаряват с различни темпове, а София е единственият регион, в който делът на хората на възраст над 65 г. е под 20%. За сравнение – във Видин и Габрово те са над 30%. Варира и делът на хората в трудоспособна възраст, като в София те са 63%, докато в Ямбол и Видин например са около 54%.
След пандемията продължителността на живота се срива навсякъде в страната, но разликите между различните региони са големи. Ако в София средната продължителност е малко над 75 г., то във Видин, Враца и Монтана е около 70 г.
Прозрачни бюджети, но формално общуване с гражданите
Фокус на регионалните профили тази година са общинските бюджети и доколко се спазва бюджетното законодателство на местно ниво. Проучването на ИПИ на база анкети с различни общини показва, че те като цяло спазват бюджетното законодателство и почти няма такива, които да не публикуват информацията за бюджета в срок.
По-големият проблем идва, когато на общината се налага да общува със своите граждани. Виждаме доста затруднения на чиновниците да превеждат на разбираем език това, което правят, на гражданите, каза Петя Георгиева.
Тя призова общините да следят процесите, за да могат да установят какви са проблемите в бюджетния процес, така че той да бъде коригиран. „Всички тези неща са в ръцете на местната власт“, каза още тя.