Фокусирана върху спасяването на индустрията, Германия не вижда потенциала при услугите

Фокусирайки се основно върху спасяването на индустриалните си първенци, германските политици може би пренебрегват неизползвания потенциал за растеж на сектора на услугите в страната, пише Ройтерс.

Германската икономика, някога определяна като двигател на растежа в Европа, се представя по-слабо от останалите в еврозоната от 2018 г. насам и е изправена пред допълнителни трудности на фона на плановете на автомобилния гигант Volkswagen да затвори заводите си у дома.

Засилвайки тревогите, миналата сряда управляващата коалиция в Германия се разпадна, след като канцлерът Олаф Шолц уволни финансовия си министър, с което се приключиха месеци на спорове по бюджетната политика и посоката на икономиката.

Докато Шолц предпочиташе да ограничи разходите за енергоносители и да финансира подкрепяни от държавата мерки за запазване на работните места в закъсалия автомобилен сектор, пропазарният министър Кристиан Линднер искаше съкращаване на разходите, по-ниски данъци и по-малко регулации, за да може Германия да запази „индустриалното си сърце“.

Германия обаче трябва да започне да се фокусира върху сектора на услугите, който е по-малък, отколкото в сравними европейски икономики, но расте по-бързо от производствения сегмент на страната, смятат 12 мениджъри, предприемачи и икономисти, анкетирани от Ройтерс.

„Ако можете да направите нещо, за да стимулирате малко сектора на услугите, това би могло да компенсира свиването на производството“, казва Гунтрам Волф, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel и професор по икономика в Université Libre de Bruxelles.

Услугите, които варират от хотелиерството до финансите и информационните технологии и вече съставляват по-голямата част от германската икономика, са нараснали с 1,6% през първата половина на тази година на годишна база, докато производството се е свило с 2,8%, сочат данни на Германския икономически институт IW.

По данни на Евростат през миналата година секторът на услугите е формирал 70% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Германия спрямо 78% във Франция, 72% в Италия и 75% в Испания.

Мениджърите и основателите на компании смятат, че задушаващата бюрокрация и културата на тежко регулиране спъват създаването на нови дружества и нови работни места, особено за малките и средните предприятия, които заедно формират 55% от работната сила в Германия.

Ленард Бенинг, сериен предприемач и съосновател на финтех компанията за кредитиране Selina Finance, заяви, че откриването на компанията му във Великобритания е било безболезнено, тъй като е можел да я създаде законно онлайн и да получи данъчен идентификационен номер за няколко дни.

Въпреки това, когато започва бизнес за закупуване и управление на вендинг машини в Германия, наречен DAP, същите процеси му отнемат повече от четири месеца и безкрайна документация, включваща редица органи и данъчни счетоводители. Освен това е струвало хиляди евро срещу само 50 паунда (64,57 долара) за британската му компания, казва той пред Ройтерс.

Въпреки че бюрокрацията е проблем за цялата икономика, 56% от респондентите в анкета на Германската търговско-промишлена палата (DIHK), публикувана на 29 октомври, посочват регулациите като основна грижа за сектора на услугите. От друга страна, според същото проучване респондентите от германския промишлен сектор са посочили рисковете за вътрешното търсене като свое основно притеснение, заедно с цените на енергията.

Дългите и скъпи процедури за сертифициране и одобрение пречат на малките и младите компании да навлязат на германския пазар, особено във финансовия или здравния сектор, казва Даниел Брайтингер, изпълнителен директор, отговарящ за стартиращите предприятия в Bitkom, германската асоциация на IT сектора Bitkom.

„Резултатът е, че иновациите се случват в други държави“, казва Брайтингер, чиято асоциация представлява 2200 компании.

Ограниченията остават

Свръхрегулациите изострят и недостига на работна ръка, като според доклад на DIHK за 2023 г. 50% от компаниите, работещи в сектора на услугите в Германия, заявяват, че трудно намират работници.

Много от професиите в сектора на услугите, включително адвокати, счетоводители и лекари, изискват специфични правни стандарти и сертификати, за да практикуват. В Германия обаче изискванията изглеждат по-строги и засягат по-широк кръг от професии. В страната 33% от общата работна сила е ангажирана в регулирани професии, което е доста над средното за ЕС ниво от 21% и най-високият дял от всички страни членки на съюза, сочат данни от доклад на Европейската комисия (ЕК) за 2021 г.

Марсел Криб, управляващ директор в Pretium Associates, казва, че строгите изисквания за наемане на работа в Германия затрудняват намирането на млади нови служители за компанията му, която се занимава с финансови консултации за средни предприятия: „Ние сме страната на титлите“, казва той пред Ройтерс.

Само 1,4% от базираните в Германия одитори са на възраст под 30 години поради дългите изисквания за обучение, а 31% са на възраст между 50 и 59 години, показва доклад от юли на Германската камара на счетоводителите.

Преодоляването на тези ограничения изисква да се привлече вниманието на политиците.

Но макар че производителите могат да разчитат на могъщото бизнес лоби BDI, което се описва като „Гласът на германската индустрия“, вътрешният сектор на услугите е изключително фрагментиран и се представлява от множество малки асоциации, оплакват се Криб и други мениджъри.

Показателно е, че статистическата служба на Германия публикува повече от 20 месечни набора от данни за промишления сектор, включително много подробни данни за автомобилния, химическия и фармацевтичния подсегмент. Месечните данни за услугите обаче се ограничават до продажбите на дребно, заетите в сектора и оборота в хотелиерството и ресторантьорството.

За Сирус де ла Рубия, главен икономист в Hamburg Commercial Bank, оскъдността на данните е най-добрият пример за слабото внимание, което политиците отделят на тази важна част от германската икономика.

„Това е демонстрация на пристрастен поглед върху икономиката“, казва Де ла Рубия.