Английската централна банка (АЦБ) понижи разходите по заемите за втори път тази година, но не посочи дали ще забърза с темпа на облекчаване на паричната политика, предупреждавайки, че държавният бюджет може да ускори инфлацията с до половин процентен пункт.
Осем членове на Комисията по паричната политика, ръководени от гуверньора Андрю Бейли, подкрепиха намаляването на основната лихва с 25 базисни пункта до 4,75 на сто. Катрин Ман беше единственият представител на регулатора с право на глас, който предпочете да запази лихвения процент на ниво от 5%, съобщава Bloomberg.
Решението на АЦБ беше широко очаквано от икономистите.
„Трябва да сме сигурни, че инфлацията остава близо до целта, така че да не понижим лихвените проценти твърде бързо или твърде много“, изтъква Бейли след края на заседанието. „Но ако икономиката се развива, както очакваме, има вероятност лихвените проценти да продължат да падат постепенно оттук нататък“.
Пътят на АЦБ към допълнително облекчаване на политиката беше усложнен както от бюджета на министъра на финансите Рейчъл Рийвс, представен на 30 октомври, така и от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
Сега Обединеното кралство планира годишни разходи за 70 млрд. паунда, почти половината от които ще се финансират чрез нов дълг. Междувременно Тръмп заплашва да наложи по-високи мита върху вноса, отприщвайки глобална търговска война.
Пазарите на облигации се стреснаха, като разходите по заемите на правителството на Обединеното кралство достигнаха едногодишни върхове след представянето на бюджета. Това събуди спомените за финансовия срив, предизвикан през 2022 г., когато минибюджетът на тогавашния британски премиер Лиз Тръс разтърси британските държавни облигации.
Представителите на АЦБ очакват инфлацията да остане над целта от 2%, на ниво от 2,2%, през следващите две години. След това техните прогнози показват забавяне до 1,8% през 2027 г.
Сега пазарите очакват лихвите да остават с почти половин процентен пункт по-високи, което би означавало по-рязко забавяне на ръста на потребителските цени и потенциално по-значими действия от страна на АЦБ.
Въпреки това регулаторът запази насоките си, изтъквайки, че „въз основа на развиващите се доказателства, постепенният подход за премахване на рестриктивната политика остава уместен“.
Сега инвеститорите очакват Федералният резерв на САЩ да предприеме намаления на лихвите със същия размер като АЦБ, като това ще е първата корекция на политиката след победата на Тръмп на президентския вот на 5 ноември.
По-рано през деня шведската централна банка засили облекчаването на политиката, като понижи лихвата с половин процентен пункт, а регулаторът в Норвегия задържа непроменен лихвения си процент.
В тримесечния доклад за паричната политика, който придружава решението на АЦБ, нейните представители изчисляват, че бюджетът на Рийвс ще нажежи инфлацията с половин процентен пункт в сравнение с прогнозата от август, достигайки връх от 2,8% през третото тримесечие на 2025 г.
Ръстът на потребителските цени в момента е под целта от 2%, на ниво от 1,7%, но прогнозите показват, че по-високите цени на енергията ще ги тласнат нагоре до 2,5% до края на декември. Новите бюджетни стимули ще повишат брутния вътрешен продукт (БВП) на Обединеното кралство с 0,75% при пиковия си ефект през следващата година.