Победата на Тръмп ще отекне в световната икономика

Победата на Доналд Тръмп в надпреварата за следващ президент на САЩ ще има икономически последици за оставалия свят, които вероятно ще бъдат много дълбоки и непосредствени, пише Ройтерс.

Докато световните лидери изпращат поздравления, Тръмп обяви в сряда, че е получил „мощен мандат“ да управлява.

Ако приведе в действие дори малка част от обещанията си – от по-високи мита до дерегулация, повече петролни сондажи и повече искания към партньорите на САЩ в НАТО, натискът върху федералните финанси, инфлацията, икономическия растеж и лихвените проценти ще бъде усетен във всяко кътче на света.

Републиканската партия на Тръмп си осигури и Сената и води с малка преднина във вота за Камарата на представителите, което може да улесни президента да облече в закони предложенията си и да прокара ключови назначения.

„Фискалните обещания на Тръмп са сериозен проблем за американската икономика и за световните финансови пазари, тъй като предвещават значително разширение на вече прекомерния дефицит, докато той заплашва да подкопае ключови институции“, коментира Ерик Нилсен, главен икономически съветник в UniCredit.

„Трябва да заключим, че Тръмп представлява сериозна и до момента до голяма степен подценена заплаха за американския облигационен пазар и следователно за световната финансова стабилност“, допълва той.

Вносните мита, включително универсално мито от 10% върху вноса от всички страни и мито от 60% върху вноса от Китай, са ключов стълб в политиките на Тръмп и вероятно ще имат най-голямо глобално влияние.

Митата възпрепятстват световната търговия, понижават растежа за износителите и натежават върху публичните финанси на всички замесени страни. Те вероятно ще ускорят инфлацията в САЩ, принуждавайки Федералния резерв да действат с по-строга парична политика.

Международният валутен фонд (МВФ) вече характеризира световния растеж като слаб, като повечето страни постигат „вяло“ разширение. Нов удар за световната търговия вероятно ще представлява риск за понижаване на прогнозата за растеж на глобалния БВП от 3,2% догодина.

Компаниите предимно прехвърлят разходите за внос на клиентите, затова митата вероятно ще ускорят инфлацията за американските купувачи, принуждавайки Фед да задържи лихвите високи за по-дълго време или дори да промени курса и да ги повиши отново.

Тази вероятност ще бъде дори по-голяма, ако Тръмп изпълни обещанията си за разходите и данъците, които може да увеличат дълга на САЩ със 7,75 трлн. долара до 2035 г., сочат данни на Комитета за отговорен федерален бюджет.

„По-висока инфлация би натежала върху местното търсене, особено ако налага ограничителна парична политика, с отрицателно въздействие върху растежа“, коментира Анис Бенсаидани от BNP Paribas.

Китай, Мексико на мушка

За нововъзникващите пазари, които разчитат на доларово финансиране, подобен политически микс ще оскъпи заемането на средства и ще нанесе двоен удар освен изгубения износ. Същите сили, които може да ускорят инфлацията в САЩ, може да натежат върху цените другаде, особено ако Тръмп наложи прекомерни мита на Китай, както обеща.

Като най-големия износител в света Китай отчаяно се стреми да съживи растежа, затова може да потърси нови пазари за стоки, които са изключени от САЩ, и да предлага продукти другаде, особено в Европа.

Централните банки вероятно ще реагират бързо, тъй като нагласите на бизнеса, особено в разчитащите на търговията отворени икономики, бързо ще се влошат.

„Дори преди спад [на бизнес доверието] в проучванията ЕЦБ може да бъде изкушена да ускори понижението на лихвите си до неутрална ставка от 2%, а след като митническите политики на САЩ станат по-ясни, би било разумно да намали лихвите под неутралното ниво“, коментира Грет Фузеси от JP Morgan.

Правителствата вероятно също ще отговорят на американски вносни мита, като попречат още повече на търговията и забавят още повече растежа на световната икономика.

Високи лихви на Фед и по-ниски лихви в останалите страни ще подкрепят и долара, както показа спадът с 1,5% в стойността на еврото и на йената, създавайки още повече проблеми на нововъзникващите пазари, тъй като над 60% от международния дълг е деноминиран в долари.

Мексико може да понесе най-тежкия удар предвид реториката на Тръмп за затваряне на границата на фона на влошаващите се вътрешни перспективи.

„Мексико е в най-голяма опасност“, казва Джон Харисън от TSLombard. Мексиканското песо отбеляза спад от 3% спрямо долара.

Мексико е особено уязвима страна, тъй като търговското напрежение и заплахите от депортиране може да задълбочат местни проблеми като картелната дейност и неуспеха на правителството да ограничи насилието, отбелязва Харисън.

Сред потенциалните победители е Бразилия, която може да се радва на по-голяма търговия с Китай предвид факта, че Пекин замени целия си внос на соя от САЩ с бразилска, когато избухна търговско напрежение в първия мандат на Тръмп.

Но Европа също може да понесе допълнителен удар от увеличени разходи за отбрана, ако Тръмп намали подкрепата за НАТО.

Старият континент разчита на американското военно присъствие от края на Втората световна война и в момент, когато краят на войната на Русия в Украйна не се вижда, Европа ще бъде принудена да запълни празноти, оставени от оттегляне на САЩ.

Но държавният дълг в Европа вече е близо до 90% от БВП, затова финансите са ограничени и правителствата ще имат затруднения да стимулират икономика, която страда от търговски бариери, докато същевременно финансират военни разходи.

Усилията на Тръмп за дерегулация вероятно ще отнемат повече време, но постигнати международни договорености, които целят да направят банките по-устойчиви, известни като Базел III, може да станат първата жертва.

Новите правила трябва да влязат в сила от 1 януари и ръководителите вече обсъждат дали трябва да продължат напред дори ако САЩ се оттеглят.