Как „болният човек на Европа“ заразява останалата част от континента

Може да изглежда, че няма смисъл в това да се опитваме да идентифицираме „болния човек на Европа“, когато целият континент е започнал да прилича на болнично отделение. Но именно защото най-тежкоболният пациент е и най-важен, останалата част от еврозоната страда, пише Telegraph.

По-рано този месец официалните прогнози за икономическия растеж на Германия преминаха от лоши към по-лоши. Вместо да постигне 0,3% разширение, най-голямата икономика в еврозоната вероятно ще се свие с 0,2% след спада от 0,3% за миналата година.

Става ясно, че ориентираният към производството и износа пазар на Германия е пострадал от двойния удар на по-високите енергийни разходи след нахлуването на Русия в Украйна и забавянето на търсенето на нейните стоки в Китай. Това е вярно, но определено не и цялата история.

Реалността е, че германската икономика пострада доста преди пандемията от Covid-19, което означава, че тя вече беше в особено лошо състояние, за да устои на последвалите геополитически и икономически сътресения. Между 2016 г. и 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия е нараснал само с 1% в сравнение с 5% за останалата част от еврозоната и повече от 10% за САЩ.

Силният пазар на труда в Германия в началото на века е продукт на реформите в тази в връзка, които поддържаха таван на разходите. Но след кризата с държавния дълг през 2010 г. другите страни се обединиха, постепенно подкопавайки предимството на Германия. Повишените цени на руския газ само влошиха тази ситуация.

През септември Марио Драги, бившият италиански премиер и гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ), изготви доклад от 400 страници за това как да се стимулира европейският растеж. Докладът беше пълен с полезни съвети. Драги казва, че ЕС е изправен пред „бавна агония“ без някои доста радикални реформи.

Наред с други неща, той призова за повече публични инвестиции, облекчаване на регулациите, свързване на енергийните мрежи за намаляване на разходите за енергия и, най-важното, много по-интегрирани финансови пазари. Ако така прехваленият единен пазар на ЕС може да бъде разширен до банковите сметки и капиталовите пазари, големите спестявания на домакинствата в Европа най-накрая биха могли да бъдат насочени към продуктивни инвестиции в рамките на блока.

Това е прекрасна идея. Но това няма да се случи, не на последно място защото германският истаблишмънт е зает да върти педалите в обратната посока. Съюзът на капиталовите пазари беше предложен за първи път преди повече от десетилетие, но все още остава толкова далеч от реализиране.

Всяка страна в Европа смята, че ще бъде отслабена, ако няма собствена фондова борса – няма значение, че това е крайно неефективен начин за набиране на капитал през XXI ви век.

Пример за това е опозицията срещу поглъщането на германската Commerzbank от италианската UniCredit, подчертавайки самоунищожителния протекционизъм на Берлин.

Намаляването на броя на банките в Европа ще позволи на останалите в сектора да станат по-ефективни и по-печеливши. Това от своя страна ще ги освободи да отпускат повече заеми на европейски компании, намалявайки цената на капитала и спомагайки за ускоряване на икономическия растеж.

Широко разпространено е мнението, че повечето сливания – и в частност обвързването на банките – унищожават стойността и че позволяването на банките да се разрастват в крайна сметка създава главоболия на правителствата, когато следващата финансова криза неизбежно удари.

Разбира се, някои от банковите сливания в навечерието на финансовата криза едва ли са най-добрата реклама. Не помага и фактът, че шефът на UniCredit Андреа Орсел беше банкерът, който организира злополучното придобиване на ABN Amro от Royal Bank of Scotland през 2007 г.; а Сливането на Commerzbank с Dresdner Bank през 2009 г. е класически пример за двама пияници, които се облягат един срещу друг, за да запазят равновесие.

Но Германия е наводнена от банки: през 1957 г. има 13 359 германски банки, 3578 през 1997 г., като сега техният брой възлиза на 1403. Със сигурност никой не спори, че тази консолидация няма да е положителна за Германия.

И ако еврозоната иска да се измъкне от икономическия коловоз, в който се намира в момента, политиците ще трябва да приемат, че банковата индустрия в региона все още е твърде фрагментирана. Икономиката на САЩ бързо се насочва към това да стане два пъти по-голяма от тази на ЕС (БВП от 29 трлн. долара в сравнение с малко над 19 трлн. долара за блока). Показателен е и фактът, че JP Morgan, най-голямата банка в САЩ, е по-голяма от петте най-големи банки в ЕС взети заедно.

Трябва да се отбележат три точки относно банките, които са твърде големи, за да фалират. Първото – вече е твърде късно, те вече са закъсали. Второто е, че Commerzbank прекара голяма част от последното десетилетие, влизайки от криза в криза, обременена от високи разходи и борейки се със слаб растеж.

UniCredit, от друга страна, свърши добра работа, за да разреши проблема си с лошите кредити и да се върне към растеж. Тя вече притежава HypoVereinsbank, голям германски кредитор, така че едно добре организирано сливане би трябвало да доведе до значителни икономии на разходите. 

Третият момент е, че европейските банкови регулации са много по-строги, отколкото бяха преди финансовата криза и кредиторите в блока са много по-добре капитализирани (всъщност това е една от причините да има близо нулев ръст на кредитите в еврозоната през последните 15 години).

Това обаче е стабилността на гробището. Ако няма да разхлабвате правилата за капиталова адекватност, трябва да позволите на банките да измислят други начини да станат по-ефективни.

Разбира се, UniCredit вероятно не си е направила никаква услуга по начина, по който изгради дела си в Commerzbank тайно, когато купи голяма част от акциите от германското правителство.

Въпреки това, твърдението на канцлера Олаф Шолц, че тактиката на италианския кредитор се равнява на „неприятелска атака“ и предупрежденията на Commerzbank, че поглъщането ще доведе до загуба на работни места (да, това е смисълът), намирисват повече на наранена тевтонска гордост и завоалирани призиви към протекционизъм, отколкото на студена, твърда търговска логика.

Европа твърди, че развива единен пазар и следователно е търговски блок с икономическа тежест, за да се справи с конкуренцията от САЩ и Китай. Но докато не интегрира банките и капиталовите пазари, големите спестявания ще останат фрагментирани, разходите за правене на бизнес ще бъдат глобално неконкурентоспособни и ЕС ще продължи да изостава от останалите.