Простичките икономически обяснения не спират да се провалят - и има защо

Инвеститорите обичат простите истории, а икономистите с удоволствие им угаждат. Има обаче един малък проблем: очевидните истории за американската икономика са били многократно погрешни след пандемията от Covid, пише колумнистът на Wall Street Journal Джеймс Макинтош.

Три основни предположения са в основата на простите истории: държавните разходи имат значение, паричната политика има значение и съществува естествена връзка между растежа, безработицата и инфлацията. Нито едно от трите предположения не се оказа надеждно през последните четири години, но всяко от тях изглежда очевидно вярно, заложено в самата структура на икономиката. С една дума, това е объркващо.

Всяко от трите допускания понякога доминира в дебата.

Държавните разходи бяха първите, които сигнализираха ускоряваща се инфлация. През 2021 г. бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс и бившият главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Оливие Бланшар предупредиха, че пакетът от стимули на стойност 1,9 трлн. долара на президента Джо Байдън е твърде голям предвид липсата на свободен капацитет в икономиката.

И разбира се, инфлацията се ускори, а те се оказаха прави. Големите харчове, когато икономиката вече е разгорещена, водят до инфлация. Простичко е.

Въпреки това правителството продължи да харчи в условията на гореща икономика. През последните две години – доста след пандемичните стимули – федералният дефицит е по-голям като дял от икономиката от когато и да било след Втората световна война, като изключим дълбоката рецесия след фалита на Lehman Brothers през 2008 г. и самата пандемия. Икономиката в същото време продължи да расте неумолимо, като през всички тримесечия, с изключение на едно, се разширяваше по-бързо от оценката на Федералния резерв за дългосрочното устойчиво равнище. Така че инфлацията би трябвало да продължи да се ускорява, нали? Ами... не.

Бланшар твърди, че стимулите в крайна сметка са имали по-малко въздействие, отколкото е очаквал, тъй като голяма част от тях са били спестени, което е изгладило ефекта с течение на времето.

Скокът на инфлацията обаче е също толкова лесно обясним с продължителните затруднения по веригата на доставките – това, което председателят на Фед Джером Пауъл първоначално определи като „преходни“ проблеми, преди те да продължат толкова дълго, че думата се оказа грешна. След като те бяха разрешени, инфлацията се забави.

Паричната политика също не е особено полезна в прогнозирането. По думите на един от ръководителите на Фед, ако бяхте попитали който и да е авторитетен икономист какво ще се случи с икономиката, ако в рамките на малко повече от година повишите лихвите от нула до над 5%, той щеше да прогнозира дълбока рецесия. Вместо това всичко се оказа наред.

Фед смяташе, че ще укроти инфлацията, като намали търсенето, но откакто започна да повишава лихвите, потребителското търсене се разширява толкова бързо, колкото и преди пандемията, и изглежда се ускорява. Ако по-високите лихви влияеха на търсенето, то поне би трябвало да нараства по-бавно.

Останалите привърженици на монетаризма на Милтън Фридман имаха успех за кратко, тъй като прогнозираха, че необузданото печатане на пари от страна на Фед ще доведе до инфлация. Свръхпростият модел на разглеждане на най-широкия измерител на парите в САЩ, или М2, показа рязко нарастване на паричните средства в банковите сметки, което според монетаристите е сигурен знак за предстояща инфлация.

Но макар че моделът изглеждаше работещ – последвалата инфлация беше изключително висока, той прогнозира дълбоки проблеми занапред, може би дори дефлация и със сигурност рецесия, тъй като М2 се сви на годишна база за пръв път в съвременната история. Засега това не е вярно.

Пазарът на труда също е объркан. В повечето макроикономически модели е заложена някаква версия на т.нар. крива на Филипс, която показва баланс между безработицата и инфлацията, но в действителност това не се случва. От пандемията насам не се наблюдава връзка между безработицата и заплащането или безработицата и инфлацията. Бланшар и бившият председател на Фед Бен Бернанке разработиха нов модел, отчитащ колко безработни има за всяко обявено работно място – но според тях пазарът на труда трябва да отслабне повече, отколкото досега, за да се забави инфлацията.

В този момент икономистите биха вдигнали ръце и казали – чакайте, нещата са сложни. Да! Проблемът е, че ние разбираме сложността само със задна дата, а инвеститорите са склонни да се фокусират върху едно нещо в даден момент. Сега например знаем, че производителността изглежда е нараснала бързо и че масовата имиграция е увеличила работната сила, което е объркало уравнението на Бернанке-Бланшар и е помогнало да се намали натискът върху заплатите и да се разшири производството.

Инвеститорите, които все още имат трогателна вяра в икономическите прогнози, трябва да разгледат консенсуса отпреди една, две и три години.

Според редовното проучване на Consensus Economics през октомври 2021 г. се очакваше икономиката на САЩ да нарасне с 4% през 2022 г.

Към октомври 2022 г. този ръст за годината е спаднал до 1,7% и икономистите са сигурни, че рецесията е неизбежна. Медианата прогноза на Фед беше още по-депресираща, като предвиждаше растеж от едва 0,2% за 2022 г. Икономистите от частния сектор прогнозираха растеж от 0,2% за 2023 г.

Последните данни показват, че брутният вътрешен продукт всъщност е нараснал с 2,5% през 2022 г., а към октомври 2023 г. икономистите отново прогнозираха растеж от 2,2% за 2023 г. (макар че дори и той беше твърде нисък), но за тази година те предвидиха едва 0,9%. Сега? Отново се върнаха към очаквания за ръст от 2,6% за тази година, но само за 1,7% за следващата година.

Последните развития подсказват, че ако икономистите са прави този път, това ще бъде по-скоро късмет, отколкото преценка. Икономиката многократно е отказвала да направи това, което основните модели предполагат, че трябва да направи, и никой не знае дали оправданията – спестени пари от стимули, закъсали вериги за доставки, производителност, имиграция – са били еднократни, или дали догодина ще има нова причина, която да обясни защо моделите са били грешни.

Простите истории могат да бъдат много полезни, когато се изследва поведението на пазарите, но не очаквайте от тях да обяснят икономиката.