Изгубеният потенциал на Беларус

Въпреки някои признаци на устойчивост при външния натиск, особено от 2020 г. насам, дългосрочните икономически перспективи пред Беларус остават замъглени заради структурната неефективност на страната, силната зависимост от Русия и намаляващия дял на световните пазари.

През есента на 2016 г. Emerging Europe, в сътрудничество с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), организира Outlook on Belarus, събитие, което съвпадна с признаването на страната за една от 10-те най-добре развити икономики в света от Световната банка. Докладът, който придружаваше събитието, подчертава, че макар да са необходими повече реформи в икономиката и политическата система на страната, настъпват положителни промени.

По това време Беларус наистина изглеждаше, че се движи в правилната посока. Нова, млада порода предприемачи и държавни служители търсеше вдъхновение на запад, а не на изток. Сектори като ИТ бяха активно насърчавани да се развиват – без държавна намеса – от властите, чуждестранните инвестиции бяха активно ухажвани. Страната оставаше де факто диктатура, водена от същия лидер от 1994 г. насам, но имаше истинското усещане, че промяната е в ход и че Минск най-накрая е готов да отвори икономиката и политическата си система за конкуренцията.

Всичко това се промени през август 2020 г., след изборите, които дългогодишният лидер на страната Александър Лукашенко почти сигурно загуби от Святлана Цихановска, съпруга на задържан дисидент, на която беше позволено да се кандидатира, тъй като, по нейните собствени думи, „те не смятаха обикновената домакиня като заплаха”.

Последствията от изборите, които Лукашенко обяви, че печели с неправдоподобните 80% от гласовете) потопиха Беларус в икономическа несигурност, изострена от бруталното потушаване на несъгласието. Хиляди опозиционери бяха хвърлени в затвора, много от които са лишени от свобода до днес), бяха въведени и сериозни западни санкции.

Ограничителните мерки са насочени към ключов износ, включително петролни продукти и калиеви торове, които са основни източници на приходи за беларуската хазна. До 2021 г. Европейският съюз (ЕС) и САЩ санкционираха държавни предприятия и финансови институции в опит да притиснат режима на Лукашенко икономически. Въздействието е бързо: външната търговия се влоши, инфлацията скочи до двуцифрени числа, а беларуската рубла претърпя периодични девалвации.

Санкции, адаптация и икономическо напрежение

Икономиката на Беларус до изборите през 2020 г. се определяше от до голяма степен непокътната система в съветски стил, със силен държавен контрол върху основни сектори, като производство, нефтохимическа промишленост и селско стопанство. Растежът беше бавен, средно около един до два процента годишно от 2014 г. до 2019 г., със значителен инфлационен натиск. Т.нар. „социален договор“ с държавата, където гражданите получават икономическа стабилност в замяна на политическо съгласие, започна да се напряга поради бавния растеж на заплатите и влошаващия се жизнен стандарт.

Икономическият модел на страната започна да демонстрира, че не може да осигури устойчив растеж, тъй като структурните слабости задушават иновациите в сектори, контролирани от държавата, и диверсификацията. Тази стагнация се прояви в разширяващата се разлика в благосъстоянието със съседните страни от ЕС. БВП на глава от населението на Беларус спадна до около 52,5% от средното за ЕС до 2022 г., ниво, наблюдавано за последно в средата на 90-те години.

Силната зависимост от Русия за енергийни субсидии и експортните пазари усложни тези предизвикателства. Докато търговията с Русия често осигурява буфер, тя също ограничава икономическата автономия на Беларус. Приблизително 40% от износа на Беларус е отивал в Русия преди 2020 г. Оттогава този дял се повишава непрекъснато и достига около 6%, което илюстрира задълбочаването на зависимостта след налагането на санкции от Запада.

Някои сектори, като селското стопанство и производството, демонстрират устойчивост, често подкрепени от държавата и пренасочената търговия през Русия, но основните проблеми продължават да съществуват.

Контролът върху цените и държавната намеса задържаха инфлацията, но с цената на задушаване на инвестициите. Темпът на растеж на БВП, който достигна 5,5% в началото на 2024 г., се очаква да се забави значително, с прогнози за стагнация до 2025 г., тъй като ограниченията на капацитета и продължаващите санкции влошават перспективите.