Кр. Георгиева: По-широк конфликт в Близкия изток носи риск от допълнителна радикализация

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева определи като "огромна трагедия" разрастването на конфликта в Близкия изток.

В първото си интервю за започващия днес втори мандат, дадено съвместно за БНР и БНТ, Георгиева коментира, че засега икономическите последици са основно за страните от региона.

В Ню Йорк на срещите на ООН Георгиева е обсъдила ситуацията с лидери на държавите, които са в съседство с конфликта.

"И това, което чувам от тях, разбира се, е голяма тревога. Разширяване на конфликта ще се отрази не само непосредствено на населението там, но ще се отрази на настроенията на хората в тези страни, опасност от радикализация е", заяви Георгиева.

Тя потвърди пълната подкрепа на МВФ за Украйна и похвали доброто представяне на украинската икономика въпреки бушуващата руска война срещу страната.

На въпрос на БНР за критиките срещу фонда заради оценката на икономическото представяне на държавата - агресор, Георгиева отговори, че това е задължение на фонда. Членовете му са разделени дали трябва да се оцени руската икономика или не, докато продължава войната срещу Украйна.

"Нямаме никакво намерение да бъдем фактор за това войната да стане по-жестока. Нашата цел е да помогнем на Украйна да премине преди през един много труден период от своята история и да бъде, да се надяваме, не толкова далече в бъдещето, мирна страна, която е напът да стане член на Европейския съюз (ЕС)", изтъква Георгиева.

България има шанс да се присъедини към еврозоната през 2025 година, смята директорът на МВФ. Според Георгиева инфлацията остава единственият проблем пред членството във валутния съюз.

Във все по-несигурните времена е добре за България да бъде член на еврозоната, коментира тя. Георгиева припомни, че заради обвързаността на лева с еврото във валутния борд практически Европейската централна банка определя политиките:

"Ние имаме място на масата, но тъй като не сме членове, нашият глас не е равностоен на този на останалите страни - те взимат решения, които ни влияят на нас, а ние не сме част от взимането на тези решения", изтъкна Георгиева.

Тя добави, че опцията за въвеждане на еврото у нас догодина остава на дневен ред.

"България се справя много добре с изискванията за влизане в еврозоната с изключение на едно - и това е инфлацията. Там също виждаме положителни резултати, но все още инфлацията не е там, където трябва да бъде, за да бъде покрит и този показател за влизане в еврозоната. Във Фонда ние смятаме, че шансът на България да влезе в еврозоната през 2025 година остава", отбеляза Георгиева.

Тя коментира и казус, свързан с икономиката на САЩ.

Ако бъде продължителна, стачката на пристанищните работници в Източното крайбрежие в Съединените щати и крайбрежието на Мексиканския залив може да доведе сериозни проблеми по веригите на доставки и да окаже влияние върху представянето на американската икономика, предупреди управляващият директор на МВФ.

45 000 пристанищни работници преминаха към стачни действия в най-голямата проява от подобен характер за последните 50 години с искане за по-високи възнаграждения.

Ако ситуацията бързо бъде разрешена, няма да се стигне до сериозни последици, смята Георгиева.

"Ако тя е продължителна, това води до рискове да се върнем към някои от спомените от времето на пандемията, когато някои стоки на някои места не се появяват навреме. Защото това е важно - защото САЩ постигат добри резултати в борбата с инфлацията“, изтъкна още тя. „И интересът, разбира се, е тези резултати да бъдат съхранени, за да може Федералният резерв да продължи с политиката на намаляване на лихвите".