Финансовият свят показва как доверието може да бъде загубено и после възстановено

Финансовите институции в САЩ имат дълга история за това как може да се загуби доверието - като се започне от Голямата рецесия (1929 година), ако не и с краха на Нидерландската Източноиндийска компания през 1796 година, пише в коментар за Bloomberg Алисън Шрагер. Но финансовите институции имат дълга история и в създаването на системи за изграждане, поддържане и възстановяването на доверието след това, както и на научени уроци, които могат да бъдат приложени в цялата икономика.

Носителят на Нобеловата награда за икономика Робърт Мъртън коментира, че клиентите избират финансова институция по два признака - вярват, че действа почтено и че действа компетентно. Но в днешния свят е невъзможно да се проследят всички връзки и контакти на компаниите, с които работим. Затова инвеститорите разчитат на други методи, с които да определят може ли да се има доверие на компанията - прозрачност, проверка и регулация.

Регулациите понякога са достатъчни, за да изградят доверие - държавните органи ги извършват, базирайки се на прозрачност и проверки. Но и самите компании могат да се саморегулират, категорична е Шрагер.

Анализаторът отбелязва, че на финансовите пазари ежедневно се извършват трансакции за милиарди долари и доверието е ключово за всички участници. След Голямата рецесия през 1929 година регулациите бяха това, което върна доверието на пазара и днес инвеститорите продължават да се доверяват на Комисията по ценни книжа и борсите (създадена именно за преодоляване на негативните ефекти от финансовия колапс в началото на 30-те години на миналия век).

Регулацията обаче не е лек за всичко и дори нещо повече - ако тя не е добре изработена, води до още по-лоши резултати, казва експертът и допълва, че има правила, които постановяват консултантите например да действат "в най-добрия интерес" на своите клиенти. Никой обаче не обяснява какво означава "най-добрия интерес", коментира Шрагер. Тоест в тази регулация има лошо дефинирани моменти, което кара повечето съветници да правят това, което правят всички финансисти на пазара, минимизирайки риска.

По този начин обаче не се отчитат специфични нужди на клиенти и техните  позиции могат да бъдат изложени на по-голяма волатилност и финансовият съветник да загуби доверието на клиента си, просто правейки това, което правят всички останали на пазара.

И ето една по-добра "регулация" - когато финасовите съветници получават твърдо заплащане, а не процент от приходите за клиента. Тогава те ще имат стимул да отговорят на нуждите на клиента, дори и да имат портфолио, създадено в пълен разрез с настроенията на пазара.

Обикновено, когато дадена финансова регулация не работи, пазарите намират начин да я заобиколят и това намалява прозрачността и съответно доверието в действията на институциите.

Финансовият свят се нуждае от прозрачност, за да може да му се доверим, отбелязва още експертът. Но това не е толкова просто, защото понякога има прекалено много информация или тя е много сложна, или самите продукти са много сложни, което реално прави действията след това непрозрачни. "Кой има времето и експертизата да чете хиляди страници в един инвестиционен проспект", коментира още Алисън Шрагер.

Затова тук алтернативата е верификация, която може да дойде от проверката как инвестицията работи при определени пазарни условия.

Но и верификацията сама по себе си не е достатъчно условие и има своите ограничения.

Като цяло обаче регулации, проверки и прозрачност са основите на доверието, които могат да помогнат и за други сектори - независимо дали става въпрос за мерки за околнаата среда или жилищния пазар. Но регулациите трябва да са добре премислени и да не бъдат спускани "отгоре надолу" и трябва да насърчават конкуренцията и доброто поведение.

Има един последен, но много важен урок от финансовата индустрия и той е, че доверието се гради и в двете посоки - и от регулаторите към инвеститорите, и от инвеститорите към регулаторите. Спомнете си здравната система, в която доверието се срина след пандемията, пише в заключение редакторът на Bloomberg. Причината е, че нито една от страните никога не се е доверявала на другата.