На американците може да им бъде простено, че са малко самодоволни, когато става въпрос за икономика. Най-известният главен изпълнителен директор в страната, Джейми Даймън, определи бума на страната като „невероятен“, а най-стимулиращото списание The Atlantic – като „суперзвезда“. („Ако икономиката на САЩ беше спортист, в момента щеше да е ЛеБрон Джеймс в пика на кариерата му. Ако беше поп звезда, щеше да е Тейлър Суифт“, пише изданието).
Намалението на основната лихва на Федералния резерв на САЩ с 50 базисни пункта предполага, че американската централна банка приема, че змеят на инфлацията е убит, пише Bloomberg.
САЩ доминират индустриите на бъдещето в изключителна степен. Общо 61% от глобалното финансиране за стартиращи AI компании отива в американски дружества в сравнение със 17% за китайски и 6% - за европейски. САЩ привличат 50% от глобалното частно финансиране за квантови изчисления в сравнение със само 5% за Европа. Три гигантски американски компании представляват 65% от световния пазар за облачни изчисления и т.н.
САЩ също така доминират и в много от по-традиционните индустрии, от химикали до целулоза. Ако световната икономика се раздели на конкуриращи се блокове, както предупреждават песимистите, тогава САЩ ще продължат да процъфтяват.
Има обаче пукнатини дори в тази продуктивна машина. Изключителното господство на американските технологични компании от "Великолепната седморка" не е непременно нещо добро. Тези голиати може би трупат иновации, вместо да им позволят да се разпространят в по-широката икономика.
Някои от основните икономически показатели на страната също мигат в червено. Най-ярката сигнална лампа е тази на държавния дълг. Нито Камала Харис, нито Доналд Тръмп – за когото това всъщност е изненадващо, имат надежден план за справяне с проблема. Напротив: и двамата кандидати за президент на САЩ предлагат увеличаване на разходите и съкращаване на приходите, което още повече ще изостри проблема. В един момент вероятно пазарите ще се намесят и ще приложат болезнен електрически шок.
Здравната статистика на САЩ е сравнително мрачна. Французите могат да очакват да живеят шест години по-дълго от американците, считано от 2021 г., а германците – с 4,3 години по-дълго.
Делът на американците, класифицирани като затлъстели, се е увеличил от 15% през 1980 г. до 41,9% днес, най-високият процент в напредналия свят. Затлъстяването е свързано с широк спектър от други заболявания, включително сърдечни заболявания, депресия, хипертония, рак, диабет, които засягат 13% от населението.
Образователната статистика също е отчайваща. През 2022 г. САЩ се класират на 34-то място в света по математически умения, според тестовете на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), които се правят на 15-годишните ученици. През 2023 г. 13-годишните в САЩ са постигнали най-слаби резултати по математика и четене от десетилетия. Резултатите на ACT, популярен тест за прием в колеж, намаляват за шеста поредна година. Само 7% от тийнейджърите в САЩ са постигнали най-високото ниво на умения по математика в тестовете PISA в сравнение с 23% от южнокорейците.
САЩ традиционно компенсират недостатъчната си образователна система със системата за висше образование от световна класа и способността да внасят таланти от чужбина. Това обаче също е под заплаха. Университетите започват да приличат на General Motors от 70-те години на миналия век, измъчвани от инфлация и административно раздуване, като отстъпват лидерството си на чуждестранни конкуренти.
Две трети от американските университети влошават позициите си в международните класации, съставяни от Quacquarelli Symonds QS, образователна консултантска компания, докато 68% от китайските университети подобряват класирането си. Шест американски университета, класирани в топ 100, паднаха с десет или повече места.
Преди десетилетие американските университети лесно бяха водещи в света по отношение на издаването на многократно цитирани научни статии, според Nature Index, който проследява 82 водещи научни списания. Днес Китай е на първо място.
Американските университети все още са магнит за таланти, а чуждестранни студенти – най-много от Китай и Индия, са основна група в докторските програми в STEM дисциплините. Все по-голям брой студенти обаче избират да се върнат у дома. Например 80% от китайските студенти, които са учили в САЩ през 2007-2017 г., са се върнали в страната си в сравнение със само 25% през 1978-2007 г.
Имиграционната система на САЩ също спомага за отлива: дори тези, които искат да останат, трябва да прескочат серия от обръчи, които могат да доведат до разочарование.
Справянето с тези проблеми би било трудно дори за най-мъдрите политици. Във Вашингтон обаче точно мъдрите политици са в най-голям недостиг. Републиканците и демократите са в остро несъгласие как да решат най-належащите проблеми на Америка. Демократите настояват за по-приобщаващи политики, дори за сметка на отличните постижения, а републиканците настояват за повече имиграционни ограничения, дори за сметка на икономическата ефективност. Ето така горчивата враждебност между двете партии обрича на парализа всякакви политики.
Няма съмнение, че САЩ в момента са световната икономика със статут на суперзвезда, като се има предвид липсата на иновации в Европа и застаряващото население на Китай. Дори суперзвездите обаче могат да живеят над възможностите си – може и да има нещо от Тейлър Суифт в американската икономика, но има и много от късния Елвис Пресли в Лас Вегас.