Китай се изправя пред риск да изпадне в дефлационна спирала

Китай се намира на прага на дефлацията и все повече икономисти призовават за повече фискални стимули в страната. Пекин обаче все още не действа достатъчно смело, пише Wall Street Journal.

Докато голяма част от Запада се бори с инфлацията през последните няколко години, Китай е изправен пред обратното. В страната се натрупва дефлационен натиск.

Потребителските цени в Китай през август се повишават с 0,6% спрямо година по-рано, но това се дължи до голяма степен на цените на храните, които бяха повлияни от екстремното време. Като се изключат волатилните цени на храните и енергията, основната инфлация в страната се повишава със само 0,3%.

Друг начин да се разгледа това е така нареченият т.нар. дефлатор на БВП, който е разликата между номиналния и реалния растеж на БВП на Китай, представляващ широки промени в цените. Според този показател Китай вече е в дефлация пет поредни тримесечия.

Сривът на жилищния пазар затрудни цялата икономика. Строителните компании и свързаните с тях сектори като материалите намалиха своите инвестиции.

Домакинствата, за които собствеността отдавна е най-важният актив за изграждане на богатство, затягат кесиите. По-ниските потребителски разходи тласнаха цените надолу, което оказва натиск върху корпоративните печалби и – на свой ред, върху заплатите. Това рискува да създаде порочен кръг и да укрепи дефлацията.

В скорошна бележка анализаторите на Morgan Stanley посочват, че дефлацията сега е „обществен враг №1“ на Китай.

Вместо директно да стимулира домакинствата за увеличаване на потреблението, Пекин избра да подкрепи производствения сектор. Това доведе до излишък на капацитет в много сектори, който в крайна сметка си проправя път към задграничните пазари.

Въпреки че мерките подкрепиха износа на Китай – през август ръстът достига 8,7% на годишна база, излишният капацитет оказва допълнителен натиск върху цените. Индексът на цените на производител в Китай пада от близо две години.

Ръстът на износа на Китай вече предизвиква безпокойство в много страни и задейства търговски бариери в различни сектори. Това означава, че скоро може да стане по-трудно да се разчита само на износа, за да се продължи със стимулирането на растежа.

Нещо повече, по-нататъшните инвестиции в производството и износа не се справят с основната причина за проблема: мудният жилищен пазар. Обявената през май политика за закупуване на непродадени апартаменти, които да се използват като достъпни жилища, е в правилната посока за намаляване на жилищните запаси. Местните власти обаче, които са натоварени с покупките, са силно засегнати заради намаляващите продажби на земя и данъчните приходи, което ограничава пространството им за маневриране.

Изглежда обаче малко вероятно Китай да се откаже от политиката си – поне засега. Пекин не е склонен да пръска пари за директно повишаване на потреблението. Това според властите е по-скоро временно решение, докато подкрепата на индустриите има предимството да изгради дългосрочен капацитет.

Подпомагането на производството, особено в стратегически индустрии с висока добавена стойност, като производството на електромобили и новите енергийни технологии, помага за създаването на национални шампиони, друга ключова цел на индустриалните политики на Китай.

В един момент Пекин вероятно ще достигне прага на болка в икономиката, който ще го принуди да предприеме по-решителни действия. Една от възможностите би била да се прехвърлят повече средства към местните правителства, като им се помогне да абсорбират излишните имоти.

Дори това обаче няма да успее да преориентира китайската икономика към по-устойчиви двигатели на растеж, като вътрешното потребление. Чуждестранни анализатори и икономисти от инвестиционни банки призовават за това вече повече от десетилетие. То обаче би изисквало дълбоки структурни реформи и фундаментална промяна на мисленето в Пекин.

Нещата ще трябва да се влошат много в Китай, преди да настъпи истинска промяна.

Данни на китайската централна банка показват, че кредитирането в страната продължава да се охлажда на фона на потиснатите настроения на бизнеса и потребителите. Съвкупното финансиране, широка мярка за кредитиране, се е увеличило с 3,03 трлн. юана, или 427 млн. долара, според изчисления на Bloomberg, направени на базата на данни на централната банка на страната.

Финансовите институции са предложили 906,85 млрд. юана нови заеми през месеца, според изчисленията на агенцията. Икономисти очакваха стойността на новите заеми да надвиши 1 трлн. юана.

Данните засилват опасенията дали китайската икономика ще постигне целта на властите за растеж от 5% тази година.

Китайското правителство ускори продажбите на облигации, за да компенсира спада при кредитирането, което отразява безпокойството сред централните банкери относно импулса на икономиката. Местните власти са издали през миналия месец специални облигации за близо 700 млрд. юана. Приходите от тези емисии се използват главно за инвестиции в инфраструктура. Това е най-голямото месечно предлагане от юни 2022 г., според данни, събрани от Bloomberg.

Правителството също така настоява за намаляване на разходите за ипотеки като част от усилията за ограничаване на спада в сектора на имотите. Властите обмислят да позволят на собствениците на жилища да рефинансират до 5,4 трлн. долара ипотеки на милиони семейства.