Препятствията пред разплащанията на Русия с китайските партньори са нараснали през август

Някои руски компании са изправени пред нарастващи забавяния и увеличаващи се разходи при разплащанията с търговски партньори в Китай, което блокира сделки за десетки милиарди юани, съобщават руски източници с пряка информация по въпроса, цитирани от Ройтерс.

Руските компании и официални представители от няколко месеца посочват забавяне на сделките, след като китайските банки затегнали правилата заради западни заплахи за вторични санкции за сключване на сделки с Русия. Източниците казват, че проблемът се е задълбочил този месец.

Китайските държавни банки спират сделки с Русия „масово“, а разплащания на стойност милиарди юани са задържани, съобщава близък до правителството източник, пожелал да остане анонимен.

Китай е най-големият търговски партньор на Русия, като съставлява една трета от външната търговия на страната миналата година и доставя стоки като жизненоважно промишлено оборудване и потребителски стоки, което помага на Москва да издържи на западните санкции. Китай е и доходоносен пазар за много видове руски износ, на който страната разчита – от петрол и газ до земеделски продукти.

След като Министерството на финансите на САЩ заплаши с вторични санкции банки в Китай и други страни заради сделки с Русия, китайските банки започнаха да възприемат много строга позиция за сделките, съобщава източник в една от водещите руски платформи за електронна търговия. Тя продава голямо разнообразие от потребителски стоки, внесени от Китай.

„В този момент всички трансгранични разплащания с Китай спряха. Намерихме решения, но бяха нужни три седмици, които са много дълго време, търговските обеми спаднаха драстично през това време“, допълва източникът.

Едно работещо решение било да се купува злато, да се прехвърля в Хонконг и да се продава там, при което пари в брой били депозирани в местна банкова сметка, казва източникът.

Източници коментират пред Ройтерс, че някои руски компании използват вериги от посредници в трети страни, за да управляват сделките им и да заобикалят проверките на китайските банки. В резултат на това разходите за обработка на сделките са нараснали до 6% от разплащанията по сделката спрямо близо нула преди това.

Източниците са пожелали да останат анонимни заради чувствителността на въпроса.

„За много малки компании това означава пълно затваряне“, отбелязва друг източник, близък до правителството.

Кремъл признава проблема, но казва, че икономическото сътрудничество е важно за двете страни и че решения ще бъдат намерени.

„С такива обеми и толкова недружелюбна среда е невъзможно да се избегнат някои проблематични ситуации“, коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в съобщение до Ройтерс.

„Но духът на истинско партньорство в нашите отношения ни позволява да обсъждаме и разрешаваме настоящи проблеми по конструктивен начин“, допълва той.

Но сделките с Китай не са сериозно безпокойство за висшето руско ръководство, тъй като разплащанията в приоритетни области продължават да протичат гладко и има политическа воля от двете страни, съобщава банков източник. Двустранните споразумения за големите компании като руските износители на суровини и китайските износители на жизненоважни технологии продължават да работят добре, докато по-малките компании, търгуващи с потребителски стоки, изпитват проблеми, казват източниците.

Руските износители изпитват затруднения в получаването на плащания за суровини, които Китай внася, като петрол или зърно, съобщава друг източник, близък до руското правителство.

Двустранната търговия между Русия и Китай нарасна с 1,6% до 137 млрд. долара през първото полугодие на 2024 г., сочат официални митнически данни на Китай. Това се случва, след като търговията между двете страни достигна рекорден връх от 240 млрд. долара през 2023 г.

„Нормалната търговия между Китай и Русия съответства на правилата на СТО и на пазарните принципи, не е насочена срещу трети страни и не е субект на намеса или принуда от трети страни“, заяви говорител на китайското външно министерство.

„Твърдо се противопоставяме на незаконни едностранни санкции и „юридсикция на дългата ръка“ и ще вземем всички необходими мерки, за да защитим легитимните си права и интереси“, допълни говорителят.

Вносът на Русия от Китай е намалял с повече от 1% до 62 млрд. долара през януари-юли 2024 г. заради проблеми с разплащанията, сочат официални статистически данни на Китай.

Руската централна банка прогнозира, че общият внос на страната от целия свят ще намалее с 3% тази година.

„Вносът ще намалее през 2024 г. заради засилването на санкционните бариери, свързани с разплащанията и логистиката“, заяви централната банка, но прогнозира, че положението ще се подобри в средносрочен план, показва проект на указания за паричната политика, публикуван на 29 август. След посещението на руския президент Владимир Путин в Китай през май някои местни китайски банки без глобален бизнес започнаха да обработват двустранни разплащания. Те ще бъдат извън обхвата на западните санкции.

Но източници посочват, че тези банки често имат остарели IT системи и недостиг на служители с нужните умения.

Банковият източник заяви, че трансгранични куриери пренасяли документи през руско-китайската граница, за да бъдат физически подпечатани и подписани от китайски банкери.

„Докато проблемите с разплащанията не бъдат разрешени на държавно ниво, не можем да очакваме динамичен приток на инвестиции от Китай“, коментира Кирил Бабаев, ръководител на Китайския институт към Руската академия на науките.

Изследване, на което Бабаев е съавтор и беше публикувано този месец, показва рисковете пред промишления сектор на Русия, където Китай се превръща във водещ доставчик.

„В днешното положение проблемите с разплащанията с китайските банки задълбочават особено това предизвикателство, тъй като няма други големи доставчици за много видове промишлено оборудване освен Китай в момента“, се казва в изследването.

Големи компании в Китай и Индия са силно зависими от американския и европейския пазар, отбеляза Дмитрий Биричевский, ръководител на икономическия отдел към руското външно министерство, на конференция в Москва на 16 август.

„А им казват: Момчета, ако продължите да работите с Русия, ще отрежем достъпа ви до нашия пазар и ще прекъснем снабдяването ви с кислород“, допълни той.