Кога започва Голямата стагнация в САЩ, продължила над 40 години?

„Какво се случи през 1971 г.?“ Това е един от най-важните и обсъждани въпроси в икономическата история на САЩ, като нови изследвания показват, че отговорът може да се крие няколко десетилетия по-рано - през 1948 г., за да бъдем точни, пише колумнистът на Bloomberg Тайлър Коуен.

В началото на 70-те години растежът на заплатите се забави, темповете на растеж на производителността спаднаха и икономическите резултати на САЩ се влошиха. Имаше някои прекъсвания, като оживлението в средата на 90-те, но тези тенденции като цяло се задържаха повече от 40 години. Много части на САЩ, особено ако са били деиндустриализирани, продължават да се борят с това наследство днес.

Има много теории за това: шокове при цените на петрола, по-строги правителствени разпоредби, повишен акцент върху опазването на околната среда за сметка на икономическия растеж и колапсът на Бретънуудската валутна система. В моята книга от 2011 г. „Голямата стагнация“, отбелязва авторът, обвинявам изчезването на предимството, свързано с мощни машини и изобилие от изкопаеми горива.

Това вероятно са фактори. Сега един икономист, Никълъс Рейнолдс от Университета на Есекс, твърди, че е открил нов виновник в тази икономическа история: отрицателен шок върху качеството на човешкия капитал в Америка.

Американците, родени след 1947 г. и преди средата на 60-те години (т.нар. бейби бумъри) - първите от които тъкмо навлизаха в най-добрите си работни години през 1971 г. - не постигнаха икономически резултати, сравними с тези на техните предшественици. Но проблемите на тази кохорта са още по-значими. Те са имали повече проблеми като малки деца и са се справяли по-зле в училище през 60-те (отчитайки образователния спад от тази епоха), като по-ниски резултати от тестовете и по-висок процент на отпадане от училище.

Теглото при раждане също намалява през 80-те години, знак, че кохортата, родена след 1947 г. е по-малко здрава, най-вече що се отнася до майчиното здраве. Може би си мислите, че развитието се дължи на намеса на икономически фактори. Но светът след 1947 г. все още е по-богат от предишния, така че не е очевидно защо икономическото забавяне, а не абсолютният упадък, е трябвало да създаде толкова значителни здравословни проблеми.

Не само че американците, родени след 1955 г., спряха да растат на бой, докато европейците не. Има по-дълбоки проблеми, като тревожното покачване на смъртността в средна възраст от 1999 г. насам. Тези „смъртни случаи от отчаяние“ може също да са наследство от този срив през 1947 г. в здравето на американците.

Най-широката поука е просто, че много от проблемите на близкото минало се коренят в не толкова близкото такова. И тези резултати важат за всички основни групи американци, родени в страната - както бели, така и чернокожи, във всички части.

Тази хипотеза, фокусирана върху здравословните проблеми, отговаря на редица факти, но доколко ги обяснява? Очевидният въпрос е какво точно се е случило през 1947 г., за да накара САЩ да тръгнат по този по-неравен път. Няма очевидна причина, но упадъкът на поколението изглежда започва в юношеството, преди навлизането на пазара на труда. Така че може би става въпрос за нещо в структурата на американското общество или в практиките на общественото здравеопазване на САЩ, а не за традиционните макроикономически фактори.

Една възможна причина е увеличаването на следвоенното използване на автомобили и следователно по-високите нива на излагане на олово, като се имат предвид оловните добавки в бензина по онова време. Няма преки доказателства за това твърдение, но е доказано, че оловото има значително отрицателно въздействие върху човешкото развитие и някои изследователи го обвиняват за последвалите по-високи нива на престъпност в САЩ.

Все пак не е очевидно защо оловото трябва да доведе до такава рязка промяна в данните. И ако оловото е основният виновник, тогава трябва да има големи подобрения, тъй като оловните добавки бяха напълно забранени в американския бензин през 1996 г., като постепенното премахване започна още през 1970 г.

Втората възможност е, че поколението на бейби бумърите е било толкова голямо, че е имало спад в качеството на грижите за децата. Отново, това е недоказана хипотеза, но тя отговаря на времето на настъпване на ефектите. А някои икономически теоретици на семейството подчертават компромиса между броя на децата и качеството на тяхното отглеждане.

И все пак този ефект, доколкото е релевантен, би трябвало също да отслабва, тъй като бумърите застаряват и раждаемостта в САЩ намалява.

Също така се чудя дали има някакъв естествен ритъм в социалната жизненост на една нация - възходи и спадове паралелно с промените в усилията и вдъхновението. Това беше популярна идея по-рано през 20-ти век, въпреки че за мнозина звучи повече като спекулация, отколкото като научно обяснение.

Във всеки случай тази мистерия сочи, че общественото здравеопазване остава подценена област на изследване. И въпреки че е твърде късно да се решат много социални и икономически проблеми, винаги е конструктивно да се съсредоточим върху това каква среда за растеж създава Америка за своите деца днес, завършва Коуен.