Изправена ли е икономиката на Китай пред едно изгубено десетилетие?

Младежите от поколението Z като Тина Ву искат да наваксат пропуснатото време.

„Животът в Пекин се върна към начина отпреди пандемията – натоварен, претъпкан и пълен с енергия“, разкрива тя. „Всъщност харча повече пари сега, отколкото по време на пандемията. Излизам повече, за да пазарувам, да се храня и поради социални дейности, което увеличи разходите ми. По време на пандемията си стоях предимно вкъщи, така че разходите ми бяха много по-ниски“.

Въпреки че Кавъндър казва, че настроението около него е влошено, животът продължава. „Китай все още си е Китай“, подчертава той.

Улиците на Шанхай са много по-тихи, отколкото бяха. Не заради белезите от Covid-мерките, а просто защото дизеловите и бензиновите превозни средства, които бучаха из града, са заменени от тихото жужене на хиляди електрически автомобили и скутери.

Анди Си, бивш главен икономист в Morgan Stanley за Азия, казва, че животът на повечето хора се е нормализирал. Той обаче добавя, че много хора, които са работили в китайската сенчеста банкова индустрия на стойност 3 трлн. долара, страдат. „Ерата на евтините пари си отиде“, категоричен е Си.

Индустрията, която подхранва експлозивния кредитен растеж през последните години, позволи по-лесен поток от кредити за малките и средни предприятия. Голяма част от тези пари бяха инвестирани в  пазара на имоти, който сега е в колапс, а регулаторите продължават репресиите срещу сектора.

„Всички тези хора, които работеха във финансите, искаха да генерират печалби, които да им позволят да живеят като банкер от Goldman Sachs“, изтъква Си. „Но това, което виждаме в Китай, е пяната в системата с този имотен балон, който наистина се разсейва.“

Си казва, че спекулантите в Китай са били принудени най-много да коригират начина си на живот. „Икономиката в бъдеще ще бъде много различна“, твърди той.

Според него лесните пари вече ги няма. „Не може да излезете и да си купите Ferrari”.

Отвъд Китай

Друго безпокойство е международното напрежение. Бившият американски президент Доналд Тръмп вече обеща да ескалира търговската война с Китай, ако се върне в Белия дом следващата година, докато Камала Харис каза по-рано тази седмица, че като президент ще гарантира, че „Америка, а не Китай, ще спечели състезанието на 21-ви век“.

Лун, който в момента се намира в САЩ заради командировка, казва, че много китайски мениджъри остават притеснени какво крие бъдещето.

„Виждам, че компаниите, които са изнасяли за Европа и Америка, пренасочват фокуса си към вътрешни продажби и износ към други развиващи се страни“, изтъква той. „Притесненията за бъдещите търговски войни измориха много западни купувачи, добавяйки още проблеми, които удрят продажбите на тези традиционни пазари.

Търсенето на потребителите в Китай продължава да отслабва. Графика: Telegraph

Въпреки това той също иска да запази възможностите си отворени.

„Ние гледаме да се разширим и да растем извън традиционните западни пазари“, казва Лун.

Страховете около свръхкапацитета създават допълнително търговско напрежение, като много страни, включително Великобритания, се притесняват да не бъдат наводнени с евтини коли.

Някои държави вече се опитаха да решат този проблем. САЩ обявиха 100% мита върху китайските електрически превозни средства, както и налог от 25% върху батериите, частите и важните минерали в опит да обособят местно производство и да блокират китайския внос.

Си вярва, че това е началото на по-голямо отделяне, което ще накара САЩ и други западни страни да плащат по-високи цени за стоки в бъдеще, тъй като Китай, който все по-малко зависи от Запада при технологиите, се стреми да прави повече бизнес в Азия, Африка и другаде.

Доказателствата също така показват, че Китай остава предпазлив относно по-задълбочените връзки със страни като Русия, тъй като се тревожи за потенциалното въздействие на вторичните санкции.

Въпреки че посещението на Владимир Путин в Китай по-рано тази година имаше за цел да демонстрира тяхното „безгранично“ приятелство, един собственик на бизнес, работещ в Източен Китай, казва, че много фабрики са спрели да правят бизнес с руски посредници, след като китайските банки започват да отказват да обработват плащания.

Но големият въпрос около бъдещето на Китай е растежът.

Международният валутен фонд (МВФ) смята, че темпът на икономическо разширяване вероятно ще се забави до малко над 3% до края на десетилетието поради слабото вътрешно търсене.

„Не мисля, че китайският проблем може да бъде решен скоро, дори ако правителството има желание да въведе всякакви реформи, необходими за стимулиране на потреблението и отделяне на правителството от индустрията. Ще отнеме поне десетилетие, за да се прекроят институциите“, изтъква Лю.

Засега растежът и неговите двигатели вероятно ще останат на нестабилни основи.

„Въпросът не е само колко бързо расте икономиката, а какви са двигателите на този растеж“, добавя Лю. „Сега китайската икономика е почти 18 трилиона долара. Така че 3 процентни пункта над това в абсолютно изражение все още е голям растеж“.

Според него обаче проблемите възникват, когато за да се генерира този размер на растеж, има цена от гледна точка на дълга, от гледна точка на по-дълбоките структурни дисбаланси и на жертвите, направени от гледна точка на геополитиката. Така че въпросът не е колко расте Китай през следващите години, а на каква цена, казва Лю.

Новата тенденция към пестеливост във втората по големина икономика в света рискува да се окаже само прелюдия към това, което предстои.